Решение № 1055 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9123/2011 г.

Решение № 1055 от 21.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9123/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е след като с решение № 10310/11.07.2011 г. по адм. дело № 4730/2011 г. Върховният административен съд, петчленен състав, отменя решение № 3184/07.03.2011 г. по адм. дело № 12316/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение и връща делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на съда с указания за произнасяне по материалната законосъобразност на оспорения административен акт. За да се произнесе при новото разглеждане на делото, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на Росен Костов Колев против заповед рег. № К-9061/30.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като не са обсъдени всички събрани в хода на административното производство доказателства, не е допуснал описаните в заповедта нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, уронващи престижа на службата, а наложеното наказание не съответства на тежестта и характера на нарушението. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и заплащане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Колев е назначен като държавен служител кат. Г, полицейски инспектор V степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" (ОДПКПД) при сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна. По повод постъпили в Министерството на вътрешните работи данни за допуснати от Колев дисциплинарни нарушения е образувано дисциплинарно производство и е определен дисциплинарно-разследващ орган, който да извърши проверка (заповед № К-6055/31.05.2010 г. на министъра на вътрешните работи). В хода на дисциплинарното производство се установява, че на 08.03.2010 г. около 18.30 часа на пътя гр. Варна - гр. Белослав, на кръстовището за база "Веслец" настъпва пътнотранспортно произшествие между лек автомобил "Фолксваген Голф", управляван от Розалина Борисова, и лек автомобил "ВМW", управляван от Стоян Паунов. По молба на последния участник в инцидента жалбоподателят Колев, който през този ден не е на работа (график за работата на служителите, работещи в сектор "ПП" на ОД на МВР - Варна), пристига на местопроизшествието. Жалбоподателят не крие познанството си с Паунов и се намесва в действията на полицейските служители Костов и Янев, работещи по изясняване причините за инцидента, като изразява становище относно механизма на настъпване на произшествието, съвпадащо с версията на Паунов по случая (свид. Борисова). Това разбиране е възприето от полицай Костов, който до появата на жалбоподателя е на мнение, че и двамата водачи имат вина за настъпилия инцидент. По тази причина, е съставен протокол за пътнотранспортно произшествие (по-късно анулиран) и акт № 398/08.03.2010 г. за установяване на административно нарушение, с който е прието, че вина за инцидента има водачът на лекия автомобил "Фолксваген Голф" Борисова. По-късно образуваното наказателно производство е прекратено (мотивирана резолюция на началника на IV РУ - Варна), като са събрани доказателства (свид. Добрева, заключение на назначената автотехническа експертиза), които изясняват, че инцидентът е настъпил поради нарушение на правилата за движение, допуснато от водача на другия лек автомобил Паунов. При тези данни дисциплинарно-разследващият орган приема, че с описаните действията жалбоподателят Колев е нарушил на нормите на т. 7, т. 13, т. 47, т. 64, т. 65 и т. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата, поради което предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № 14199/25.06.2010 г. и становище рег. № 14347/01.07.2010 г.). В този смисъл е и становището на дирекция "Човешки ресурси" в МВР. След като се запознава с материалите от проверката, справката, становището и събраните доказателства, както и с обясненията на служителя, депозирани на 07.06.2010 г. и с възражението от 29.06.2010 г., дадено след запознаване с обобщената справка за резултатите от проверката, министърът на вътрешните работи, издава оспорената заповед рег. № К-9061/30.07.2010 г., с която приема, че намесата на жалбоподателя за изясняване на причините за настъпилото пътнотранспортно произшествие по молба на единия от участниците, без същият да е ангажиран служебно с това, представлява нарушение на т. 7, т. 47, т. 65 и т. 67 Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, изискващи служителят да пази доброто име на институцията, която представлява, да оказва професионална помощ на колегите си при изпълнение на служебните задачи, да проявява честност и безпристрастност в отношенията си с правонарушителите, като взема под внимание всички факти по случая, както и да запазва неутрално поведение към правонарушителите и да действа по начин, който не подлага под съмнение неговата обективност. Това поведение според дисциплинарнонаказващия орган е несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата и съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР жалбоподателят Колев е санкциониран с дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарнонаказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя (в този смисъл е отменителното решение № 10310/11.07.2011 г. по адм. дело № 4730/2011 г. на ВАС, петчленен състав), а в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая. Определеното наказание е в съответствие с предвиденото в императивната норма на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР и е наложено след като поведението на жалбоподателя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила, с които се уронва престижа на службата. Ето защо доводът на жалбоподателя, че при определяне на наказанието е нарушена нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, е неоснователен. Оспорената заповед е постановена след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушение по т. 10 от цитирания текст. Според посочената разпоредба наказанието се налага за "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Последното понятие е дефинирано в чл. 230, ал. 2, който изброява видовете дисциплинарни нарушения. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР са и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Следователно, за да се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя на посоченото основание, е необходимо да се установи, че описаното в заповедта поведение е в нарушение на етичните правила за поведение и уронва престижа на службата. В случая е установено, че жалбоподателят Колев, полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" в ОДМВР - Варна, въпреки че този ден не е на служба, се включва в разследването на пътнотранспортно произшествие по молба на единия от участниците, негов познат. Колев се намесва в извършвания на място оглед и други действия, както и в изводите на работещите по случая полицейски служители относно причините за инцидента, със становище изцяло в полза на своя познат, участник в произшествието. Близостта на жалбоподателя с единия от участниците в инцидента и влиянието му върху хода на разследването, са демонстрирани пред водача на другия автомобил, както и пред останалите граждани, присъствали на мястото на произшествие. Това поведение на жалбоподателя закономерно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 7, т. 47, т. 65 и т. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, която представлява, да оказва професионална помощ на колегите си при изпълнение на служебните задачи, да проявява честност и безпристрастност в отношенията си с правонарушителите, като взема под внимание всички факти по случая, както и да запазва неутрално поведение към правонарушителите и да действа по начин, който не подлага под съмнение неговата обективност. В случая предприетите от жалбоподателя действия не са професионални и обективни и изразяват явно пристрастие към един от участниците в пътнотранспортно произшествие, негов познат, чието участие в пътния инцидент не е изяснено. Това поведение е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като е предприето от полицейски служител, призван да съблюдава законността, да проявява професионализъм и обективност в изпълнение на служебната си дейност, независимо от личното си отношение. Действията на Колев, възприети от другия участник в пътния инцидент и от останалите граждани, присъствали на мястото на произшествието, са повод да се направи заключение, че при своята работа полицейските служители не се ръководят от закона и от изяснените по случая факти, а от личните си пристрастия и предпочитания. Това несъмнено води до уронване престижа на полицейската институция и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Възражението на жалбоподателя, че е оказал съдействие и професионална помощ на колегите си при изясняване на инцидента, е неоснователно. Колев пристига на мястото на инцидента по молба на единия от участниците, а не по молба на служителите, натоварени с разследването (обяснения на Паунов и на полицай Костов), т. е. причините за включване в изясняване на инцидента са лични, а не професионални, още повече че на този ден служителят не е на работа. Освен това цялостното му поведение е насочено към събиране на доказателства в подкрепа на версията на Паунов за инцидента - не е установено мястото на удара, не е разпитан очевидец на катастрофата (свид. Добрева), не са оценени данните за преместване на превозните средства след инцидента и преминаването на снегорин, който може да промени местоположението на останалите след катастрофата следи. Възражението, че изводите на административния орган за действията на служителя са направени само въз основа на обясненията на Борисова и нейните роднини, очевидно заинтересовани, също е неоснователно. Действително Борисова, като участник в пътния инцидент, е заинтересована от решението на полицейските органи относно причините и вината за настъпилото пътнотранспортно произшествие. Няма основание обаче да се направи извод, че изложеното от нея по отношение участието на жалбоподателя и предприетите от него действия не е достоверно - Борисова не познава жалбоподателя и няма отношения с него, които да влияят на оценката за неговото поведение. Доводът, че след като издаденото против Паунов наказателно постановление е отменено от съда (решение по нахд № 3330/2010 г. на ВРС), не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Колев, не се споделя от настоящия състав. Жалбоподателят е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание за действия, несъвместими с морала и уронващи престижа на службата, които не са свързани с приетото от съда за законосъобразността на издаденото наказателно постановление. Цялостното поведение на Колев при настъпилия пътен инцидент, намесата по молба на единия от участниците в произшествието, демонстрираните близки отношения с него, участието в извършваните от работната група действия и промяната в становището на полицаите, водещи разследването, след разговор с жалбоподателя, формират у възприемащите тези действия убеждението, че работата на полицейските служители не е обективна, професионална и безпристрастна, а се ръководи от лични познанства и се мотивира от фактори, стоящи извън предмета на воденото разследване. Описаните действия на служителя са в противоречие с етичните правила за поведение и накърняват доброто име на полицейската институция, тъй като създават усещане за предубеденост и пренебрегване на професионалния дълг от страна на полицията. Поради това за тяхната квалификация са без значение действителните причини за настъпилия пътен инцидент и ролята на всеки от участниците в него. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание, са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на закона. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение