Решение № 488 от 25.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2413/2011 г.

Решение № 488 от 25.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2413/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила протоколно определение от 13.06.2011 г. постановено по НОХ дело № 7013/2011 г. по описа на Софийски районен съд. В искането се поддържа основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се излага съображение, че неправилно са определени типа затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на осъдения Н. П. Т.. По същество се иска производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият изразява становище искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С протоколно определение постановено в съдебно заседание на 13.06.2011 г. по НОХ дело № 7013/2011 г. Софийският районен съд е одобрил постигнатото споразумение между прокурора и защитника, с което подсъдимият Н. П. Т. се е признал за виновен в това, че на 3.04.2010 г. в град София, направил опит за отнеме от владението на Е. Г. Т. - МОЛ на магазин "Кауфланд", без негово съгласие и с намерение да ги присвои вещи на обща стойност 32.95 лв, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и на основание чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и е прекратил производството по делото. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно поради следните съображения: Преди да одобри споразумението съдът не е изпълнил задължението си по чл. 382, ал. 7 НПК да провери дали не противоречи на закона. В конкретния случай такова противоречие е налице относно първоначалният режим и типа затворническо заведение, където осъденият да бъде настанен за изтърпяване на наказанието, регламентирани в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. По силата на неговите разпоредби в открит тип затворнически общежития се настаняват само осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. На тях съгласно чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС се определя първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Законодателят с тези разпоредби визира поредността на осъжданията, независимо от начина на изтърпяване на наложените наказания. В конкретния случай, видно от данните в приложеното свидетелство за съдимост, е налице предходно осъждане и инкриминираното деяние е извършил в изпитателния срок, за който е отложено наложеното му с него наказание. Затова съдът с отделно определение в същото съдебно заседание е приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НПК, като е привел и изпълнение наказанието от десет месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Н. П. Т. с влязла в сила присъда по НОХ дело № 6756/2009 г. Това осъждане е задължавало съда да постанови наказанието за инкриминираното деяние да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип или затвор при първоначален строг режим. При констатиране на нарушението съдът е имал процесуална възможност да предложи промяна в споразумението, която да се обсъди от прокурора и защитника и ако не бъде постигнато съгласие да откаже да го одобри и да продължи разглеждане на делото по общия ред. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1т. 1 НПК, защото е довело до неоснователно смекчаване наказателното положение на осъдения. То е основание за отмяна на непроверяваното по касационен ред определение. На това основание производството следва да бъде възобновено. Нарушението може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Определението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни правомощието си по чл. 382, ал. 5 НПК, като предложи промяна в споразумението, с която да бъдат определени законосъобразно първоначалният режим и типа затворническо заведение, където наказанието да бъде изтърпяно. Ако страните се съгласят с тях промяната следва да бъде вписана в окончателното споразумение и последното да бъде одобрено. Ако не се съгласят производството следва да продължи по общия ред, съобразно внесения обвинителен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение