Решение № 14086 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4240/2018 г.

Решение № 14086 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4240/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БДЗБР), подадена против Решение № 38/29.01.2018 г., постановено по адм. дело № 622/2017 г. по описа на Административен съд – Перник (АС Перник). Касационният жалбоподател счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция, защото разходите за заплатеното адвокатско възнаграждение не са в пряка причинно - следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Иска отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Д. Сотиров, чрез адв. П. Първанов, в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че АС Перник е постановил неправилно решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба, подадена от Д. Сотиров, против Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" – Благоевград с претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № ПО-02-28/15.03.2016 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" – Благоевград. Към исковата молба, като доказателство е приложено копие от Договор за правна защита и съдействие от 1.11.2017 г. Представено е и пълномощно по отношение на адвокат Първанов. С обжалваното решение от състав на АС Перник е осъдена Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" да заплати на Д. Сотиров сумата от 300 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2017 г. до окончателното ? изплащане, както и сумата 610 лева, представляваща съдебни разноски. Според решаващият съд налице са всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки, сочещи основателност на предявения иск. В съдебния акт се посочва, че с Решение № 239/13.12.2016 г., постановено по НАХД № 527/2016 г. по описа на РС Радомир, е отменено НП № ПО-02-28/15.03.2016 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" – Благоевград, с което на Д. Сотиров на основание чл. 140, ал. 4 във връзка с чл. 138, ал. 4, т. 5 от Закона за водите е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Решението на РС Радомир е обжалвано и е оставено в сила с Решение № 133/09.05.2017 г., постановено по КАНД № 48 по описа за 2017 г. на Административен съд – Кюстендил, влязло в сила на 09.05.2017 г. За да уважи исковата претенция, АС Перник, посочва наличието на първата предпоставка по ЗОДОВ – отменен като незаконен административен акт. Намира за установено и настъпила имуществена вреда – заплатен адвокатски хонорар във връзка с осъществената процесуална защита. Сочи, че ищецът е представляван по делото от адвокат, на когото съгласно представения договор за правна защита и съдействие е заплатил в брой хонорар в размер 300 лева. В заключение е прието, че извършените разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на наказателно постановление съставляват претърпяна вреда, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт на административния орган. С оглед изложените мотиви, АС Перник намира претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба на БДЗБР за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АС Перник намира претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана, както по основание, така и по размер. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Пред Административен съд – Кюстендил е представен Договор за правна защита и съдействие от 05.04.2017 г., с който е установено заплащане от страна на ищеца на хонорар в размер 300 лева за осъщественото процесуално представителство. Извършеното плащане в хода на делото е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, Д. Сотиров е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Решението на административния съд е правилно и следва да остане в сила. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждането на разноски - чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 228 АПК. Същите са в размер на 300 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие (лист 12), където е посочено, че сумата за възнаграждението е заплатена изцяло и в брой. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение