Решение № 2258 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10857/2020 г.

Решение № 2258 от 18.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10857/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. (ОПИК) и главен директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ГД "ЕФК") при Министерството на икономиката срещу Решение № 4264 от 29.07.2020 г. по адм. дело № 4004/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово Решение № РД-16-315/13.04.2020 г. за определяне на финансова корекция на "Нова строй тийм" ЕООД ЕИК *********. В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа са изложени съображения, че съдът необосновано е кредитирал част от доказателствата по преписката. Касационният жалбоподател твърди, че закупената по проекта трошачно-пресевна машина не функционира и не се ползва за целите на проекта. Иска да бъде отменено обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Нова строй тийм" ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба, моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение № РД-16-315/13.04.2020 г. на ръководителя на УО на ОПИК 2014-2020 г. и главен директор на ГД "ЕФК" при Министерството на икономиката за определяне на финансова корекция на "Нова строй тийм" ЕООД ЕИК *********. Съдът е установил от фактическа страна, че на база статистическа извадка в обхвата на одита на операциите на ОПИК за 2019 г. е включен проект по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16 RFOP002-3. 001-0155-C01 с бенефициер "Нова строй тийм" ЕООД. Проверката е извършена на място в гр. Монтана на 31.07.2019 г. от експерти на Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" (ИА ОСЕС). Проверката е на искане за междинно плащане № 3 и има за предмет да установи резултатите от изпълнението на дейностите по проекта и дали сертифицираните разходи по проекта в периода от 1.01.2019 г. до 5.06.2019 г. и свързаните с тях транзакции са законосъобразни и редовни, в това число дали са изпълнени условията, посочени в член 27 от Регламент (ЕС) № 480/2014. Срокът на изпълнение на одитирания договор за безвъзмездна финансова помощ е бил в периода от 20.11.2017 г. до 20.05.2019 г. (18 месеца) и същият към момента на проверката е бил приключен. Проверката е приключила със следните констатации: бенефициерът е изпълнил дейностите по проекта; бенефициерът не използва закупеното оборудване, не постига целите на проекта и не допринася за постигане на целите на процедура BG16 RFOP002-3. 001 "Енергийна ефективност за малките и средни предприятия", предвид което разходите по проекта не съответстват на принципа на ефективност и ефикасност. От горните констатации ръководителят на УО е обосновал извод, че бенефициерът е допуснал нарушение на принципа за добро финансово управление по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, за което на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е определена финансова корекция по пропорционалния метод в размер от 25 % върху финансовата помощ по ЕСИФ за допусната нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата за посочване на нередности/Наредбата) - "Нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013". В акта за финансова корекция са обсъдени и преценени като неоснователни възраженията на бенефициера, дадени в процедурата по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Не са възприети аргументите, че при извършените от страна на експерти на УО на 24.07.2019 г. и 16.12.2019 г. проверки на място не са констатирани нарушения и препоръки, тъй като нарушението е установено при извършената проверка от Одитния орган на място на друга дата (31.07.2019 г.). Решението за определяне на финансовата корекция от фактическа страна се позовава единствено на извършената проверка на място при бенефициера на 31.07.2019 г., при която експерти на ИА ОСЕС са установили, че закупената в рамките на проекта трошачно-пресевна инсталация, която съгласно приемо-предавателния протокол е доставена, инсталирана и тествана в периода 12.2018 – 02.2019 г., не се използва. Предвид естеството на нарушението административният орган е приел, че е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите му последици, за това при определяне на финансовата корекция следва да се приложи пропорционалният метод. За това нарушение е предвидена финансова корекция в размер на 100 на сто от поисканите за възстановяване разходи, като корекцията може да бъде намалена на 25, 10 или 5 на сто, когато естеството и тежестта на нарушението не оправдава определяне на по-висок размер. Относно размера на корекцията в акта е посочено, че се определя в размер на 25 % върху финансовата подкрепа по АДПБФП № BG16 RFOP002-3. 001-0155-C01 след приспадане на финансовата корекция по констатация № 1 от доклада на ИА ОСЕС. Освен чрез процентен показател, размерът на финансовата корекция е индивидуализиран чрез посочване на абсолютна стойност от 365 292, 22 лева. От правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, спазени са административнопроизводствените правила на АПК и ЗУСЕСИФ, но актът е необоснован, което е довело и до нарушение при прилагането на материалния закон. Съдът е приел, че от събраните доказателства по делото не се установява по безспорен начин нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, което да представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. Този извод на съда е обоснован след сравнение на констатациите от документите, съставени при проверки на бенефициера, извършени от експерти на Управляващия орган и от експерти на Одитния орган. На първо място, съдът е обсъдил формуляр за извършено посещение на място от 24.07.2019 г., подписан от старши експерт, сектор "Техническо изпълнение" и младши експерт "Регионален сектор" София на ОПИК, видно от който АДБФП се изпълнява съгласно изискванията, доставеното оборудване е инсталирано и е въведено в експлоатация, използва се по предназначение съгласно АДБФП. Освен трошачно-пресевна инсталация: роторна трошачка вибрационно сито, доставеното оборудване по договора включва също верижен булдозер, верижен багер и колесен челен товарач. На второ място, съдът е обсъдил формуляр за извършено посещение на място след приключване на изпълнението на проекта от 16.12.2019 г., подписан от двама главни експерти в отдел ИП, ГД ЕФК сектор "Техническо изпълнение", с който отново е констатирано, че доставеното оборудване се използва по предназначение и след приключване на проекта. Не са установени отклонения между изпълненото и отчетеното от бенефициера, няма дадени препоръки със срок за изпълнение. Тъй като проверяващите експерти са констатирали изпълнение на задълженията на бенефициера по АДБФП, исканията му за плащане са одобрени и са извършени авансово, междинни и окончателно плащане на 4.09.2020 г. На трето място, съдът е обсъдил доклада на ИА "Одит на средствата от ЕС", изготвен от ръководителя на Одитния орган и послужил като сигнал за започване на процедура по определяне на финансова корекция. Във връзка с този доклад съдът е констатирал, че не е приложен констативен протокол за установеното от одитиращия екип, нито са посочени данни за самоличността на лицето, предоставило информация, че оборудването не се ползва поради липса на работа. Въпреки че неизползването на оборудването е послужило като фактическо основание за издаване на акта за финансова корекция, точно този факт не е удостоверен от ответника по надлежния ред. Наред с необосноваността на извода относно основанието за издаване на акта, съдът е преценил като необоснован и размера на финансовата корекция. Съдът е констатирал, че финансовата корекция е определена както чрез конкретен процентен показател (25 %), така и в абсолютна стойност от 365 292, 22 лева. Въпреки че процентният показател е от 25 %, размерът на изчислената абсолютна стойност е почти колкото целия размер на допустимите разходи по проекта. Управляващият орган е верифицирал обща сума на допустимите разходи по финалния отчет в размер на 520 894, 95 лв., от които 366 532, 46 лева БФП, от което следва, че почти 100 % верифицираните разходи по финалния отчет са отменени. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Съгласно чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, член 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент. Съгласно чл. 33, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 член 61 от (за краткост Финансовия регламент), бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. В случая административният орган посочва нарушение на принципа на добро финансово управление по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и в частност – нарушение на принципите на ефикасност и ефективност. Съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че от издателя на акта не е доказано, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности. Констатациите от доклада на ИА ОСЕС противоречат на резултатите, отразени в обсъдените по-горе два формуляра за извършени проверки на 24.07.2019 г. и 16.12.2019 г. Тези два формуляра са официални документи, изготвени и подписани от експерти от администрацията на ответника. Същевременно към доклада на ИА ОСЕС не са приложени никакви доказателства във връзка с проверката, извършена на 31.07.2019 г. Процесният административен акт препраща към този доклад, без да съдържа данни за какъв период не е използван процесният актив, каква е стойността му, какво е неговото значение за производствения процес, евентуалното му неизползване как се е отразило на дейността на предприятието и като краен резултат дали препятства изпълнението на поставените цели на проекта и на самата процедура за предоставяне на БФП. Съдържанието на целите на проекта и съответната процедура не са обсъдени от административния орган, поради което е напълно бланкетна констатацията, че не са постигнати. Между проверката на експертите на Управляващия орган (24.07.2019 г.) и проверката на експертите на Одитния орган (31.07.2019 г.) има разлика от една седмица, във връзка с което съдът правилно е отбелязал, че в такъв кратък срок дейността на бенефициера не би могла да даде значимо отражение върху спазването на принципите на ефикасност и ефективност при използване на средствата от ЕСИФ, поради което изводът за нарушаване на принципите по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 е необоснован. Неотносими към правилността на съдебното решение са аргументите в касационната жалба, че Одитният орган също има правомощие да извършва проверки на бенефициерите, тъй като този въпрос не е спорен по делото, нито съдът е отрекъл това правомощие на Одитния орган. Спорният въпрос е дали резултатите от извършената на 31.07.2019 г. проверка се подкрепят от достатъчно доказателства и дали обосновават извод за нарушение на принципите по чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. По този въпрос административният орган не е провел пълно доказване, но причината за това не е допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, както неоснователно се твърди в касационната жалба. С разпореждане от 18.05.2020 г. съдът е разпределил доказателствената тежест в съдебното производство, като е посочил, че административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. Задължението за установяване на фактическото основание за издаване на административния акт не може да бъде изпълнено посредством цитиране от страна на административния орган на разпоредбата, послужила като правно основание за неговото издаване, нито с бланкетни твърдения, че с направената инвестиция не е постигнат ръст на производството или че не е реализирано конкретно (не е уточнено колко е било предвидено) количество продукция за определен (неуточнено какъв) период от време. По изложените съображения правилен е изводът на съда, че органът не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция. Административният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 АПК и правилно е отменен с обжалваното решение. При недоказано основание за определяне на финансова корекция обсъждането на въпроса относно размера на корекцията е безпредметно. Само за пълнота касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че нито в акта, нито в касационната жалба са изложени конкретни факти, от които да става ясно при каква основа е изчислена абсолютната стойност на корекцията, което препятства проверката на законосъобразността на акта в тази част. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 7 419, 50 лв. (седем хиляди четиристотин и деветнадесет лева и 50 ст.) за касационната инстанция. Възражението за прекомерност е неоснователно. Размерът на възнаграждението е в границите минималния предвиден такъв в чл. 8, ал. 1, т. 5, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение