Решение № 10516 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4962/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на район Северен на община Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Радунчев, срещу Решение 599 от 28.03.2023г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. дело 1923/2022г., с което е отменена Заповед 22РД09 275 от 24.06.2022г. на кмета на район Северен на община Пловдив, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и т. 3 ЗУТ е наредено на Пенчев инвест ЕООД и Атали ООД да премахнат незаконен строеж "Стълбищна клетка в сграда от етаж 3 до плосък покрив тип капандура с две врати", намиращ се в административно търговска сграда с идентификатор 56784.504.656.6 в ПИ идентификатор 56784.504.656 по кадастралната карта на гр. Пловдив с административен адрес бул. Брезовско шосе 145. С решението Община Пловдив е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и като немотивирано отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че при издаване на заповедта е спазена законово предвидената процедура и е установен безспорно незаконен строеж. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски. Ответниците Пенчев инвест ЕООД и Атали ООД, чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК по пощата, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение АС гр. Пловдив е приел, че от събраните доказателства, включително приетите по делото съдебно технически експертизи /СТЕ/ не се установява незаконен строеж, извършен без строителни книжа съответстващ на основанието по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, нито пък изпълнение на строеж в несъответствие с одобрените проекти съответстващ на основанието по чл. 225 ал. 2 т. 3 ЗУТ. Приел е за установено от фактическа страна, че нареденият за премахване строеж стълбищна клетка от събраните по делото доказателства е започнат през 2003г. и завършен през 2005г. въз основа на издадено разрешение за строеж на сградата 288 от 22.07.2002г. и одобрена впоследствие екзекутивна документация, предвиждаща изграждане на наредената за премахване стълбищна клетка, именно във вида, в който е изградена. Установил е, че екзекутивната документация не е запазена, включително при административния орган, който има задължение за това, но от представени други доказателства, включително официални документи, а именно актовете, съставени в хода на строителството, както и актовете за въвеждане в експлоатация на сградата, ведно със стълбищната клетка,се установява наличието на такава. По тези съображения е приел, че не са налице правните основания по чл. 225 ал. 2 т. 2 и т. 3 ЗУТ, а именно не е налице строеж, извършен без строителни книжа или такъв в отклонение на същите. Поради това е отменил заповедта. Решението е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че оспореното съдебно решение е немотивирано. Напротив видно от решението и изложеното по горе съдът подробно и в съответствие със събраните доказателства е изложил съображения и аргументи защо приема, че не е налице незаконен строеж нито в хипотезата на извършен без строителни книжа, нито такъв, който е извършен в отклонение на строителните книжа. В решението съдът подробно е описал фактическата обстановка, събраните в хода на производството доказателства, включително констатациите на приетите по делото две СТЕ, като е направил подробни и съответни на събраните доказателства правни изводи, поради и което оспореното решение е подробно и ясно мотивирано. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че оспорената заповед е съответна на закона и издадена при спазване на административно производствените правила. Напротив при издаване на заповедта административният орган не е изяснил всички относими обстоятелства и не е събрал съответните доказателства, а именно наличието на строителни книжа и екзекутивна документация за наредения за премахване строеж, които са събрани в съдебното производство. Като това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за законосъобразност на заповедта и неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на същата, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че не са налице правните основания за издаването й по чл. 225 ал. 2 т. 2 и т. 3 ЗУТ. Напротив съответен на събраните по делото доказателства е извода на съда, че в случая не се установява незаконен строеж, тъй като са налични строителни книжа и доказателства за екзекутивна документация, съставена в хода на строителството, с която е било предвидено извършването на наредения за премахване строеж. Поради това е правилен извода на съда за незаконосъобразност на заповедта като издадена в противоречие със закона. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а исканията на ответниците по касация в тази връзка като основателни и доказани следва да бъдат уважени. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение