Решение № 2721 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12030/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Байчев, [ЕГН], чрез процесуалния му представител адв. В. Байчев, против решение 6236/23 октомври 2023 г., постановено по адм.д. 8101/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът - Главният архитект на Столична община, чрез гл. юрк. М. Иванова, взема становище за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Й. Байчев против заповед САГ23-РА-30-344 от 06 юли 2023 г. на Главния архитект на СО, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ: Второстепенна постройка с обслужващо предназначение, находяща се в УПИ XIІ-421, кв. 50 по плана на гр. София, м. [населено място]", с административен адрес [населено място], [улица] /[улица]/, район Нови Искър". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено, че процесната постройка представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, съгл. чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, за който, съгл. чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ се издава разрешение за строеж. Същият не представлява лека постройка за отоплителни материали и инвентар, по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 вр. чл. 46, ал. 1 ЗУТ. Установено е, че постройката е масивна, с тухлени стени, изпълнени върху бетонна ивична основа и цокъл, с метални елементи, колони, греди и прътови покривни ферми. Налице е незаконен строеж, т.к. в приложените от касатора документи и снимки е видно, че на това място е имало изграден навес, а към момента на издаване на заповедта постройката е с тухлени стени върху бетонна основа, състои се от две помещения затворени с метална врата и ролетна врата, налично е осветление. Налице са също така доказателства и за това, че покривите са различни. Постройката отговаря на изискването по чл. 46, ал. 2 ЗУТ, но не и на чл. 41 от същия закон. Действащият ПУП, съгласно заключението на вещото лице, по допуснатата и приета СТЕ, не предвижда допълващо застрояване в този имот. Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ за времето на извършване на незаконния строеж и е извел законосъобразни изводи, че не са налице и предпоставките за търпимост на строежа, поради което правилно е квалифициран като незаконен такъв по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2, предл. второ ЗУТ и е разпоредено премахването му от органа по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и на законово основание. Издадена е след надлежно проведена процедура при спазване, както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на Столична община следва да се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав