Решение № 481 от 17.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Алипиев от гр. Враца чрез адв. Е. Михова, против решение 208 от 07.06.2022 г., постановено по адм. д. 141/2022 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за неправилност на извода на съда, че спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, като навежда съображения, че се касае за преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Посочва, че съгласно чл. 4, ал.1, т.4 и чл. 12 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговска, увеселителна, рекламно информационна и друга обслужваща дейност на територията на община Враца, приета с Решение 996/30.04.2015 г. от Общински съвет Враца, обектите за местодомуване на леки моторни превозни средства (гаражни клетки), с максимална площ 20 кв.м. са приети за преместваеми обекти за друга обслужваща дейност, които се поставят по инициатива на общинското предприятие Паркинги и гаражи, отчитайки създадените групи и заявения интерес. Излага още, че има подписан двустранен документ между него и директора на ОП Паркинги и гаражи, по силата на който заплаща обезщетение за ползването на общинска земя за поставения преместваем обект гаражна клетка. Моли за отмяна на обжалваното решение и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на Община Враца не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Враца отхвърля жалбата на П. Алипиев против заповед 216/10.02.2022 г. на кмета на Община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателят да премахнат незаконен строеж Гараж, представляващ метална носеща конструкция, дървени ограждащи стени, дървена покривна конструкция с горно покритие от ламарина и метални врати, с приблизителни размери 5,80 м. дължина, 2, 50 м. ширина и средна височина 2,25 м., находящ се в УПИ І, кв. 31 по плана на ж.к. Младост, гр.Враца, зад бл.5, (ПИ 12259.1026.314) по КК на гр.Враца. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ и за същия не са представени строителни книжа и разрешение за строеж, поради което е незаконен. Посочва, че гаражът е обект на допълващото застрояване, съгласно чл. 42, ал. 2 и чл. 43, ал. 3 ЗУТ, като независимо от вида и материалът, от който е изработен служи за паркиране под покрив на моторни превозни средства, поради което приема, че независимо дали съществува възможност да бъде преместен в пространството, гаражната клетка не е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Констатира, че гаражът не е търпим строеж и не попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, с оглед годината на изграждането му 2012 г. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината ( заповед 179/08.02.2022 г.- л.38), предвид, че процесният строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесният незаконен строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, както в заповедта, така и в констативен акт 29/16.09.2021 г., изготвен от длъжностните лица, съобразно изискването на чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с който е установено извършено незаконно строителство на гараж, изграден от метална носеща конструкция, дървени ограждащи стени, дървена покривна конструкция с горно покритие от ламарина и метални врати, с приблизителни размери 5,80 м. дължина, 2, 50 м. ширина и средна височина 2,25 м. без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Констативния акт е съобщен по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗУТ със съобщение от 08.10.2021 г., залепено на строежа и поставено на таблото за обявления в сградата на Община Враца. В законоустановения срок не са депозирани възражения и не са представени доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Такива доказателства не са представени и в съдебното производство. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че процесният строеж е реализиран без одобрени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на изграждането му същият не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 - 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Твърдението в касационната жалба, че процесния гараж не е строеж, е неоснователно. Разпоредбите на чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 ЗУТ и § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място спорният гараж не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане или рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. Правилен е извода, че същият е за задоволяване на лични нужди и паркиране на автомобил. При липсата на това условие законосъобразно първоинстанционният съд приема, че не се касае за преместваем обект, а за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Доводът в касационната жалба, че в чл. 4, ал.1, т.4 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговска, увеселителна, рекламно информационна и друга обслужваща дейност на територията на Община Враца, приета с Решение 996/30.04.2015 г. на Общински съвет гр.Враца се приема, че гаражните клетки са преместваеми обекти е неоснователен, тъй като процесния строеж няма характеристиките на преместваем обект по смисъла на ЗУТ нормативен акт, от по-висока степен, на който наредбата противоречи и на това основание е неприложима (чл. 15, ал. 3 ЗНА). Неотносимо към производството по оспорване на заповедта за премахване на незаконен строеж е доводът, че жалбоподателя заплаща наем за ползване на общинската земя, върху която е построен гаражът, както и фактът, че в оформените споразумения за това същият е посочен като преместваем обект. Заплащането на наем за използване на земята касае облигационни взаимоотношения и не обосновава извод за законността на строежа. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С определение от 09.03.2022 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,