Решение № 1205 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12633/2011 г.

Решение № 1205 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12633/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Красимир Стефанов Василев от гр. Нови Искър за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение № 130 от 13.08.2008 г. по адм. дело № С-285/2007 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-6437/22.10.2007 г. на министъра на вътрешните работи. За посочените в заповедта нарушения имало образувано наказателно производство и с присъда по НОХД № С-222/2009 г., СГС, НО, 15-състав бил признат за невиновен и оправдан по всички обвинения. Тази присъда представлявала ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страната и е основание за отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът министър на вътрешните работи писмено оспорва искането, като възразява, че оправдателната присъда няма значение към законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - II колегия намира искането за допустимо - подадено от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 2 АПК - тримесечен от влизане в сила на присъдата - на 17.05.2011 г., която се сочи като основание за отмяната. Разгледано по същество искането е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решение по чл. 237 АПК, е допустимо, само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. При разглеждане на искането съдът е ограничен от изложените основания за отмяната. В разглеждания случай в искането се сочи основанието по чл. 239, т. 1 АПК, според който съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следва да е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след влизане в сила на решението, чиято отмяна се претендира, която непълнота не се дължи на процесуално нарушение на съда, или на небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, имащи значението на юридически или доказателствени факти за спора, които да са нови - да не са включени във фактическия материал по делото, подкрепени с писмени доказателства. "Нови писмени доказателства" са не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, но и новооткрити, или новосъздадени документи относно факти твърдeни през висящността на делото, които не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е новите обстоятелства или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Според чл. 300 ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Досежно посочените обстоятелства, присъдата се ползва със сила на присъдено нещо, поради което и след приключване на съдебното производство по обжалване на административен акт, може да се разглежда като "ново обстоятелство", или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Само че не безусловно и във всички случаи, а единствено при наличие на тъждество на деянието, предмет на присъдата и фактическите обстоятелства, приети в административния акт-предмет на разглеждане в административното производство. В случая това условие не е налице - няма пълно тъждество на деянията, предмет на присъдата и елементите на административния акт - уволнителната заповед, предмет на контрол за законосъобразност пред ВАС, трето отделение. С присъдата Красимир Василев е признат за невиновен в това, че на 27.11.2006 г. в гр. София, като лице от състава на МВР - началник група 2, сектор 4, отдел "Криминална полиция" - СДВР - спомогнал на лице, извършило престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, а именно - Николай Стефанов Шиваров от гр. София, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с него, преди да е извършил самото престъпление, като от собствения си мобилен телефон съобщил на Диана Михайлова Димитрова, че срещу Шиваров предстои провеждането на специализирана полицейска операция, което Димитрова същия ден предала на Шиваров, вследствие на което напуснал апартамента, в който продавал наркотици и не бил заловен, както и спрял да разговаря по мобилния телефон, на който номер се експлоатирало разрешено СРС и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Дисциплинарното наказание "уволнение" е наложено на Красимир Василев за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че през периода 27.11.2006 г. до 9.05.2007 г. в гр. София в нарушение на изискванията на чл. 52 и чл. 56 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е разгласил служебна информация за подготвени полицейски мероприятия, като е сигнализирал лица от криминалния контингент; не е докладвал по съответния ред получена оперативно-значима информация относно извършени кражби на плазмени телевизори, с което е нарушил основното си задължение регламентирано от чл. 58 ЗМВР да предотвратява и разкрива престъпления-деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. При тези данни искането за отмяна на влязлото в сила решение се явява неоснователно. Дисциплинарното наказание е наложено и за нарушения, които са различни от деянията, за които е оправдан. По отношение на тези нарушения, влязлата в сила присъда не е ново обстоятелство, доказано с ново писмено доказателство, което не е могло да бъде известно на страната. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,