Решение № 519 от 18.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 72/2015 г.

Решение № 519 от 18.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 72/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 2307/29.10.2014 г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, постановено по административно дело № 130/2014 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 241303335/25.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 1295/14.12.2013 г. на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, съгласно заповед № 526/5.12.2013 г. на изп. директор на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост на решението, поради неправилна преценка от страна на съда на събраните по делото доказателства и незаконосъобразност на същото, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по отношение на договора за даване вместо изпълнение като извънсъдебна спогодба органът по приходите е трета страна, за която той е породил своето правно действие, доколкото нищожността му не е прогласена от компетентния съд. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Община Павел баня с адрес: гр. Павел баня, обл. Стара Загора, ул. "Освобождение" № 15 оспорва същата чрез процесуалните си представители адв. Цветкова и адв. Руменов и заявява претенция за присъждане на направените разноски съгласно представения списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за касатора, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския АС е бил РА № 241303335/25.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, изменен с решение № 1295/14.12.2013 г. на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия е начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС в размер на 120 589.18 лв. и е определено задължение за лихва в размер на 62 450.56 лв. С решението на решаващия орган ДДС е намален на 57 381.68 лв., а лихвата на 49 267.36 лв. Органите по приходите приемат, че при сключването на сделката общината осъществява доставка като част от нейната независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС и доказателство за това е цената на недвижимите имоти, която е пазарна, определена на базата на изготвена оценка от ТД "Стройпроект" ООД. За да отмени РА, първонистанционният съд е приел, че не е налице доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, поради което и по аргумент на чл. 25, ал. 5 от същия закон данъкът не е станал изискуем. Този свой извод съдът е обосновал с нищожността на договора с предмет 5 броя общински недвижими имоти /4 публична общинска собственост и 1 частна общинска собственост, видно от представените АОС/. Четирите имота, публична общинска собственост, са извадени от гражданския оборот с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОС, а по отношение на петия договорът е нищожен, поради противоречие с чл. 35, ал. 1 ЗОС. Както правилно е прието в мотивите на оспореното в настоящото касационно производство съдебно решение, съгласно чл. 25, ал. 5, т. 1 ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Съгласно чл. 25, ал. 1 данъчното събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги. Според определението на чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставката на стоки по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Съгласно чл. 25, ал. 2 от закона данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. Безспорно е установено по делото, че Община Павел баня не е издала фактура и не е начислила ДДС. Неточно е транспонирано понятието доставка на стока в нормата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, тъй като в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС определението е следното: доставка на стоки ще означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материална собственост като собственик. Нормите на директивите обаче не създават задължения за частно правните субекти, каквито те нямат по силата на националното законодателство. Адресат на тези норми е съответната държава членка и те я обвързват по отношение на резултата, който следва да бъде постигнат. Макар че директивите нямат такова пряко действие, каквото имат регламентите, ако те не бъдат възпроизведени точно в националното законодателство, за защита на своите интереси против държавата членка частноправните субекти могат да се позоват на норма от директивата, стига тя да е безусловна и достатъчно ясна. С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е направил преценката си за това налице ли е облагаема сделка - доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и съответно настъпило ли е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, за да се приеме, че данъкът съгласно чл. 25, ал. 5, т. 1 е станал изискуем и тъй като не е бил начислен от ревизираното лице, законосъобразно ли е начислен на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС от органите по приходите. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, тъй като четирите недвижими имота, предмет на договора за даване вместо изпълнение са публична общинска собственост и съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОС не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица, а според ал. 1 не могат да се придобиват и по давност. Както е прието в ТР № 4 от 7.07.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г., по волята на законодателя имотите публична общинска собственост са извадени от гражданския оборот и други правни субекти не могат да бъдат носители на правото на собственост, поради което договорът, имащ за предмет такава вещ, е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради невъзможен предмет /според особеното мнение е налице правно невъзможен предмет и нищожност поради противоречие на закона/. По отношение на петия недвижим имот, който е публична частна собственост, сключеният между Община Павел Баня и Теньо Георгиев Паунов в качеството му на едноличен търговец, упражняващ търговска дейност като ЕТ "Паун - Павел баня - Теньо Паунов" също не може да породи целените от страните правни последици, свързани с прехвърляне правото на собственост, тъй като не е спазена регламентираната в чл. 35, ал. 1 ЗОС процедура за продажба на имоти частна общинска собственост. Неоснователен е доводът на касатора, че в производството по оспорване на РА административният съд няма правомощията да преценява валидността на договора. Както беше посочено по-горе, преценката на съда е за това дали е налице доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, свързана с прехвърляне правото на собственост върху вещта. Тази преценка няма как да не бъде направена, още повече, че доводите на жалбоподателя, наведени в жалбата до първоинстанционния съд, за незаконосъобразност на РА, с който е начислен ДДС, са за липсата на доставка на стока, тъй като със сключения договор не може да се прехвърли правото на собственост, поради неговата нищожност на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД /противоречие със закона и невъзможен предмет/. С оглед така изложените съображения, настоящият касационен състав намира решението на АС-Пловдив за правилно и законосъобразно. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и платено според приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение