Решение № 11781 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4623/2016 г.

Решение № 11781 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4623/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Й. П., чрез пълномощника му адв. Е. К., срещу решение № 149 от 22 февруари 2016 г., постановено по адм. д. № 874/2015 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЛС-01-1317/03 септември 2015 г. на кмета на община Самоков. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Самоков, чрез процесуалния си представител юрк. К. А., в писмено становище оспорва жалбата. Същото становище се поддържа и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. П. А. съд С.-област Б. Й. П. е оспорил заповед № ЛС-01-1317/03 септември 2015 г. на кмета на община Самоков, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "оранжерии - 2 бр." - 2 бр. оранжерии, с посочени размери, изградени от метални профили, метални рамки, мрежа и полиетиленово фолио, закрепени в земята. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че след 2008 г. в УПИ I-632, кв. 54 по плана на с. Б., Софийска област, собственост на родителите на жалбоподателя, е извършено строителството на описаните в оспорената заповед оранжерии. Установено е също така, че строителството е извършено без издадено разрешение за строеж. Жалбоподателят не представя доказателства за законност на строежа, а твърди, че оранжериите не отговарят на понятието "строеж". Твърди също, че дори и да става дума за строеж, за него към момента не е нужно разрешение, поради настъпила промяна в закона. Така представените възражения са неоснователни. Легалното определение за понятието "строеж" е дадено с разпоредбата на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ), съгласно което такива са всички сгради - надземни, подземни, полуподземни и др. По аргумент от текста на чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ (в актуалната му редакция към датата на издаването на заповедта) за изграждането на оранжерии с площ до 200 кв. м, каквито са процесните, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но е необходимо издаването на разрешение за строеж. Това обстоятелство само по себе си представлява основание да се приеме, че оранжерията е строеж. Неоснователното е и възражението за настъпила промяна в закона - отмяната на чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ (ДВ, бр. 101 от 22 декември 2015 г.). Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването му, което в случая е 03 септември 2015 г., а не и след това. Изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142, ал. 2 от АПК, в случая е неприложимо. Това е така, тъй като нови факти от значение за делото са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Приемането на нов закон, изменението на отделни разпоредби на действащ закон или частичната им отмяна, не съставлява правопогасяващ юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право. Правно значение имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаване на оспорената заповед правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие. Настоящият случай не е такъв. Отмяната на т. 3 на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ (ДВ, бр. 101 от 22 декември 2015 г.) действа само занапред. На това изменение не е придадено обратно действие с изрична правна норма. Поради това цитираното изменение на разпоредбата на чл. 147 от ЗУТ не е нов юридически факт, който следва да бъде преценяван от съда към момента на приключване на устните състезания по отношение на оспорената заповед на кмета на община Самоков. Спрямо нея е приложима разпоредбата на чл. 147 от ЗУТ в редакцията преди посоченото по-горе изменение - обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Незаконните строежи, от четвърта до шеста категория, по силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Законосъобразен е и извода на административния съд, че предвид времето на извършване на строителството - през 2008 г., в случая не следва да се разглеждат предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,