Решение № 8086 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез юрисконсултите Николова и Савов против решение 5894 / 09.10.2023г. по адм. дело 4751 / 2023 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Касаторът моли да бъде обезсилено първоинстанционното съдебно решение и производството по делото бъде прекратено на основание чл. 159, т.4 АПК поради липса на правен интерес от проведеното оспорване. В условията на евентуалност моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповед СД 06 15 / 25.04.2023 г. на министъра на правосъдието. Ответникът по касационната жалба Д. Д. от гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 5894 / 09.10.2023 г. по адм. дело 4751 / 2023 г. Административен съд София град е отменил заповед СД 06 15 / 25.04.2023 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл.6, ал.5 и ал.6 от Наредба 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, е одобрен списък на кандидати, допуснати до участие в изпита за придобиване на квалификация за синдик и списък на кандидатите с нередовни документи, които не са отстранили нередовностите в седмодневния срок по чл. 6, ал.4 от Наредбата, в частта, в която Д. Д. е включен в списъка на кандидатите с нередовни документи. Върнал е преписката на административния орган за издаване на нов акт по подаденото от Д. заявление за участие в обявения със заповед СД 06 1 / 06.03.2023 г. на министъра на правосъдието изпит за придобиване на квалификация синдик, при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че на 24.03.2023г. Д. Д. подал заявление за участие в изпита за придобиване на квалификация синдик. Към заявлението приложил документи, между които и доказателство за регистрацията или за вписването, удостоверяващи стаж по специалността не по-малко от 3 години, както следва: вписване 88031/19.12.2019г., Протокол 32/03.12.2019г. за проведено заседание на Софийски адвокатски съвет за вписването му в регистъра на младшите адвокати при САК, извадка от Регистър на адвокатите към дата 22.03.2023г.. Със заповед СД-06-10/06.04.2023г., издадена на основание чл.6, ал.3 от Наредбата министърът на правосъдието одобрил списък на кандидатите с нередовни документи, на които е даден 7-дневен срок за подаване на допълнителни заявления за отстраняване на нередовностите. По отношение на Д. е посочено, че приложените документи не удостоверяват наличието на поне 3-годишен стаж по специалността. С допълнително заявление кандидатът представил справка от информационната система/регистри на НОИ за статус на социално осигурено лице за периода от 2019г. до 2023г. към 09.04.2023г.; справка от информационната система/регистри на НОИ за осигурителен стаж и доход при пенсиониране за периода от 2020 до 2023г.; справка от информационната система на НАП за история на осигуряването на самоосигуряващите се лица към 09.04.2023г.; удостоверение за подадено заявление за самоосигуряващо се лице. Правилно първоинстанционният съд е изчислил общата продължителност на стажа като времетраене по-дълго от три години. Спорът между страните е свързан с доказването и представянето на документи в изпитната процедура, като основен е въпросът доколко допустимо Д. е установил пред административния орган придобития от него стаж по специалността. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение споделя изводите на административния съд, че в Наредба 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците не са предвидени конкретни доказателствени средства, с които да се приобщават доказателства за установяване на факти във връзка с осъществяваната дейност по специалността. В тази връзка доказателствата по чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са сред допустимите за установяване на релевантни факти за спора. Данните от Регистъра за осигурените лица на Националния осигурителен институт установяват релевантни факти за осъщественото осигуряване при самоосигуряващите се лица и е следвало да бъдат зачетени за онези периоди, за които лицето е посочило, че е упражнявало дейност като адвокат. В Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, както и в приложимата в случая Наредба 3/2005г. за реда за подбор ,квалификация и контрол върху синдиците не се поставя изискване за представяне на удостоверение по образец от НОИ за установяване на осигурителен стаж и доход. Необходимата информация за осъществено от лицето самоосигуряване като адвокат следва да се извлече от представената справка от информационната система на НОИ за осигурителен стаж и доход при пенсиониране. Именно тези факти са потвърдени с представеното в хода на съдебното производство Удостоверение по образец К-13., на което първоинстанционният съд се е позовал при условията на чл.142, ал.2 от АПК, като представено след издаване на акта, но преди приключване на устните състезания по делото. Не без правно значение е факта, че с допълнителното заявление кандидатът е представил справки за осигурителен стаж и доход при пенсиониране от НОИ за 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г., с които се е снабдил чрез персонален идентификационен код. Съдът е приел, че в тези справки липсват данни за внесените дължими осигурителни вноски, каквото е изискването на чл.41, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, поради което с посочените документи жалбоподателят не е отстранил нередовностите. С представените: справка от Регистъра на осигурените лица социално осигуряване към 09.04.2023г. и справка за история на осигуряването и самоосигуряващите се лица към 09.04.2023г. също не се установява размера на осигурителния стаж, поради което Джуров бил вписан в списъка на кандидатите с нередовни документи. Правните си изводи за отмяна на оспорения административен акт, съдът обосновал с приложеното впоследствие по делото, удостоверение за осигурителен стаж и доход на самоосигуряващо се лице,издадено след издаване на акта и прието при условията на чл.142, ал.2 от АПК като удостоверяващо нов юридически факт. Спорният по делото въпрос е доколко представеното едва пред съда до приключване устните състезания по делото удостоверение за осигурителен стаж и възраст, следва да се третира като нов юридически факт, възникнал след постановяване на оспорения административен акт или удостоверените с него юридически факти са били налице към момента на одобряване на списък на кандидатите с нередовни документи, които не са отстранили нередовностите в седмодневния срок по чл. 6, ал.4 от Наредбата, в частта, в която Д. Д. е включен в този списък и жалбоподателят не е отстранил нередности по документи като не е представил удостоверението пред административния орган в срок. Този въпрос е засегнат и в касационната жалба, като настоящата инстанция приема, че самото удостоверение е документ с удостоверителна сила за възникнали факти, които са били налице към момента на произнасяне на административния орган. В тази връзка приложението на чл.142, ал.2 АПК относно представеното в по-късен момент удостоверение, не е правилно обосновано от първоинстанционния съд, но тези правни изводи не променят по същество правилността на крайния извод в съдебния акт. Както правилно е отбелязал административния съд, административният орган е можел служебно да извлече необходимата информация за осъществено от лицето самоосигуряване като адвокат чрез справка от информационната система на НОИ за осигурителен стаж и доход при пенсиониране. Представеното в хода на съдебното производство Удостоверение по образец К-13., само удостоверява наличните към този момент факти, за които в хода на процедурата за кандидатстване за придобиване на квалификация синдик лицето е представило доказателства във вид на електронна разпечатка от информационната система на НОИ. Тези факти са потвърдени с приложеното в по-късен момент удостоверение, на което първоинстанционният съд се е позовал при условията на чл.142, ал.2 от АПК, с оглед представянето му след издаване на акта, но преди приключване на устните състезания по делото. Обосновано съдът е приел, че предвид гореизложеното включването на Д. Д. в списъка, утвърден със заповед СД 06 15 / 25.04.2023 г. на министъра на правосъдието за лицата с нередовни документи е незаконосъобразно. Промяната на условията за кандидатстване, настъпили в хода на съдебното производство не могат да рефлектират върху допустимостта на настоящия процес, тъй като съответствието на оспорения административен акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му (чл. 142, ал.1 АПК). Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 1000,00 лева. Същата е дължима и не следва да бъде намалявана, тъй като е съобразена с правната и фактическа сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение