Решение № 32 от 13.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 668/2008 г.

Решение № 32 от 13.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 668/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Д. П. Х. - подсъдим по нохд № 67/2008 г. на Радневския районен съд и внохд № 558/2008 г. на Старозагорския окръжен съд - за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство, предмет на посочените дела, отмяна присъдата на районния съд и въззивното решение на окръжния съд, и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. В искането за възобновяване са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. В съдебно заседание Х. и защитникът му поддържат искането, преценено от прокурора за неоснователно със заключение за оставяне искането за възобновяване без уважение. Върховният касационен съд установи: С присъда № 34 от 23.V.2008 г. по нохд № 67/2008 г. на Радневския районен съд, подсъдимите Д. П. Х. и Д. Х. Р. са признати за виновни в това, че на 29. Х.2007 г. в гр. Р., действайки в съучастие като съизвършители, умишлено са причинили на И. Д. И. от с.гр. средна телесна повреда, представляваща временно опасно за живота разстройство на здравето му, за което и на основание чл. 129 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК Х. е осъден на 2 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, а Р. - на 1 г. лишаване от свобода, отложена от изтърпяване за срок от 3 години. По отношение на Х. е постановено и изтърпяването на наказанието от 5 месеца лишаване от свобода, наложено му с влязлото в сила на 6.VII.2007 г. определение по нохд № 295/2006 г. на Радневския районен съд. На пострадалия И. са присъдени 3 000 лева за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, платими от подсъдимия Х. С решение № 176 от 13. ХI.2008 г. по внохд № 558/2008 г. на Старозагорския окръжен съд, горната присъда е потвърдена. Искането за възобновяване е неоснователно. Макар осъденият Х. да се е позовал на всички касационни основания, доводите са свързани само с процесуални нарушения. Твърди се, че е допуснато процесуално нарушение в първата инстанция с това, че председателят на първоинстанционния съдебен състав, съдията Х. В., не се е отвела от разглеждането на делото въпреки искането за това, направено от защитника на Х. Искане действително има, но съображенията в негова подкрепа, изложени от упълномощения з. на подсъдимия в проведеното на 14.IV.2008 г. в първата инстанция съдебно заседание, правилно са били преценени от съдията В. като неубедителни. Съдията е длъжен да се отведе винаги, когато са налице предпоставките, посочени в чл. 29, ал. 1 НПК, а по ал.2 на същия член - само тогава, когато поради "други обстоятелства", извън посочените в ал. 1, "може да се счита предубеден или заинтересован... от изхода на делото". Нито едно от посочените от защитника на Х. "други обстоятелства" не дава повод да се заключи, че съдията Хр. В. има предубеденост към подсъдимия /тогава/ Х. или пък някакъв интерес да реши делото в него ущърб: не са основание за отвод на съдията нито обстоятелството, че Х. и баща му са били преди това осъждани, нито пък обстоятелството, че бащата на Х., П. Х., бил влязъл в "конфликт с авторитетен магистрат" от същия съд-но не и със съдията В., по повод на който конфликт П. Х. бил "разследван за престъпление от общ характер". Нещо повече. Обсъжданото процесуално нарушение очевидно не е съществувало до произнасянето от окръжния съд по правилността на първоинстанционната присъда, след като за него не е споменато нито във въззивната жалба, изготвена от същия з. на Д. Х., нито в пледоарията му пред въззивния съд на 15. Х.2008 г. Второто от сочените процесуални нарушения е, според направилия искането за неуважаването от първоинстанционния съд на искането от страната на Д. Х. за провеждане на съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Твърдението за допуснато процесуално нарушение е неоснователно, тъй като не държи сметка за поставеното в чл. 370, ал. 3 НПК изискване, условията за допускане на съкратено съдебно следствие да "са налице за всички подсъдими". Първото условие, несъмнено, е наличието на искане за провеждане на съкратено съдебно следствие, каквото искане от съучастника на Х.,Д. Х. Р., не само не е имало, но и чрез защитника си, адвоката Ст. К., категорично се е противопоставил на провеждането му. К. трето-и последно-процесуално нарушение, защитникът на Д. Х. е посочил неизпълнението от първоинстанционния съд на изискването по чл. 305, ал. 3 НПК, в мотивите към присъдата да посочи приетите обстоятелства, установяващите ги доказателствени материали и правните си съображения за взетото решение. Твърдението е неоснователно, защото е невярно. Както първо-, така и второинстанционния съдебни състави са изготвили съдебните си актове в съответствие с процесуалните изисквания съответно на чл. 305, ал. 3 и 339, ал. 2 НПК, а и доводите в подкрепа наличието на това процесуално нарушение не съдържат нищо конкретно, налагащо обсъждане и отговор. Оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон, както и това, че "постановената присъда е явно несправедлива с оглед на данните по делото", също не са конкретизирани за да бъдат съответно коментирани. Съобразно с дотук изложеното и чл. 426 във връзка с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение