Решение № 5119 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11691/2020 г.

Решение № 5119 от 21.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11691/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 4164/27.07.2020 г., постановено по адм. дело № 11729/2018 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт № Р-22221017003738-091-001/01.02.2018 г., потвърден с Решение № 639/10.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – С.. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че ревизията е възложена от компетентен орган, който е издал и спорния РА. С касационната жалба са представени доказателства в тази насока - Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г., Заповед № 1610/18.05.2009 г. и Заповед № 364. 1/20.05.2011 г. Иска съдът да отмени обжалваното съдебно решение, като върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. М., в представено писмено становище и чрез процесуалния си представител адв. С. в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски по списък. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния е бил Ревизионен акт № Р-22221017003738-091-001/01.02.2018 г., издаден от В. В. на длъжност началник сектор "Ревизии" и А. Ч. - Д. на длъжност главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 639/10.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – С., с който на В. М. са установени задължения по реда на ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. общо в размер на 41 423, 88 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 13 028, 18 лв. За да прогласи акта за нищожен, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от некомпетентен орган. Съдът е констатирал, че въпреки дадените указания, директорът на Дирекция "ОДОП" – С. не е представил доказателства, че В. В. е определена за орган, който може да възлага ревизии именно на ревизираното лице, че същата е определена за орган, който може да възлага ревизии на В. М., че е заемала длъжността началник сектор "Ревизии" към датата на издаване на ЗВР и РА. Приел е също, че по делото не са представени доказателства останалите лица - А. Ч. -Д. да е заемала длъжността "главен инспектор по приходите" и да е била определена за ръководител на ревизията на В. М. и Е. Б. да е заемала длъжността "старши инспектор по приходите" към датите на издаване на ЗВР и РД. Първоинстанционният съд е посочил, че по делото е представена Заповед за определяне на В. В. за орган, който може да възлага ревизии, но същата е от 30.03.2016 г., а процесната ревизията е възложена на дата 15.06.2017 г. - повече от една година след тази заповед и към датата на издаване на първата ЗВР липсват доказателства В. В. да е надлежно оправомощена и да бъде орган по възлагане. Обжалваното решение е правилно постановено. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При изричното указание на съда, дадено с Определение № 7202 от 13.11.2018 г. към ответника да представи доказателства за компетентността на органите, участвали в ревизионното производство по издаване на обжалвания ревизионен акт, е следвало данъчната администрация своевременно да прояви процесуална активност в производството пред първата съдебна инстанция. Със същото определение е указано да бъдат представени доказателства, че лицата – участващи в производството по извършване на ревизия са притежавали квалифициран електронен подпис, в това число и удостоверение от доставчика на такъв, каквито доказателства не са представени изобщо. С представяне едва в касационното производство на част от изисканите документи и в частност – Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г., с която директорът на ТД на НАП - С. е възложил на В. В., в качеството му на началник сектор "Ревизии", отдел "Ревизии", дирекция "Контрол" в ТД на НАП С., функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК и на Заповед № 1610/18.05.2009 г. и Заповед № 364. 1/20.05.2011 г., видно от които А. Ч. - Д. и Е. Б. са заемали длъжностите "главен инспектор по приходите" и "старши инспектор по приходите" към 15.06.2017 г., когато е възложена процесната ревизия, настоящата касационна инстанция е поставена в хипотезата на нови фактически установявания. Забрана за последната е визирана в чл. 220 АПК. Заради забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК е недопустимо доказването за първи път пред касационната съдебна инстанция на факта, че В. В. към датите на издаване на ЗВР, ЗИЗВР и РА е заемала длъжността "началник сектор" и е била определена за орган с функции да възлага ревизии и да издава ревизионни актове, че А. Ч. – Д. е заемала длъжността "главен инспектор по приходите" и е определена за ръководител на ревизията, както и че Е. Б. е заемала длъжността "старши инспектор по приходите" към 15.06.2017 г. Това изключва дължимостта на обсъждането и на представените от касатора заповеди. Последните доказателства не са нови, същите е следвало да бъдат представени пред Административен съд С.-град, в изпълнение на указанията на съда по доказателствата. Доказателства относно квалифициран електронен подпис изобщо не са представени, поради което е налице и друго основание за обявяване на нищожност на РА – липса на установената от закона форма. С непредставянето им, въпреки указанията на съда, директорът на Дирекция "ОДОП" – С., при ЦУ на НАП не е проявил дължимата процесуална активност. Целта на касационното производство е отстраняване на грешки на съда, а не на бездействия на страните в производството по ангажиране на доказателства, израз на което е разпоредбата на чл. 220 АПК. Първостепенният съд се е произнесъл при съобразяване на представените пред него доказателства. Изводите на административния съд за нищожност на ревизионния акт, предвид липсата на доказателства, с които да бъде установено, че ревизията на В. М. е била надлежно възложена и проведена от органи по приходите, които притежават материална компетентност да издадат процесния ревизионен акт са правилни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, ответникът по касация има право на направените по делото разноски, но предвид липсата на искане в тази насока и на доказателства за сторените разноски, такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,