Решение № 9015 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 363/2014 г.

Решение № 9015 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 363/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците, подадена чрез юрисконсулт Д. С., против решение № 7198/20.11.2013 г. по адм. д. № 9008/2013 г. по описа на Административен съд – София-град, І отделение, 10 състав, с което е отменено решение № 1420/21.08.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата на М. Юнес Х., гражданин на Република И., за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците и преписката е върната за ново произнасяне, при спазване на указанията по приложение на материалния закон, дадени в решението. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага твърдения за неправилно приложение на тълкувателно решение по дело № С-465/07 на С., което изисква за предоставянето на закрила на едно лице по чл. 15, б ”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС компетентният национален орган да установи, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че са налице потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно цивилно лице единствено на основание присъствието си на територията на тази държава би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. С оглед посочената директива, изключителният характер на ситуацията следва да е свързан с безогледно насилие, като то трябва да е в случай на въоръжен конфликт, а не какво да е напрежение или опасност. Оспорва извода на съда, че извършването на терористични атентати с голям брой жертви е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут, поради това, че подобно насилие не е безогледно. Не може да се очаква, че което и да е правителство може да гарантира сигурността на всички граждани в страната. Предвид изложените доводи се иска да бъде отменено решението на съда и бъде отхвърлена жалбата на М. Юнес Х. за предоставяне на хуманитарен статут. Ответникът по жалбата - М. Юнес Х., с писмено становище оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради това, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че неправилно съдът е приел, че по отношение на М. Юнес Х. са налице основанията на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут поради факта, че той е представил противоречива и неправдоподобна бежанска история, като с всяко следващо интервю същата се обогатявала с нови обстоятелства. С оглед на това следва да се приеме, че по отношение на М. Юнес Х. не съществуват сериозните и потвърдени основания да се смята, че самото му присъствие в [населено място] в И. е опасно за живота и здравето му. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отменено по жалба на М. Юнес Х., гражданин на И., решение № 1420/21.08.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата на М. Юнес Х., гражданин на Република И., за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците и преписката е върната за ново произнасяне, при спазване на указанията по приложение на материалния закон, дадени в решението. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че тълкуването на решение № С-465/2007 г. на С. води до извод, че предпоставките по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ обхващат и ситуации, при които молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. Насилието, на което е изложена личността му трябва да е безогледно, което означава, че обхваща посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност. Именно тогава се предполага, че има сериозни основания да се смята, че лице, върнато в съответната страна, поради самият факт на присъствието си се излага на реална опасност от тежки заплахи. Поради факта на безогледно насилие, молителят не е задължен да представи доказателства, че представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съдът е приел, че представената актуална справка от Дирекция Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд е неправилно интерпретирана от административния орган. От нея става ясно, че обстановката в И. остава напрегната, има много бомбени атентати и тези данни доказват нуждата от международна закрила с оглед индивидуалната оценка на положението на оспорващия и провинцията, от която той идва. В заключение съдът е посочил, че административният орган е следвало да се съобрази с дадените му задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона, дадени с решение № 2605 от 15.05.2012 г. постановено по адм. дело № 2412/2012 г. на Административен съд – София-град, потвърдено с решение № 5993/29.04.2013 г. по адм. дело № 8616/2012 г. на Върховния административен съд, доколкото не са били установени нови обстоятелства, различни от установените в проведеното производство. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - София-град, е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: а) смъртно наказание или екзекуция; б) изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; в) тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В случая се поддържа наличието на основанията по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, съобразени с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, дадено с решението от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. Изводът на първоинстанционния съд, че по делото е установено, че са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е необоснован. Видно от приетите по делото доказателства, бежанската история е противоречива и поради това неубедителна. Констатираните съществените противоречия в нея са дали основание на административния орган да направи извод за недостоверност на представените от иракския гражданин причини за търсената хуманитарна закрила. А за да бъде предоставен такъв статут на търсещия закрила, следва да се докаже по безспорен начин или наличието на пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на лицето, или наличие на безогледно насилие в държавата му на произход, по-точно в района му по местоживеене. Дори и да не се вземе предвид обстоятелството, че при залавянето на М. Юнес Х. същият се е представил с друго име на българските гранични власти, то не може да не се отчете разминаванията в бежанската история на чужденеца, която е видна и от трите проведени интервюта. В първото проведено интервю, на 17.03.2011 г., М. Юнес Х. е посочил, че не е арестуван и не е осъждан, напуснал е И. легално с паспорт и виза за Турция - И., а след това до О. е пътувал с автобус, след което преминал нелегално границата и дошъл в България. Също така е посочил, че целта му е била България, защото тук давали закрила и бил слушал само добри думи за тук. Впечатление прави и изказването му, че ако е необходимо може да се съобщи на правителството на И., че е тук, защото той не се страхува те да знаят. Основното нещо, което трябва да се вземе предвид от това интервю е, че на последния въпрос относно причините, поради които желае да получи закрила в България, М. Юнес Х. е посочил, че брат му, който е полицай е получавал заплахи от терористични групи, но той самият, лично срещу него, не е получавал заплахи. Във второто интервю – от 15.04.2011 г., М. Юнес Х. отново е посочил, че не е осъждан, но тук вече разказва, че е бил заплашван и че брат му бил получил съобщение по телефона, от непознат номер и от група неизвестни терористи. Също така вече разказва, че е бил отвлечен от неизвестна терористична организация, бит и след 1 ч. бил върнат на същото място, от където са го били взели. В това интервю посочва и друга версия за напускането на И. – заминал през северен И. за Турция без трафикант нелегално. След което преминал през цяла Турция с таксита и стигнал до О., като след това с друго такси стигнал до границата с България. В третото интервю чужденецът вече посочва конкретно наименованието на терористичната организация, която го е заплашвала, като повтаря историята за нанесения побой от предишното интервю, като тук посочва, че е бит 10 минути. От това интервю прави впечатление и че М. Юнес Х. още през лятото на 2010 г. е имал планове да напуска И., поради и което е започнал работа – за да събира пари за напускането на страната му на произход. В това интервю вече твърди, че е влязъл в Турция с контрабандисти на цигари, като посочва и по-ранна дата на влизането му на територията на България. На основание описаната по-горе противоречива бежанска история не може да се направи извод, че М. Юнес Х. е бил действително изложен на реална опасност от тежки посегателства. Брат му продължава да работи като полицай, майка му и другите му близки продължават да живеят в М., без да имат проблеми и заплахи. Нелогично е твърдението му, че той е бил отвлечен, защото брат му е полицай (а спрямо брат му няма такива действия) и след като е бил освободен е получил заплаха. С оглед на това следва да се приеме, че по отношение на М. Юнес Х. не съществуват сериозните и потвърдени основания да се смята, че самото му присъствие в [населено място] в И. е опасно за живота и здравето му. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя в случаите, когато чужденецът е напуснал или е принуден да остане извън държавата по произход, поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт, също така и когато в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказания или екзекуция, изтезания или нечовешко отношение или тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Настоящата инстанция счита, че в И. към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело № C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Обосновани са изводите на административния орган по отношение на това дали има наличие на вътрешен въоръжен конфликт в И., който да е предпоставка за тежки и лични заплахи спрямо личността на ответника в настоящото производство. Д. се е позовал на информацията, съдържаща се в справка № 01-5972/09.08.2013 г. на дирекция „Международна дейност и Европейски бежански фонд” на Д. при МС, като в Насоките на ВКБООН се посочва, че в провинциите Н. и К. продължават да са нестабилни, но при изследването на териториалния обхват и степента на насилието в И. спрямо родното място на чужденеца, правилно административният орган е посочил, че въпреки спорадичните бомбени атентати, обстановката не достига до границите на въоръжен конфликт съгласно Общия член 3 на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Вторият допълнителен протокол от 1977 г. Според посочените документи вътрешен въоръжен конфликт е налице, когато съществува продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата, както и когато въоръжените сили осъществяват контрол върху част от територията на дадена страна и които са в състояние да поддържат военни операции. Анализът на събраните по делото доказателства установява, че не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а жалбата на М. Юнес Х., гражданин на И., против решение № 1420/21.08.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,