Решение № 992 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5038/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Л. Г. от гр.София, чрез процесуален представител адв.Д.Любенова, срещу решение 1986 от 26.03.2024 г., постановено по адм. дело 9439/2023 г. по описа на Административния съд - София -град, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу Отказ за издаване на български актове за раждане на децата К. М. Т. и С. М. Т., обективиран в писмо ПРО23-ГР94-17 от 15.09.2023 г. на директора на Столичен дом за Радостни обреди - Столична община. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения, че както административният орган, така и първоинстанционният съд погрешно тълкуват Кодекса на международното частно право /КМЧП/ и при формиране на изводите им е налице несъобразяване със стандартите, зададени от ЕКПЧ, неправилно прилагане на правото на ЕС и нарушение на общия принцип за недискриминация. Иска да се отмени решението и се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи искането на касаторката за издаване на български актове за раждане на двете й деца. Претендира и направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Столичен дом за радостни обреди Столична община, чрез процесуален представител адв.Джонев, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и релевира доводи за правилност на обжалваното решение. Иска същото да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Т. Л. Г. против Отказ за издаване на български актове за раждане на децата К. М. Т. и С. М. Т., обективиран в писмо ПРО23-ГР94-17 от 15.09.2023 г. на директора на Столичен дом за Радостни обреди - Столична община. Съдът е установил, че административният орган е сезиран с молба от 05.09.2023 г., подадена от Т. Л. Г. и М. И. Т., с искане, на основание чл. 72, ал. 3, т. 1 от Закона за гражданската регистрация да бъдат издадени български актове за раждане на децата К. М. Т. и С. М. Т., въз основа на представени с превод на български език и легализирани актове за раждане, издадени в Канада. Констатирал е, че на [заличен текст] и на [заличен текст] в Ню Уестминстър, Британска Колумбия, Канада са родени децата С. М. Т. и К. М. Т., с издадени съответни актове за раждане с регистрационен 2020-59-024397 и регистрационен 2023-59-003216, в които като родители на децата са посочени Т. Л. Г., месторождение на родителя - България и М. И. Т., месторождение на родителя - България. В превод на български език е представено и легализирано Удостоверение за сключен граждански брак между М. И. Т. и Т. Л. Г. на 28.07.2021 г. в гр.Скуамиш, провинция Британска Колумбия, Канада. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо ПРО23-ГР94-17 от 15.09.2023 г., директорът на Столичен дом за радостни обреди при Столична община отказал съставянето на актове за раждане на децата С. М. Т. и К. М. Т. поради невъзможността да се установи произхода на децата, тъй като в представените актове за раждане липсва отбелязване на биологичната им майка. При тези фактически установявания административният съд е приел отказът за законосъобразен. Счел е, че административният акт е издаден от компетентен орган въз основа на делегирана компетентност, съгласно заповед СОА20-РД09-523/03.01.2020 г., изменена със заповед СОА21-РД09-1345/14.10.2021 г. на кмета на Столична община, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Позовавайки се на чл. 12 от Наредба РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация при регистриране на раждане, настъпило в чужбина, чл. 25, ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България и чл.60, ал.1 и ал.2 от Семейния кодекс първоинстанционният съд е посочил, че съставените в Канада актове за раждане отразяват различни според българското национално законодателство юридически факти и връзки между фактите и не могат да установят произхода на децата родствената връзка на майчинство между Т.Г. и децата, тъй като в тях липсва такова отбелязване. Пояснил е, че доколкото българската национална правна система държи ясна сметка за произхода на детето от майката, като го дефинира като майчинство и за произхода от бащата /бащинство/ и тези обстоятелства изпълват съдържанието на понятието "родител" и са отразени в българските удостоверителни документи, българският компетентен орган по гражданско състояние не може да издаде друг по съдържанието си акт, освен отказ да издаде искания като съдържание административен акт. Във връзка с позоваването, от страна на жалбоподателката, на решение по дело С-490/20 на СЕС, съдът е посочил, че съгласно постоянната практика на СЕС, определянето на условията за придобиване и загубване на гражданство съгласно международното право, в т.ч. и правилата за гражданското състояние /към които спадат правилата за произход/е от компетентността на всяка държава-членка. По изложените съображения отхвърлил жалбата срещу отказа за издаване на български актове за раждане на двете деца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Несъстоятелни са твърденията в касационната жалба, че решението несъответства на материалния закон. Съгласно чл.1, ал.2 от Закона за гражданската регистрация, гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон. Актовете за гражданско състояние са официални писмени документи. В тях по законов ред длъжностните лица по гражданското състояние регистрират събитията раждане, брак и смърт. Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2 за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България. Съгласно чл.69 от Закона за гражданската регистрация гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат, при спазване на българските или местните закони, съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация. Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България. Ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес, съгласно чл. 72, ал. 2, т.1, 2 и 3 от ЗГР, заедно с легализиран и заверен превод на български език. Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в него, въз основа на получения препис, предвидените по закон данни. В акта за раждане се вписват името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения произход (чл.72 ЗГР). Актовете за гражданско състояние се съставят на формуляри по установен образец. Данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата. При съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на български акт за гражданско състояние. Административният съд законосъобразно е приел, че отсъствието на данни относно произхода на децата - родствената връзка на майчинство между заявителките и децата, е основание да се откаже съставянето на български акт за раждане. Искането пред административния орган е направено от Т. Л. Г. и М. И. Т., в качеството им на родители на децата К. М. Т. и С. М. Т., родени в Ню Уестминстър, Британска Колумбия, Канада, според актовете за раждане, съставените от местно лице по гражданското състояние в чужбина. По делото не се оспорва обстоятелството че Т.Г. и М.Т. са български граждани, независимо от непредставянето на доказателства в подкрепа на горното. В искането си до ЕСГРАОН на район Триадица, СО, заявителките са поискали на децата да бъдат издадени български актове за раждане, в съответствие с приложените издадени канадски документи. Т.е. същността на искането се отнася не само до съставянето на български актове за раждане на децата, но и до съставянето им със съдържание, идентично със съдържанието на вписаните в издадените от Канада, актове за раждане, според които родители на децата са Т. Л. Г. и М. И. Т., сключили граждански брак в Канада. Следва да се посочи, че условията и редът за регистрация на физическите лица в Република България, в т.ч. съдържанието на актовете за гражданско състояние, не могат да се определят от чуждото право, поради което искането за съставяне на актове за раждане със съдържание, идентично със съдържанието на вписаните в издадените от Канада такива, не може да бъде уважено. Съставянето на български акт за раждане на родено в чужбина дете, което е български гражданин, се извършва при спазването на националния закон. В него се вписват майката и бащата на детето или само майката, която е родила детето, ако бащата е неизвестен. Актът за раждане, който се съставя, ако роденото в чужбина лице е български гражданин, не е административен акт, издаден от административен орган, а официален документ с правно значение за признаване и упражняване на права. Длъжностното лице по гражданското състояние, което съставя актове за гражданско състояние, не е административен орган и не действа като орган с международна компетентност по смисъла на чл.1, ал.1, т.1 от Кодекса за международно частно право. То не прилага норми от Кодекса за международното частно право, в частност, тези на чл.45 КМЧП и чл.117 КМЧП, на които се позовава жалбоподателката (също и издателят на акта). Длъжностното лице по гражданското състояние не е страна в спорно производство и не установява, а регистрира установения съгласно българското право произход на детето. Производството има публичноправен характер и в него не се прилагат стълкновителни норми на международното частно право, с оглед на което не би могло да се очаква и прилагането на чуждо право. Произходът по българското право се определя от наличието на биологична връзка между детето, жената, която го е родила, и мъжът, от когото е заченато. Произходът е юридически факт, с който правото на всяка държава свързва значими правни последици. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за българското гражданство, български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. Съставените в Канада актове за раждане на двете деца, посочват като техни родители две жени, които са сключили граждански брак. Актът за раждане удостоверява наличието на правна връзка между децата и двете жени и съществуването на лични отношения между тях по силата на действащи на територията на държавата Канада правни норми, но не съдържат данни относно произхода на децата, каквито се изискват по българското право. Родители на детето по българското право са неговите майка и баща или лица от различен пол. Произходът от майката се определя от раждането, дори и в хипотезата на асистирана репродукция (чл.60, ал.1 и ал.2 СК), или между майката и детето трябва да има биологична връзка, която предопределя възникването на правни отношения между родител и дете. За съставянето на български актове за раждане, както правилно е преценил и административният съд, Т.Г. е следвало да представи документи, удостоверяващи, че е родила децата, които с раждането си са придобили българско гражданство. Тъй като всяка държава има суверенитет по въпросите на гражданството, действащите в държавата норми относно произхода не могат да не бъдат разглеждани в контекста на публичноправното отношение, което възниква с придобиването на национално гражданство. Изискванията относно съставянето на български акт за раждане, съответно правилата, които уреждат произхода, са еднакви за всички лица, които са български граждани. Обжалваният от Т.Г. отказ не се основава на съществуваща в националния закон правна пречка, по причина на която децата да са били неблагоприятно третирани, включително, поради [заличен текст] на техните родители, вписани в съставения акт за раждане в Канада. Причина да не се съставят актове за раждане на децата, както е приел и първоинстанционният съд, е отказът на Т.Г. да съобрази искането си с правото на държавата, чийто гражданин е. Ако между жалбоподателката и децата няма биологична връзка или ако тя не ги е родила, искането да им бъде съставен български акт за раждане се явява лишено от основание. Ако децата са родени от Т.Г., този факт без затруднение може да бъде установен чрез представянето на необходимите документи. Несъстоятелни са и оплакванията в касационната жалба, че първоинстанционния съд не се е съобразил със стандартите, зададени от ЕКПЧ и неправилно е приложил правото на ЕС. Според практиката на Европейския съд по правата на човека семейният живот може да се изразява в отношения, които произтичат от кръвна или брачна връзка, или само от съвместно съжителство. Съгласно член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот. Правото е обвързано със задължение на държавата за минимална намеса във водения от лицата, които са нейни граждани или живеят на нейна територия, личен и семеен живот. Същевременно съблюдаването на това задължение не изисква пълен отказ на държавата от правна регулация, както и от прилагането на мерки от обществен интерес, противопоставими на нечий частен интерес. Правото на зачитане на личния и семейния живот на индивида, гарантирано от чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, също не е абсолютно. То може да бъде ограничено ...в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на други лица" . Оспореният административен акт не се позовава на подобни ограничения. С оглед произтичащите от произхода значими последици за социалния статус на всяко лице държавата има позитивно задължение да създаде общи правила, с които да регулира отношенията, свързани с брака и произхода. Личният и семейният живот се доминират от свободния избор на индивида, какъвто той няма, що се отнася до подлежащи на правна регламентация от публичната власт социални отношения. Изборът на индивида не може да се приложи неограничено в отношенията на произход и поради това, че те са обусловени от природна даденост. Създадените от българската държава правила, според които произходът се определя от биологичната връзка между детето и неговите двама родители, които са мъж и жена, не означава, че няма да бъде зачетен семейният живот, който почива на връзка, различна от биологичната. Обявяването на биологичния произход на децата не изключва воденето на семеен живот с лицата, вписани като техни родители в съставения в чужбина акт за раждане, чийто избор да встъпят в брачна връзка предопределя общото им съжителство. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е съобразил и тълкуванията, дадени в решение от 14 декември 2021 г. по дело С-490/2020 г. на Съда на Европейския съюз /§ 52 и § 57/, както и че ..правилата за гражданското състояние, към които спадат правилата за брака и произхода, са от компетентността на държавите членки, а правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност." и че "...държавата членка, на която е гражданин засегнатото дете, няма задължение да предвиди в националното си право лица от един и същ пол да имат качеството родители или да признае за цели, различни от упражняването на правата, които това дете черпи от правото на Съюза, връзката на произход между посоченото дете и лицата, които са вписани като негови родители в акта за раждане, съставен от властите на приемащата държава членка". Отказът за съдействие за установяване на биологичния произход на децата К. М. Т. и С. М. Т., предпоставя постановяването на отказ от компетентното длъжностно лице. Същият е издаден в съответствие с националния правопорядък, не влиза в противоречие с права и свободи, обявени от правото на Съюза, както и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, поради което основателно е бил счетен за законосъобразен. В тази смисъл е и константната практика на ВАС. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата срещу Отказа за издаване на български актове за раждане на децата К. М. Т. и С. М. Т., обективиран в писмо ПРО23-ГР94-17 от 15.09.2023 г. на директора на Столичен дом за Радостни обреди - Столична община, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответната страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 200 лева. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение