Решение № 13076 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5267/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител гл.юрк. М. Цеклеова - Захова срещу решение 510 от 22.03.2023 г. по адм. дело 102/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С1868-0125759 от 21.12.2022 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. София, ул. Цар Симеон 149, стопанисван от Тупаров Трейдинг ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан органът в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи ПАМ на търговеца. Възразява срещу извода на съда за неправилно приложение на оперативната самостоятелност от издателя на акта при определяне на срока на мярката от 14 дни. Намира, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на мярката обосновават правилното му определяне и съответстват на залегналите в чл. 22 ЗАНН цели, за които мярката се налага, като не се установява нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на срещу процесната заповед. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът Тупаров Трейдинг ЕООД, в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АС- Благоевград е била ЗНПАМ ФК-С1868-0125759 от 21.12.2022 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. София, ул. Цар Симеон 149, стопанисван от Тупаров Трейдинг ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 12.11.2022 г. проверка на търговски обект, стопанисван от Тупаров Трейдинг ЕООД, при която от служител на НАП е извършена в 14:30 часа контролна покупка на 3 бр. банани 565 гр., на обща стойност 2,20 лева, заплатени в брой и за която продажба не е издадена фискална касова бележка при извършеното плащане, нито касова бележка от кочан. За да отмени наложената на търговеца ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с целта на закона и при нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. Съдът е приел за доказан между страните факта на извършеното нарушение от търговеца. Прието е, че в заповедта е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта досежно определения от органа срок на наложената на търговеца ПАМ. В този смисъл излагане на общи формални изявления на органа, без да е налице конкретика във всеки случай, досежно продължителността на срока на ПАМ води до извода, че заповедта е издадени при липса на мотиви за съответствието й с целите по чл.22 ЗАНН и с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението на касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт по силата на чл.221, ал.2, изр. 2 АПК. По делото липсва спор относно наличието на основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан при извършените на съответната дата и час контролни покупки от органите по приходите в стопанисвания от "Тупаров Трейдинг ЕООД търговски обект, за които не е издаден съответен документ за извършената продажба. В случая спорен е въпросът дали определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката за 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок от 30 дни. Това задължение произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи бланкетни изявления, които не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценка от страна на съда относно законосъобразността на определения 14 - дневен срок и съответствието му с целта на закона. При определянето на срока в заповедта е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им, да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. В процесния случай това не е сторено, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил заповедта. Това означава, че обосновано и при правилно прилагане на материалния закон АС- Благоевград е достигнал до извода, че прилагането на ПАМ спрямо конкретния търговец за срок от 14 дни, т.е. около средния размер, не е съобразена с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК. По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. На страните не се дължат разноски по отношение на касационния жалбоподател поради отхвърляне на касационната жалба , а по отношение на ответника по касация поради липсата на доказателства за направени такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение