Решение № 3025 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11200/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 и чл. 144, ал. 1 от ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на дирекция ОДОП гр. София, срещу решение 18676/03.10.2024г., постановено по адм. дело 5374/2024г. на Административен съд София-град, с което по жалба на Национална Електрическа Компания ЕАД е отменен Протокол П-29002923067954-073-001/30.05.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 522/19.04.2024г., Директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е оставено без разглеждане подадено от дружеството уведомление по чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че претендираното отписване на вземания поради несъбираемост отправено от НЕК ЕАД е за вземания по фактури за данъчни периоди март 2000г. ноември 2002г., като разпоредбата на чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС е приета едва в ДВ бр. 102/23.12.2022г., в сила от 01.01.2023г. и тя не е с обратно действие, а е само за напред. При това положение факта на несъбираемост на вземането, настъпил преди влизане в сила на нормата, не може да се реализира по този ред, поради което и правилно е оставено без разглеждане подаденото уведомление по чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС. По подробно изложени доводи в касационната жалба се моли за отмяна на решението на АССГ и за оставяне в сила на оспорения протокол. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна НЕК ЕАД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, като навежда доводи за правилност на съдебния акт. Моли съда да остави в сила решението на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания, след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК на съдебния акт, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна участвала в първоинстанционното производство и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение, предмет на инстанционен контрол. Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е бил Протокол П-29002923067954-073-001/30.05.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 522/19.04.2024г., Директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е оставено без разглеждане подадено от дружеството уведомление по чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС. За да отмени оспорения Протокол АССГ е приел, че акта е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но при допуснато съществено процесуално нарушение. Според първоинстанционния съд, след като дружеството е подало заявление по чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС е следвало данъчния орган да се произнесе по същността на спора с изричен акт с който или издава разрешение за извършване на корекция чрез издаване на КИ или постановява отказ, в който да мотивира основанията за това. На първо място според съдът това произлиза от нормата на чл. 89, ал. 3 от ДОПК, даваща възможност за оставяне без разглеждане на искане за издаване на документ единствено при констатиране на нередовност на подаденото искане, като в конкретния случай липсват данни за такава нередовност. На второ място АССГ е базирал своите съждения на основание дадените разяснения в решение на СЕС по дело С-314/22 и С-717/19, като е приел, че данъчния орган е следвало да извърши проверка относно наведените в искането факти и обстоятелства, което предполага произнасяне по същество на спора, а не по допустимостта му. Предвид горното първоинстанционния съд е приел, че оспорения Протокол е незаконосъобразен и го е отменил, като е върнал преписката за произнасяне на органа по уведомлението по чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС. Постановеното решение е недопустимо. Първоинстанционния съд неправилно е разгледал производството по делото по реда на чл. 156-161 от ДОПК, като е вярно, че по силата на чл. 144 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и други актове, издадени от органи по приходите, освен ако в кодекса не е предвидено друго. В конкретния случай е предвидено друго, предвид следното: На 04.04.2023г., НЕК ЕАД подава уведомление по реда на чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС за издаване на КИ към издадени фактури с оглед несъбираемостта на вземанията по тях за периода март 2000г. ноември 2002г. Съставен е оспорения Протокол П-29002923067954-073-001/30.05.2023г., в който е посочено, че за заявителя не е налице право на корекция на данъчната основа и начисления данък по доставки, фактурирани на Химко АД /в несъстоятелност/, тъй като специалните правила за намаляване на данъчната основа и начисления данък при пълно или частично неплащане по облагаема сделка, с място на изпълнение на територията на страната, по която вземането е несъбираемо, са приети едва със ЗИД на ЗДДС, обн. в ДВ бр. 102/23.12.2022г., в сила от 01.01.2023г. и не се прилагат по отношение на вземания които са станали несъбираеми в предходен момент, както е в настоящия случай. Производството по настоящия спор е започнало с подаване на уведомление от страна на НЕК ЕАД за даване на разрешение за издаване на КИ към фактура при посочване на пълно или частично неплащане по облагаемата доставка. Посочената процедура е уредена изрично в нормата на чл. 126б, ал. 8 от ДОПК сочеща, че в 60-дневен срок от получаване на уведомлението органите по приходите издават или отказват да издадат разрешение, като това се извърша по реда на Глава дванадесета от ДОПК. Последната озаглавена Административно обслужване, предвижда издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, какъвто е конкретния случай искане за даване на разрешение за издаване на КИ, с което ДЗЛ да намали данъчната си основа по задължение за което има пълно или частично непогасяване. В нормата на чл. 89 от ДОПК е посочено, че искането се отправя до съответната териториална дирекция на НАП. При отказ да се издаде такова разрешение, страната има възможност да го обжалва по административен ред пред съответния териториален директор. Актът на директора на ТД на НАП подлежи на съдебен контрол пред административния съд по постоянен адрес или седалище на засегнатото лице, като съдебното решение е окончателно. В конкретния случай обаче, органа по приходите при ТД на НАП София с оспорения Протокол П-29002923067954-073-001/30.05.2023г. е оставил без разглеждане подаденото искане и предвид нормата на § 2, от ДР на ДОПК приложима е Глава десета, раздел Четвърти от АПК Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. В нормата на чл. 197 от АПК е посочено, че изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му т.е. при тази процедура не оспорването по административен ред не е условие за подаване на жалба по съдебен т.е. страната има възможност както да подаде директна жалба до съда, така и да оспорва отказа пред съответния по-горестоящ административен орган. Изрично в чл. 199 от АПК е посочено, че жалбата се разглежда в закрито с.з. При така посочените по-горе правни рамки следва да се приеме, че на първо място АССГ не е конституирала правилната страна по спора, тъй като директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП не е решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК т.е. производството е протекло и съдебния акт е постановено при ненадлежден ответник. На второ място първоинстанционния съд не е разгледал делото по следващият се процесуален ред, уреден в чл. 197 и сл. от АПК приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК вр. с нормите на чл. 95 и сл. от ДОПК. Горните процесуални нарушения са довели и до постановяване на недопустим съдебен акт. За пълнота касационната инстанция счита, че следва да посочи правилността на изложените от АССГ мотиви относно задължението на административния орган да се произнесе по искането по чл. 126б, ал. 8 от ЗДДС с акт по същество, а не с такъв по допустимостта. Самата правна норма, както се посочи по-горе задължава органа по приходите при депозирано пред него искане по горния ред да издаде разрешение или да откаже издаването на такова т.е. да постанови акт по съществото на спора. До същите изводи водят и изложените в акта констатации относно, както материално-правните предпоставки визирани в чл. 126а от ЗДДС, така и наведените правни изводи относно прилагането на давност по отношение твърдените несъбираеми вземания, предвид нормата на чл. 111 от ЗЗД. С оглед на изводите изложени в акт, органа по приходите е следвало да откажат с мотивиран акт издаване на искането, а не да постановят акт по допустимостта, като оставят искането без разглеждане, в противоречие със закона. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното по горе, като конституира правилния ответник по спора и проведе съдебно производство по релевантния процесуален ред. По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по искането на касатора респек. на ответната страна за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,