Решение № 3191 от 27.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез гл. юрк. Х. Тодоров, срещу Решение 2639 от 19.04.2022 г., постановено по адм. дело 99 по описа за 2022 г. на Административен съд София- град. Изложени са съображения за неправилност поради необоснованост касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и да бъдат присъдени направените разноски. Ответникът Д-р М. Портарска индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ ЕООД, чрез адвокат С. Манев, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е Заповед за налагане на санкции РД 253С-499/ 09.12.2021 г. на управителя на НЗОК, с която на ответника е наложена санкция финансова неустойка в размер на 150 лева. От фактическа страна по делото е установено следното: Д-р М. Портарска - индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ ЕООД има сключен Договор 221510 от 14.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ с НЗОК. Със Заповед РД-25-745 от 11.11.2021 г. на управителя на НЗОК е наредено извършването на проверка на лечебното заведение със задача: контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение в съответствие с Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД за МД 2020-2022 г.) За резултатите от проверката е съставен Протокол РД 25-745-1 от 17.11.2021 г., връчен на 17.11.2021 г. на представител на лечебното заведение. Съгласно протокола, в Амбулаторен лист 1358 от 16.03.2021 г. са описани дейности, които не са извършени реално. Амбулаторният лист е отчетен, но по него не е извършено плащане и не е нанесена щета на НЗОК. По така направените констатации д-р М. Портарска е изразила становище, в което сочи, че процесният амбулаторен лист е копиран от предишен преглед, тъй като не може да пусне лист без статус и анамнеза, тъй като софтуера не разрешава да бъде записан такъв, т.е. по същество не се отричат констатациите, обективирани в протокола за извършена проверка. Становището не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 на чл. 74 констатации. Вследствие на установеното е издадена и процесната заповед, с която, на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413 и чл. 422, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., е наложена санкция, на основание чл. 414, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., в размер на 150 лева за нарушение на чл. 170, ал. 1, във връзка с чл. 132, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че разпоредбите на чл. 170, ал. 1 и чл. 132, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г. не съдържат конкретен състав на задължение на проверяваното лице, което да се приеме за неизпълнено, поради което е сметнал, че липсва нарушение. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Както е посочил съдът в мотивите си, цитираните в оспорената заповед разпоредби на чл. 170, ал. 1 и чл. 132, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022 г. съдържат само принципни положения, които са неприложими в настоящия случай. Констатациите от проверката сочат за ненадлежно оформяне на медицинската документация, което не попада в обхвата на цитираните разпоредби. Посочването на неправилна правна квалификация води до незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалния закон и е основание за неговата отмяна. Освен това, с оспорената заповед е наложена санкция в максимален размер за нарушение, явяващо се първо от такъв вид, което правилно е прието от съда като несъвместимо с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева, поради осъществено процесуално представителство по делото. Съгласно §1, т. 6 ДР на АПК те следва да се поставят в тежест на НЗОК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,