Решение № 13260 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2489/2012 г.

Решение № 13260 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2489/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас, срещу решение № 1655/27.12.2011 г., постановено по адм. д. № 2702, по описа за 2010 г. на Административен съд гр. Бургас /АС/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 201001101/08.10.2010 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас- ИРМ-Сливен, потвърден с Решение РД-10-385/10.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. По подробно изложени доводи по същество, касаторът моли да бъде отхвърлена жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата - Христо Димитров Въжаров, от гр. Сливен, чрез пълномощника си адв. Панева, в писмени бележки и съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението с присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на ВАП излага доводи за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 201001101/08.10.2010 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, ИРМ-Сливен, потвърден с Решение РД-10-385/10.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас, с който на Христо Димитров Въжаров са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за финансовата 2008 г. в размер на 41 065,49 лв. главница и 13 718,43 лв. лихви. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия при извършването на която не са допуснати нарушения на процесуалните правила визирани в ДОПК. По същество на спора от фактическа страна съдът е приел за установено, че Христо Въжаров и съпругата му по силата на нотариален акт № 130 от 07.12.2007 г., том XI, рег. № 12390, дело № 1823/2007 г. са придобили от "Телемах ЧМ" ЕООД 23 апартаменти, 3 офиса и 29 паркоместа в новострояща се сграда, находяща се в гр. София за сумата от 1 669 770 лв. През 2008 г. жалбоподателят и съпругата му са продали посочените имоти на 13 различни лица. Спорният момент по делото е във връзка с една от продажбите извършена с нотариален акт № 89 от 12.12.2008 г., по силата на който Христо Димитров Въжаров и съпругата му Жулиета Георгиева Въжарова продават на "Клийвс" ЕООД 11 апартамента и 17 паркоместа, от придобитите през 2007 г. от "Телемах М" ЕООД недвижими имоти на стойност 1 814 115.00 евро или 3 548 100.00 лв. без ДДС. Част от така договорената продажна цена в размер на 1005 521.50 лв. и ДДС 201104.30 лв. купувачът "Клийвс" ЕООД е платил по-рано като капаро по предварителен договор с индекс D0C 750-01- 11/26.02.2007 г. на трето лице - "Телемах М" ЕООД, за което последното е издало фактура с № 6/01.03.2007 г. с предмет на сделката "аванс продажба" с данъчна основа 1 005 521.50 лв. и начислен ДДС 201104.30 лв. Остатъкът от продажната цена в размер на 2 542 579.00 лв. е стойността, която е доплатена по сделката от купувача на семейство Въжарови. За продажбата Христо Въжаров издава на ЕООД "Клийвс" данъчна фактура № 2/11.12.2008 г. с данъчна основа 1318 944.81 лв. в т. ч. такси в размер на 47 655.29 лв. и ДДС 263 788.96 лв., което е 1/2 ид. част от стойността на доплащането по сделката. На следващо място от фактическа страна съдът е приел, че по силата на Договор за спогодба от 11.12.2008 г. сключен между семейство Въжарови, "Клийвс" ЕООД, "Телемах М" ЕООД и "Юробанк И Еф Джи България" АД страните приемат и потвърждават, че част от продажната цена е платена като капаро по силата на предварителен договор, а именно сумата от 1 206 625.80 лв., от които 1005 521.50 лв. е част от продажната цена, а 201104.30 лв. е начисления и платен върху тази сума ДДС. Платената част от продажната цена, макар и платена на "Телемах М" ЕООД, ще се счита за част от продажната цена. Семейство Въжарови, ЕООД "Телемах М" и ЕООД "Клийвс" приемат и потвърждават, че останалата дължима част от продажната цена е в размер на 1 300 000 евро (2 542 579.00 лв.) и ДДС 527 577.92 лв. Представен е и договор за доверителни сметки от 11.12.2008 г. между Христо Димитров Въжаров и Жулиета Георгиева Въжарова - продавачи, "Клийвс" ЕООД -купувач, "Телемах М" ЕООД и "Юробанк И Еф Джи България" АД - банка, съгласно който "Клийвс" ЕООД се задължава да заплати за имотите остатъка от пълния размер на продажната цена в размер на 1 300 000 евро и дължимия ДДС в размер на 527 577.92 лв., чрез депозиране на тези суми в доверителна сметка, открита на името на семейство Въжарови в Банката. За получените през 2008 г. доходи от продажбата на недвижимо имущество жалбоподателят Христо Въжаров е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която е декларирал облагаем доход 879 127,45 лв. От органа по приходите е прието, че размера на облагаемият доход, формиран по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ е неправилно определен. Прието е, че продажните цени, посочени в нотариалните актове, удостоверяващи продадените през 2008 г. от Христо Въжаров недвижими имоти са на стойност 1 957 095,83 лв., а цената на придобиването им е 524 004,24 лв., поради което облагаемият доход формиран по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да бъде 1 289 782,43 лв. При така установеното съдът е приел, че при определяне на данъчната основа по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ не следва да се включва сумата 1005 521.50 лв. без ДДС, представляваща капаро по предварителен договор с индекс D0C 750-01- 11/26.02.2007 г. сключен между купувача "Клийвс" ЕООД и третото лице "Телемах М" ЕООД. Данъчната основа за определяне на дължимият от жалбоподателят данък по чл. 48 от ЗДДФЛ следва да се определи по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, като се вземе предвид действително полученият от лицето доход от продажбата, в който сумата по предварителен договор с индекс D0C 750-01- 11/26.02.2007 г. сключен между купувача "Клийвс" ЕООД и третото лице "Телемах М" ЕООД не следва да се включва. В тази насока е обсъдено заключението на ССЕ и е прието, че дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ върху така определената данъчна основа е в размер на 83 774,66 лв., а внесеният от жалбоподателят данък е в размер на 87 912,75 лв., поради което оспореният РА е материално незаконосъобразен. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Както органа по приходите, така и съдът са се позовали на предварителен договор с индекс D0C 750-01- 11/26.02.2007 г., сключен между "Клийвс" ЕООД и "Телемах М" ЕООД и са приели, че сумата от 1005 521.50 лв. и ДДС 201104.30 лв., е платена от "Клийвс" ЕООД по-рано като капаро по предварителния договор. Цитирания договор не е приложен по делото, а е част от споразумението по приетия Договор за спогодба от 11.12.2008 г. сключен между Въжарови, "Клийвс" ЕООД, "Телемах М" ЕООД и "Юробанк И Еф Джи България" АД. На страница втора от договора за спогодба, посочения предварителен договор е индивидуализиран както като предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, така и като предварителен договор със задължение "Телемах М" ЕООД да построи и продаде с разрешение за ползване общо 34 обекта. При така установеното се налага извода, че съдът се е позовал на писмено доказателства, което е относимо към предмета на делото, обсъждано е от него в мотивите на съдебния акт и не е приложено по делото, поради което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нарушението е съществено тъй като създава вероятност, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се изиска и приложи по делото предварителен договор с индекс D0C 750-01- 11/26.02.2007 г., след което да се обсъди с останалите доказателства по делото, като при необходимост следва да се укаже на жалбоподателя да възложи допълнителна задача на вещото лице, досежно задължението му по ЗДДФЛ, при наличие на частично плащане през 2007 г. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК