Решение № 8077 от 22.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. А. М., гражданин на Сирия, чрез адвокат Филипова, против решение 18 от 03.01.2025 г., постановено по адм. дело 1341/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на от М. А. М., гражданин на Сирия, срещу решение 11939 от 15.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, с което на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му.. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд преценява, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По основателността й приема следното: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу решение на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е установил, че с молба от 31.07.24 г. по описа на дирекция Миграция , СДВНЧ-София, жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в България, която молба е препратена до ДАБ, където е регистрирана на 03.08.24 година. Въз основа на данните в преписката е установил, че чужденецът е сирийски гражданин, от мъжки пол, родена на [дата]. в [населено място], обл. Хасака, [народност], [религия], с основно образование, неженен, земеделец. Установил е, че във връзка с писмо на СД М ДАНС, ДАНС не се възразява да бъде предоставена закрила на чужденеца, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Въз основа на проведеното интервю с кандидата, протоколът от което се съдържа в административната преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е напуснал Сирия през юли 2024г., преминавайки нелегално през Турция, а на 23 юли 2024г. влязъл незаконно в България. След това е транспортиран с автомобил до българо-румънската граница, където е задържан от полицията. Жалбоподателят е съобщил, че не е имал проблеми в държавата си на произход, заради религията или етническата си принадлежност, както и нямал проблеми с официалните власти в Сирия, не членувал в политическа партия или организация. Напуснал Сирия, заради войната, която направила района в който живеел опасен, заради сраженията между кюрдските сили и турската армия. Страхувал се също така, че можел да бъде принуден да воюва. Не можел да отиде в друга част на Сирия, защото войната обхванала цялата страна. Никога не бил подлаган на преследване или заплахи. Не искал да се завърне в Сирия, заради продължаващата война. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Приел е, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел, че няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и чл.9, ал.6 и ал.8 от същия закон. Съдът е преценил като правилен изводът на административния орган, че конкретният случай на кандидата не дава основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Анализирал е преценката на административния орган относно актуалната обстановка в Сирия, направена въз основа на справка от дирекция Международна дейност на ДАБ от 23.08.24 година. Въз основа на този анализ е възприел оценката на положението в страната на произход на чужденеца, дадена от административния орган, като напрегнато и несигурно, но без насилието да е във всички части на страната. Инцидентите имали определени цели, но не били в състояние да предизвикат масов ефект. Съдът е приел, че актуалната ситуация в Сирия не е такава, че за чужденеца да съществува реален риск от тежки посегателства. Съдът е съобразил и настъпилите промени в политическата обстановка в Сирия. Посочил е, че според данните, новата власт в Сирия, начело с ислямистката група Хаят Тахрир ал Шам е благосклонна към населението в страната и обещават да изградят родина за всички . Налице били данни за плавно и мирно предаване на държавната власт от страна на досегашните членове на правителството на преходно правителство. Решаващият извод на съда е, че от данните в актуалната справка за ситуацията в Сирия, не може да се формира извод, че към настоящия момент на територията на страната по произход на жалбоподателя е налице насилие, което да се приеме за достигащо нива, обосноваващи предоставяне на международна закрила на чужденеца. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав, което прави ненужно повтарянето им. Въз основа на установените по делото факти административният съд е приложил правилно материалния закон. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и неправилно приложение на закона са неоснователни. Съдът е посочил в решението си установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е формирал правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Правилно е прието в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Чужденецът не обосновава наличие на съществуваща реална заплаха в страната си по произход, отрича за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, напротив, твърденията на чужденецът са, че такива не е имал. Не е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо кандидата са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. По тези съображения крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него не съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Правилни са изводите на съда, че при издаването на оспорения административен акт органът подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилното заключение, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно даденото пояснение в т. 35 от решение от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 Diakitй на Съда на Европейския съюз, посоченото в чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. понятие въоръжен конфликт , следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. За да бъде приведен в действие в чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО е необходимо въоръженият конфликт да се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства и да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В тази връзка съгласно решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директивата е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. В случая тези критерии не са изпълнени. Опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 , съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му.Вкомпетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реалнии потвърдениоснования да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение съобразно представената по делото, актуална към момента, справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След нейния анализ се установява, че на територията на Сирия, макар и обстановката да е нестабилна, то конфликтът на територията на страната от 2020 г. се намира в състояние на застой и не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/83 ЕО, транспониран в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справката, представена от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Принципното желание изявено от търсещия убежище да живее спокойно, не предпоставя предоставяне на хуманитарен статут. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане , установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случая не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение