Решение № 13108 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13546/2019 г.

Решение № 13108 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13546/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Калчева, В. Василев, П. Карагитлиев и "НОВО" ЕООД, чрез адв. Илиев като процесуален представител, срещу решение № 1467 от 01.08.2019 г., постановено по адм. дело № 274/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - кметът на Община Царево, чрез пълномощника си адв. Николов, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Бургас отхвърля жалбата на С. Калчева, В. Василев, П. Карагитлиев срещу заповед № РД-01-24/15.01.2019 г. на кмета на Община Царево, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 5 ЗУТ е наредено спиране на всички строителни и монтажни работи на строеж "Жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване и офиси", находящ се в поземлен имот с идентификатор 00878.502.38 по кадастралната карта на гр. Ахтопол, УПИ ХХVІ в кв. 51, с посочен административен адрес, забранен е достъпът до строежа и е указано на собствениците му в срок до 29.03.2019 г. да отстранят причините, довели до спирането, поради извършването му без да е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага съображения, че са изпълнени условията на чл. 224, ал. 1, т. 5 ЗУТ, тъй като при съставянето на протокол обр. 2 от 02.11.2016 г. не е присъствал служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, не е отправяно надлежно искане до общината за определянето му, поради което същият не може валидно да произведе целените правни последици. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон по следните съображения: Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при проведена процедура по чл. 224а, ал. 2 ЗУТ, след като е съставен констативен акт за извършената проверка, надлежно връчен на възложителя С. Калчева. Видно от мотивната част на административния акт и доказателствата по делото подаденото от нея възражение, както и приложените доказателства са обсъдени от административния орган. Другите двама адресати на заповедта са упражнили правото си на оспорване, като не са лишени от възможността в съдебното производство да изразят становището си и да представят доказателства, поради което правото им на защита не е нарушено. Неоснователно е възражението в касацинната жалба, направено и пред първоинстанционния съд, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена значително време след изготвянето на констативен акт от 14.11.2017 г., с който за пръв път е установено извършването на строително-монтажни работи в имота. Административното производство в случая започва с констативен акт от 03.12.2018 г. Описаните в заповедта констативни протоколи от 15.11.2018 г. и 23.11.2018 г., както и този от 14.11.2017 г. установяват степента на изграждане на строежа към момента на извършване на проверките, но не са такива по смисъла на чл. 224а, ал. 2 ЗУТ, поставящи началото на административното производство. В разпоредбата на чл. 224а, ал. 2, изр. 2 ЗУТ е предвиден срок за издаване на заповедта, който е инструктивен и е обвързан с изтичането на срока за подаване на възражения от заинтересуваните лица след връчване на констативния протокол. Постановяването на заповедта извън определения срок не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Настоящият състав не споделя извода на съда, че оспореният административен акт е издаден при спазване на установената форма. В случая в заповедта макар и формално да се съдържат реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, не са изложени мотиви и липсва разпоредителна част по чл. 224а, ал. 3 ЗУТ, определяща начина за нейното изпълнение, което представлява нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, водещо и до несъответствието й с материалния закон. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, съгласно който кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ. Според чл. 224а, ал. 3 ЗУТ със заповедта по ал. 1 задължително се дават указания за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството и сроковете за тяхното изпълнение. В случая в административния акт е прието, че строежът "Жилищна сграда с апартаменти за сезонно ползване и офиси" се изпълнява без да е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво в нарушение на разпоредбите на чл. 157, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, като е налице хипотезата на чл. 224, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Посочено е, че представеният с възражението протокол обр. 2 от 02.11.2016 г. е непълен, тъй като липсва подпис на служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ и екземпляр от него не е наличен в община Царево. С административния акт е разпоредено спиране на строителството, но липсват конкретни указания по чл. 224а, ал. 3 ЗУТ. Бланкетно е посочено, че в срок до 29.03.2019 г. следва да се отстранят причините, довели до спирането и строежът да се приведе в съответствие със строителните правила и нормативи. Нормата на чл. 224а, ал. 3 ЗУТ е императивна и неизпълнението й обуславя незаконосъбразност на оспорения административен акт само на това основание. Производството по чл. 224а ЗУТ се провежда за спиране на строежи и забрана на достъп до тях в две хипотези: по ал. 1 - при констатирани нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ или по ал. 5 - при установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от същия закон. В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 224а, ал. 1 ЗУТ и целта е да бъде спряно изпълнението до отстраняване на пречките за продължаване на строителството. Заповедта има временен характер, тъй като строежите с нарушения по чл. 224, ал. 1 ЗУТ страдат от недостатъци, които по своя характер и естество подлежат на отстраняване и затова действието на административния акт отпада след изпълнение на указанията по чл. 224а, ал. 3 ЗУТ. Поради това указанията са предвидени от законодателя като задължително негово съдържание. Те следва да са конкретни, за да не пораждат неясноти или съмнения относно създадените за адресатите задължения. В случая липсват ясни и точни указания по смисъла на чл. 224а, ал. 3 ЗУТ. Определянето на срок и посочването единствено като указание използваната от разпоредбата формулировка да се отстранят причините, довели до спиране на строителството, по никакъв начин не съставляват изпълнение на изискването на закона. Обстоятелството, че в констативния акт и в мотивите на оспорената заповед е посочено като фактическо основание липсата на протокол за определяне на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво не означава, че за жалбоподателите става ясно какви действия следва да предприемат, за да отстранят причините за спиране на строежа. От данните по делото е видно, че за него има разрешение № 79/17.06.2010 г., издадено от главния архитект на община Царево, влязло в сила, презаверено на 12.12.2013 г. На 03.06.2013 г. собствениците на имота заявяват пред кмета на община Царево искане да бъде определен на основание чл. 157, ал. 2 ЗУТ служител по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, който да присъства при откриване строителната площадка на обекта, по повод на което са уведомени с писмо от 10.06.2013 г., че протоколът за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво ще бъде подписан след изтичане срока на забраната (1 октомври) по чл. 15 ЗУЧК за извършване на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие. Представеният пред адмистративния орган протокол, обр. 2 от 02.11.2016 г. (приложение № 2 към чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, редакция ДВ, бр. 65/2016 г.), изготвен от техническия ръководител на строежа въз основа на сключен договор за технически контрол от 17.10.2016 г., е подписан от последния и от тримата жалбоподатели като възложители, без да е положен подпис на служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ. При тези данни е неясна волята на административния орган относно даденото указание до собствениците на обекта за отстраняване на причините, довели до спиране на строителството - дали да подадат ново искане в общинската администрация за съставяне на изискуемия по чл. 157, ал. 4 ЗУТ протокол или да заявят подписването на вече съставения такъв на 02.11.2016 г. от служител на общината по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, доколкото такъв подпис в него липсва. Този протокол се съставя преди започване на строителството и с него се поставя началото на строежа съгласно чл. 157, ал. 1 ЗУТ, което от своя страна е от значение за преценката относно правното действие на разрешението за строеж – чл. 153, ал. 1 ЗУТ. В случая обектът е изпълнен до кота 5, 70 м, поради което не става ясно по какъв начин на този етап от строителството може да се преодолее констатирания порок и да се изпълни изискването на закона. В подкрепа на изложеното е и правилото на чл. 224а, ал. 4 ЗУТ, съгласно което строителството, спряно със заповедта по ал. 1 може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините, довели до спирането му. В случая строителството е спряно на основание чл. 224, ал. 1, т. 5 ЗУТ поради липса на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, като нарушението може да се отстрани чрез съставянето му при спазване на предвидената в чл. 157, ал. 2-6 ЗУТ процедура, а указания в такъв смисъл не са дадени. Напротив, в заповедта е посочено изрично, че към датата на констативния протокол строителните книжа за сградата са загубили правно действие, което сочи на втората хипотеза за спиране на строителството съгласно чл. 224а, ал. 5 ЗУТ, а не съгласно ал. 1 на същата разпоредба, съставляваща правното основание за издаване на заповедта. Предвид изложеното оспореният административен акт е издаден в нарушение на изискванията за форма, което налага отмяната му съгласно чл. 146, т. 2 АПК. Като достига до заключение в противен смисъл, Административен съд - Бургас постановява решението си в нарушение на закона. Същото подлежи на отмяна на основание чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК и с оглед изясняване на делото от фактическа страна, касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. Изложеното налага извод за основателност на жалбата, което обуславя отмяна на оспорената заповед на кмета на община Царево. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение