Решение № 149 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2014 г.

Решение № 149 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

М. Ю. Д. е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение на Тетевенския районен съд № 152 от 06.12.2013 г. по гр. д. № 471/2013 г.

Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 122 от 28.03.2014 г.

Ответникът А. М. А. не е изразил становище по молбата.

С решението, предмет на молбата за отмяна, на основание чл. 127, ал. 2 СК Тетевенският районен съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетния М. А. М. [дата на раждане] на бащата А. М. А., а майката М. Ю. Д. е осъдена да заплаща издръжка в размер на 100 лв. и й е определен свободен режим на лични контакти с детето по неговото местожителство в [населено място].

В молбата за отмяна се поддържат основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1,4 и 5 ГПК.

1. Молителката твърди, че тя живее в Б. и адресът й там е бил известен на ищеца по делото А. М. А., но той е посочил само постоянният й адрес в България, на който не е била намерена и е представлявана в процеса от особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. По този начин правото й на участие по делото е нарушено, поради което поддържа, че са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

1. На второ място молителката твърди, че при решаването на спора за родителските права на съда не е било известно представеното с молбата за отмяна решение по дело № 13/781/4 на съда за непълнолетни деца в [населено място], Б. от 21.10.2013 г., влязло в законна сила на 21.11.2013 г., което предпоставя недопустимост на предявения иск - основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

1. На следващо място молителката поддържа, че влязлото в сила решение на съда за непълнолетни в [населено място], Б. противоречи на влязлото в сила решение на Тетевенския районен съд и тъй като е налице произнасяне на съда между същите страни, за същото искане и на същото основание по две различни дела, е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Върховният касационен съд разгледа доводите в молбата за отмяна и намира следното:

От данните по делото и представените с молбата за отмяна, доказателства се установява, че страните по делото са родители на малолетното дете М. А. М. Двамата са живели в Б., а през м. юни 2013 г. А. М. А. се е завърнал в България заедно със сина си и трайно се е установил да живее в [населено място]. На 12.09.2013 г. е предявил иска по чл. 127, ал. 2 СК пред Тетевенския районен съд като е посочил адрес за призоваване на ответницата М. Ю. Д. в [населено място], [улица]. Призовката от този адрес се е върнала в цялост с отбелязване, че по сведение на дядо й тя живее в Б. от една година. След направена служебна справка, че това е постоянният адрес на ответницата, съдът е разпоредил връчването на съдебните книжа да се извърши чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК й е назначил особен представител.

При тези данни молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна. При предявяването на иска ответницата по настоящото дело - молител М. Ю. Д. е имала обичайно пребиваване в Б., където се е установила да живее . Адресът й в Б. е бил известен на ищеца видно от данните от решението на съда за непълнолетни в [населено място], Б. и той е бил длъжен да посочи този адрес за призоваването й. Посочването на адрес в България, въпреки знанието, че ответницата не живее в страната е нарушение на задължението на чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права. Когато ответникът по делото пребивава в страна от Европейския съюз и има там известен адрес, той следва да бъде призован оттам по реда на Регламент /ЕО/ № 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, респективно чл. 609 и сл. ГПК. Следователно при отбелязването на длъжностното лице-връчител на призовката по делото, че лицето живее от една година в Б., съдът е имал задължение по аналогия да приложи разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ГПК като даде указания на ищеца да потвърди с декларация, че не му е известен адреса на ответницата в Б.. Призоваването на ответницата по реда на чл. 47 ГПК е в нарушение на процесуалните правила и е довело до нарушение на правото й на участие по делото, което е основание влязлото в сила решение на Тетевенския районен съд да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поради основателността на молбата за отмяна на първото поддържано основание, не се налага да бъдат разгледани и останалите основания, защото при новото разглеждане на делото, ответницата М. Ю. Д. ще има възможност да направи възраженията си по предявения иск и допустимостта на процеса.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение