Решение № 4044 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12195/2019 г.

18661 от 03.09.2018 г. не променят посочените изводи. Не са налице доказателства, че проверката, извършвана от ОЛАФ, е приключила с окончателен доклад, който да се ползва с доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Съдът е приел, че самото писмо е неотносимо при определяне на митническата стойност по чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламента, тъй като не съдържа данни за договорни или митнически стойности на стоки, а единствено описва констатации и предприети мерки от страна на ОЛАФ, както и искане за предприемане на мерки от страна на българските митнически органи. Съдът не е кредитирал статистическите данни за митническата стойност на стоки по код КН 15119099 с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия, с аргумента, че няма как от посочените данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки. По тези съображения съдът е направил краен извод, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, по декларация на трето лице, началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен административен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора първоинстанционният съд е установил релевантните факти, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 АПК проверка на административния акт и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. Както правилно е посочено в решението основният спор между страните е относно това дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент /ЕС/№ 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорената стойност на сходни стоки. Осъщественият внос на 21.02.2018 г. е при действието на Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Съюза, който е в сила от 01.01.2016 г. С оглед на това, основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната такава. Тъй като са възникнали съмнения у митническите органи, относно посочената цена при вноса, е извършена проверка на същата. След като съмненията не са отпаднали въз основа на представените доказателства от вносителя, е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/№ 952/2013 г. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 е субсидиарно, като съгласно трайната практика на Съда на ЕС, е необходимо преди това да се обоснове неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. Действително по делото са представени и са приети като доказателства документите, придружаващи митническата декларация МИЧ 18 В0002002 Н0010882 от 19.01.2018 г. на "Глобъл линкс" ЕООД - договор за продажба от 07.08.2017 г., фактура от 17.12.2017 г., опаковъчен списък/кантарна бележка от 17.12.2017 г., удостоверения за анализ от 11.12.2017 г. -5 бр., удостоверение за произход от Малайзия, застрахователна полица от 17.12.2017 г., товарителница 574388974, свързани с митническата стойност, но настоящият състав намира, че административния орган неправилно е приел, че стоките са със сходни характеристики с тези на процесната стока. В обжалваното решение на Началник Митница - Варна, не е извършен анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по процесната декларация (Cost, Insurance and Freight – т. е включваща застраховка и транспортни разходи) и FOB (Франко борд – при което купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката, разтоварването от кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и разходите по доставката до крайното местоназначение) и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества различни срокове за отложено плащане (60 дни за "Милки Груп Био" и 90 дни за "Глобъл линкс"), на разликата в договорените количества на търговската марка и качеството на стоките – каквото е изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. В обжалвания административен акт липсва анализ и относно различния производител на стоките по двата вноса. Необосновано сходството на стоките е свързано с анализните сертификати към двата вноса. Видно от удостоверението за анализ издадено от ФЕЛДА ИФФКО СДН БХД, стоката по процесния внос представлява RBD палмово масло IFFCO HQP036/39, а според удостоверението за анализ на "Глобъл линкс" стоката предмет на този внос е RBD палмово масло SOCFAT 37 рафинирано, избелено, дезодорирано. Разликите в стойностите, получени при изпитване с идентични методи не е несъществена, както твърди митническия орган, като липсва анализ, за това как тези стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Не е извършен анализ и липсва обосновка, че продажбите са на същото търговско равнище. Макар и в двата случая да се касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство, предвид наличието на съществена разлика между договорените количества от "Милки Груп Био" ЕАД и "Глобъл линкс" ЕООД, както и предвид установеното в административното производство обстоятелство, че за периода 01.01.2017 г. – 30.11.2017 г. пазарният дял на дружеството на допуснатите до свободно обращение стоки е 83, 63% - обстоятелство, което безспорно е относимо към преценката за това дали стоките са в продажба на същото търговско равнище. С оглед относителния пазарен дял на дружеството това изискване не е спазено, поради което митническите органи е следвало да вземат предвид разликите и да извършат корекциите по чл. 141, § 2 от Регламента за прилагане, което условие също не е изпълнено. Неоснователно се поддържа от касатора, че изслушаната по делото експертиза е неотносима. Въз основа на заключението е установен фактът на плащане, както и това, че плащането е осъществено в договорените между страните размери. Митническите органи неправилно интерпретират тълкуването, дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016 г., С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че чл. 181 а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията съобразявана в случая не отговаря на това условие, тъй като няма как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище. От тълкуването на дефиницията по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Данните относно периода октомври 2013 г. – септември 2017 г. са неотносими, т. к. не е изпълнено изискването на чл. 74, § 2, буква "б" от МК сходните стоки да са изнесени в същия или в приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на дружеството, в полза на "Милки Груп Био" ЕАД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 360 лв.