Решение № 14703 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12010/2017 г.

Решение № 14703 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12010/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Д., [гражданство] срещу решение № 1203/07.07.2017 година на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 942/2017 година, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17 - 1030 - 000369 от 11.03.2017 година на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Пловдив. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Основното възражение на касатора е свързано с нарушаване на нормата на чл. 14, ал. 2 АПК в хода на административното производство, като твърди, че предвид факта, че същият е чужденец, не му е назначен преводач, поради което било опорочено производството по съставяне на заповедта. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-1030-000369 от 11.03.2017 година на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Пловдив. Ответникът по касационната жалба, началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Пловдив не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Пловдив е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-1030-000369 от 11.03.2017 година на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Пловдив, с която на Р. Д., [гражданство] е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от същия нормативен акт, представляващо управление на МПС под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над 0.8 промила до 1,2 промила. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът въз основа на установената фактическа обстановка е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й и правилно приложение на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Релевираните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения са общи. Тъй като касационната инстанция не следи служебно за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и общите възражения на касатора, същите се явяват неоснователни. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил фактическа обстановка, която не се спори между страните и не следва да се повтаря от касационната инстанция. Фактическото основание за издаване на заповедта по чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата за прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство е управлението на моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 /нула цяло и пет/ на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. В настоящия казус е установен основният за спора релевантен факт: след като на 11.03.2017 година жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, марка Крайслер и след проверка с техническо средство "Дрегер" е била установена концентрация на алкохол чрез измерването му в издишания въздух от 0,93 /нула цяло, деветдесет и три/ промила, налице е фактическият състав на деянието, обосноваващ налагането на мярката с правна квалификация чл. 171, т. 2а ЗДвП. Съдът подробно е анализирал доказателствата по делото, посочил е, че заповедта съдържа необходимите реквизити, като обосновано е приел за осъществен нормативния състав във връзка с прилагането на мярката, като по този начин се осъществяват и целите на закона. Законосъобразен е изводът на Пловдивския административен съд, че извършеното от жалбоподателя нарушение е установено по безспорен начин, като издадената заповед е законосъобразен административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 171 от Закона за движението по пътищата принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Неоснователно е възражението на касатора, че в рамките на административното производство е нарушена разпоредбата на чл. 14, ал. 2 АПК, като не му е осигурен преводач, което да обосновава извод за незаконосъобразност и на заповедта за налагане на ПАМ на това основание. В действителност нормата на чл. 14, ал. 2 АПК посочва, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език, като в тези случаи се назначава преводач. Производството по съставяне на акта за установяване на административно нарушение обаче не е част от производството по издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Същият акт е единствено доказателствено средство за установяване на факта на извършване на деянието. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че предвид характера на деянието и начина на установяването му - на пътя с техническо средство, каквито се използват в рамките на целия Европейски съюз, както и останалата фактическа обстановка свързана с местоживеенето на лицето, създаденото семейство в Република България и две деца, които посещават българско училище, възражението за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на процедурата по проверка за алкохол с дрегер, представляващо неназначаване на преводач, се явява неоснователно. От друга страна, заповедта за налагане на ПАМ е редовно връчена на адресата, който е реализирал правото си на защита пред съд. В хода на съдебното производство деецът не опровергава фактическите констатации по акта, който се ползва с оборима доказателствена сила. Предвид неопровергаването на същите в хода на съдебното производство, правилен е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на жалбата. Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд.