Решение № 9503 от 11.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ситиконстракшънс АД, чрез процесуалния му представител адв. Х. Михайлов, срещу Решение 34 от 24.02.2023 г., постановено по адм. дело 277/2021г. по описа на Административен съд Перник, с което е отменено Разрешение за строеж 346 от 01.11.2019г. на главния архитект на община Перник, с което на възложителите В. Матев и Ситиконстракшънс АД се разрешава да извършат строителство: Преустройство на подземен паркинг в гаражи и складове в жилищна сграда със ЗП (сутерен) 586,85 кв.м. в УПИ VII-9618, кв. 124 по плана на гр. Перник, [жк], с идентификатор 55871.514.9618 по КККР на гр. Перник. В касационната жалба се релевират подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на процесното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска отмяна на съдебния акт и претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез адв. Михайлов, поддържа касационната жалба. Ответникът главния архитект на Община Перник не взима становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът В. Матев не взима становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Перник е било образувано след като с Решение 6648/02.06.2021г. по адм. д. 13746/2020г. Върховният административен съд на Република България - Второ отделение е отменил Решение 372/12.10.2020г. по адм. д. 228/2020г. на Административен съд Перник и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване мотивите на настоящето съдебно решение за произнасяне по жалба депозирана от В. Матев от гр. Перник, срещу Разрешение за строеж 346 от 01.11.2019г. на главния архитект на община Перник, с което на възложителите В. Матев и Ситиконстракшънс АД се разрешава да извършат строителство: Преустройство на подземен паркинг в гаражи и складове в жилищна сграда със ЗП /сутерен/ 586,85 кв.м в УПИ VII -9618, кв.124 по плана на гр. Перник, [жк], с идентификатор 55871.514.9618 по КККР на гр. Перник. За да отмени оспореният акт, първоинстанционния съд е приел, че оспореното РС е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК вр. с чл.148, ал. 9 от ЗУТ, но е счел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които съгласно чл. 168, ал. 4 от АПК са самостоятелно основание за отмяна на процесното разрешение за строеж. На първо място е приел липса на съгласие за издаването на процесното разрешение за строеж от страна на В. Матев, което противоречи на закона и води до неговата незаконосъобразност. На следващо място е установил, предвид факта, че предвижданите СМР несъмнено засягат конструкцията на сградата, е следвало да бъде изискано от административния орган нарочно обследване по реда на чл. 176в от ЗУТ преди да бъде издадено разрешението за строеж. Приел, че по делото безспорно се установява, че е налице засягане на общи части (носещи конструкции) на сградата от разрешението за строеж, като предвидените и частично извършени пробиване на отвори в шайби (носещи конструкции на сградата) са осъществени без да е взето съгласието от всички собственици, преди издаване на разрешението за строеж, в нарушение на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл.146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесното РС. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Отмененото РС е с предмет: Преустройство на подземен паркинг в гаражи и складове в жилищна сграда със ЗП (суререн) 586,85 кв.м. в УПИ VII-9618, кв. 124 по плана на гр. Перник, [жк], с идентификатор 55871.514.9618 по КККР на гр. Перник. Видно от същото е, че се разрешава на възложителите В. Матев и Ситиконстракшънс АД се разрешава да извършат процесното строителство. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на съгласие за издаването на процесното разрешение за строеж от страна на възложителят В. Матев води до неговата незаконосъобразност. По делото е установено, че В. Матев се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.514.9618.1.18 по КККР на гр. Перник, съгласно нотариален акт 177, т.І, рег. 800, д. 159 от 27.04.2018 г. и в качеството му на заинтересована страна, чиито права и законни интереси се засягат, не е бил уведомен по реда чл. 149, ал. 1 ЗУТ за издаденото разрешение за строеж. Само на това основание актът подлежи на отмяна като незаконосъобразен. По делото категорично е установено, че при издаване на РС не е изпълнено изискването за обследване по реда на чл. 176в ЗУТ във връзка с чл. 148, т. 13 ЗУТ, съгласно който разрешение за строеж за извършване на строителни и монтажни работи, като основен ремонт, реконструкция, основно обновяване, преустройства, реставрация и адаптация, както и пристрояване и надстрояване на заварени сгради, при които се засяга конструкцията на строежа, се издава след извършено обследване по реда на чл. 176в. В случая се касае за издаване на РС за преустройство на подземен паркинг в гаражи и складове в жилищна сграда, с които се засяга несъмнено конструкцията на сградата, поради което е необходимо извършването на обследване по реда на чл. 176в ЗУТ. Правилно е преценено от първоинстанционният съд, че неизвършването му по установения ред представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което е основание за отмяна на разрешението за строеж. Правилен и обоснован е изводът на съда за издаване на РС в нарушение на чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. В случая изпълнения отвор (врата) в Шайба 3 с размери 90/200 см., засяга несъмнено конструкцията на сградата, като в тази насока са констатациите на вещото лице по приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. При тези данни законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че в случая не са изпълнени условията на чл. 185, ал. 2, тъй като липсва съгласието на всички собственици, преди издаването на разрешението за строеж. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че съдът не е обсъдил, и/или обсъдил изцяло превратно фактите по делото, относно приложението на хипотезата на ал.1 от чл. 185 от ЗУТ, доколкото нормата на ал.2 от същата разпоредба изрично посочвала определени хипотези, но извън тези по ал. 1 на чл.185 от ЗУТ. Съгласно чл. 185, ал. 1, т. 1-7 от ЗУТ, не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: не се променя предназначението им; не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; не се изменят съществено общите части на сградата; се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици; се променя предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради; преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6. В настоящия случай с реконструкцията се засягат конструктивни елементи и основни части на сградата в режим на етажна собственост, поради което се изисква съгласието на всички собственици, преди издаването на разрешението за строеж по аргумент от чл. 185, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице сочените основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт, поради което същия следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора на касатора не следва да бъдат присъждани, претендираните от него, разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,