Решение № 2604 от 13.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Спасов с постоянен адрес в гр. Пазарджик, срещу Решение 413 от 20.05.2022 г. на Административен съд - Пазарджик по адм. дело 194/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. 18183-504 от 12.10.2021 г. на началника на Районно управление (РУ) гр. Пазарджик при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Пазарджик за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са наведени оплаквания, че съдът е достигнал до неправилен извод за липса на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). На следващо място твърди, че след като органът е установил непълноти в заявлението за вземане на отчет и подновяване на срока на разрешение за носене и съхранение на късо нарезно оръжие не е приложил специалната норма на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ и в противоречие с процесуалните правила не е дал на заявителя 30 дневен срок за тяхното отстраняване. Сочи, че в административния акт не се съдържат убедителни мотиви за постановяване на отказа, доколкото на органа е служебно известно, че заявителят и неговите близки са били обект на престъпление грабеж, при което за отнемане на обекта на престъплението е използвано огнестрелно оръжие. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което с което да отмени оспорения акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на РУ гр. Пазарджик при ОДМВР гр. Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на С. Спасов срещу отказ рег. 18183-504 от 12.10.2021 г. на началника на РУ - гр. Пазарджик при ОДМВР гр. Пазарджик за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ. При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е установил, че отказът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът е приел, че е налице основанието за отказ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Като правно основание за издаване на процесния акт е посочена разпоредбата на чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, която е относима към компетентността на издателя на акта и неговите правомощия. В акта не се съдържа законова разпоредба, послужила като правно основание за издаване на отказа, под която да бъдат подведени фактическите основания, разгледани от органа. Налице е съществен порок във формата на акта поради несъответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в частта за посочване на правното основание за издаването му. Този порок не може да бъде отстранен в съдебната фаза посредством изменение и/или допълване на правната квалификация за първи път в съдебния акт, както е сторил съдът в обжалваното решение. Видно от мотивите на съда, същият излага аргументи за приложение на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, без визираната разпоредба да се съдържа в процесния отказ. Неизпълнението на изискването за ясно и точно посочване на правното основание за издаване на акта препятства преценката кои са материалноправните предпоставки за постановяване на отказа и дали те са осъществени. Като е отхвърлил жалбата на С. Спасов, съдът е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени отказ рег. 18183-504 от 12.10.2021 г. на началника на РУ - гр. Пазарджик при ОДМВР гр. Пазарджик за издаване на разрешение за дейности с ОБВВПИ и преписката да се изпрати на органа за ново разглеждане съобразно дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в общ размер 680 лв., включващи: държавна такса от 10 лв. и адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 300 лв.; държавна такса от 70 лв. и адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, вр. чл. 222, ал. 1, вр. чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение