Решение № 5058 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15602/2009 г.

Решение № 5058 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15602/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производство е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 522 от 20.10.2009 г. по адм. дело № 630/2009 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, пети състав, с което е обявен за нищожен РА № 150900215/30.04.2009 г., издаден от ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с Решение № 292 от 14.07.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, с който на "Мартекс фрут" ЕООД за периода от 01.07.2003 г. - 31.07.2003 г. са определени за внасяне допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 244390,70 лв. и лихви 178085,75 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението, а делото върнато на същия съд за разглеждане от друг състав по същество. Ответникът - "Мартекс фрут" ЕООД /в несъстоятелност/ в писмено становище от 06.04.2010 г., изготвено от Управителя Тодор Петков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да приеме, че издаденият РА е нищожен, първоинстанционният съд е обсъдил безспорно установения по делото факт, че за процесния период м. 07.2003 г. е налице влязъл в сила ДАПВ. Извършена е проверка от орган по приходите, с обхват ЗДДС (отм.) за периода 25.06.2003 г. - 30.09.2003 г. и е издаден ДАПВ № 4897/03.12.2003 г. Съдът е установил, че ревизионното производство е осъществено в нарушение на чл. 133 и сл. от ДОПК, тъй като ЗВР № 800927/05.11.2008 г., изменена със Заповед № 900026/12.01.2009 г.; Заповед № 900119/13.02.2009 г. и № 900215/26.03.2009 г., са издадени от началника на сектор "РП" и ид. началник отдел "Контрол" при ТД на НАП - Плевен, а не от териториалния директор на ТД на НАП. Съобразно изложеното, съдът е приел, че процесната ревизия е възложена от некомпетентен орган, с оглед на което издаденият РА в частта му по ЗДДС (отм.) относно данъчен период 01.07.2003 г. - 31.07.2003 г. е нищожен. Така постановеното решение е правилно. Даденото тълкуване на правното естество на ДАПВ от страна на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Установената съдебна практика по подобна фактическа обстановка при действието на отменения ДПК приема, че ДАПВ е данъчен акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и след като същият е влязъл в сила, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условия и реда на чл. 115 и 116 от ДПК (отм.). В практиката не са редки случаите, когато са налице влезли в сила ДАПВ, а ревизионното производство се развива по действието на ДОПК, което е наложило необходимостта да се даде тълкуване на правния характер на ДАПВ, респективно акта за прихващане или възстановяване по смисъла чл. 129 от ДОПК. В тази насока в съдебната практика се приема, че и при действието на ДОПК (до изменението) допълнението на нормата на чл. 129, ал. 3 - ДВ, бр. 108/2007 г. при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен, както правилно е приел първоинстанционният съд. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,