Решение № 6769 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1135/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С решение 196 от 05.12.2023г. постановено по адм.д. 183/2023г. Административен съд Ямбол, ІІІ.ти състав, е отменил акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 за кампания 2020г. и за установяване на публично държавно вземане с 01 2600/4442#3 от 20.10.2022т., издаден от зам.изпълнителния директор на ДФ Земеделие. С решението съдът е осъдил ДФ Земеделие да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2 050лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от зам.директора на Държавен фонд Земеделие чрез пълномощника си главен юрисконсулт Д. Брайкова. В жалбата се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Ямбол и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения административен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество КИБЕЛА ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК 202742034, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Х. Михов, чрез пълномощника си адв.Ж. Кайали, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и закона, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. С решението си Административен съд Ямбол е отменил акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 за кампания 2020г. и за установяване на публично държавно вземане с 01 2600/4442#3 от 20.10.2022т. в размер на 42 080,95лв., издаден от зам.изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения акт, включително причините за прекратяване на ангажимента и определяне на публично държавно вземане в посочения размер. Изложени са мотиви, че оспореният акт е издаден в изискуема форма, съдържа необходимите реквизити по чл.59,ал.2 АПК, в това число посочване на фактическите и правните основания за издаването му. Отбелязано е, че актът е издаден от компетентен орган . Прието е, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен, като систиматизирани мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено е, че с него акт едновременно се прекратява ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие и е определено публично държавно вземане в размер на 210 404,73лв. /явно става въпрос за техническа грешка, тъй като действителният размер посочен в акта е 42 080,95лв. съответстват на помощта за 2020г./. 2. Възпроизведена е разпоредбата на чл.15,ал.3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, според която Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица: 1. не са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2; 2. (доп. ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., изм., бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) преустановят прилагането на съответното направление преди изтичане на сроковете по чл. 6; 3. (доп. ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г., бр. 33 от 2021 г., в сила от 20.04.2021 г.) не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5; 4. (нова ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г., доп., бр. 18 от 2019 г., в сила от 1.03.2019 г.) не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение 1 5. (нова ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) в случаите по чл. 14, ал. 2, т. 7. 3. Изложени са мотиви, че в случая нормата е неправилно приложена, тъй като използвания в нея израз предприемане на действия не означава на издаване на акт, с който едновременно се прекратява агроангажимент и се установява подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Като допълнителен аргумент в тази насока е направено позоваване на следващата четвърта алинея от същия чл.15, посочена от издателя като основание на акта, която изисква наличие на прекратен ангажимент като основание за възстановяване на сумата, какъвто не е настоящият случай. 4. На основание изложеното е изграден извод, че производството по издаване на АУПДВ може да бъде започнато с акт за прекратяване на ангажимент, но не може с един и същ акт едновременно да бъдат обективирани волеизявления за прекратяване на ангажимент и за установяване на подлежащо за възстановяване публично държавно вземане. Според първоинстанционният съд, това съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт изцяло, като издаден при допуснати съществено нарушение на административно производствените правила със законните от това последици. 5. В продължение е посочено, че за да е налице основание за прекратяване на поет ангажимент, то административният орган е следвало да обсъди възражението на оспорващия в производството по чл.26 АПК, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което не е сторено и има за последица незаконосъобразност на акта в частта, в която е определен размера на подлежащото за възстановяване публично държавно вземане. Обстоятелствата, които според съда не са изяснени, са посочени на л.202 от делото /решението няма самостоятелна номерация на страниците/ и са свързани с извършена трансформация на дружествата Вила Кибела ЕАД и Кибела Инвест ЕООД. Според съда, това води до извод, че при издаването на акта е допуснато нарушение на принципа, залегнал в чл.6,ал.2 АПК. 6. Административният съд е посочил, че нормата на чл.14,ал.1 от цитираната наредба е императивна и урежда задължение за земеделския производител да възстанови компесаторни плащания или част от тях при настъпване на определен факт - в случая на отрицателен такъв, изразяващ се в неподаване на заявление за подпомагане по време на поет многогодишен ангажимент. Отбелязано е, че в случая се касае за поет петгодишен ангажимент , който съгласно чл.4,ал.1, т.2 от наредбата се изпълнява за период от пет последователни години. Посочено е, че от събраните по делото доказателства се установява, че оспорващият е спазил изискването на чл.4,ал.1, т.3 от наредбата и е подавал редовно заявления за всяка от петте години 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 години. 7. Посочено е, че общата изплатена сума за годините, предхождащи прекратяването на ангажимента възлиза на 210 404,73лв., като в съответствие с чл.15,ал.4, т.2, б.в от наредбата Кибела Инвест ЕАД в качеството си на правоприемник на Вила Кибела4 ЕАД следва да възстанови 20% от тях в размер на 42 080,95лв. Първоинстанционният съд е приел, че в обстоятелствената част на акта не се съдържа препращане към документ от преписката, от който се установява факта на плащане на сумите, така както са посочени за четирите години по подадените заявления за подпомагане, а доказателства в тази насока са представени от административния орган едва пред съда. 8. Тъй като няма влязъл в сила акт за прекратяване на поет ангажимент, е прието, че няма как да се приеме, че сумата за възстановяване възлиза на 42 080,95лв. Направен е краен извод за незаконосъобразност на акта и основателност на жалбата. Решението на Административен съд Ямбол е неправилно като постановено в противоречие със закона. В касационната жалба на зам.директора на Държавен фонд Земеделие се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че от страна на първоинстанционния съд неправилно е направено тълкуване на нормата на чл.15,ал.3 от Наредба 4 от 24.02.2015г., според което прекратяването на ангажимента и определянето на публични задължения следва да бъде извършвано със самостоятелни актове. На отделен ред се правят оплаквания за допуснато нарушение на чл.26 АПК, съответно принципа по чл.6,ал.2 от същия кодекс предвид неустановяване на фактическата обстановка при издаване на акта, съответно, че по делото не са ангажирани доказателства относно подлежащата на възстановяване сума. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти. Установено е, че Вила Кибела ЕАД е поела петгодишен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство през 2016г. , като е подавала заявления за подпомагане през 2016, 2017, 2018 и 2019години. Установено е още, че за 2020г. дружеството не е подало заявление за подпомагане и приложение за кандидатстване по мярката. В същото време на 24.10.2019г. в Търговския регистър е вписана вливане на Вила Кибела ЕАД с правоприемник Кибела Инвест ЕООД. Тъй като с вписването на промяната преобразуващото се дружество се прекратява и възниква новоучреденото, правата и задълженията на преобразуващото се преминават върху новоучреденото дружество, то производството по издаване на административния акт е открито по отношение на правоприемника Кибела Инвест ЕООД. По изложеното административният орган е приел, че е налице хипотезата по чл.15,ал.3,т.4 от цитираната Наредба 4 за прекратяване на ангажимента, като едновременно на основание чл.15,ал.4,т.2 б.в от наредбата е определено подлещажо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 42 080,95лв. , съставляващо 20% от заплатените суми. По изложените по-горе мотиви решаващият съд е приел, че издаденият акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за не обоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Водещото основание на първоинстанционния съд за отмяна на оспорения административен акт е наличието на допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като според него това следва да бъде извършено с два различни акта, а не с един едновременно. Този извод на съда е неправилен и в противоречие със закона. Нормата на чл.15,ал.3 от Наредба 4 определя, че Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, при посочените хипотези. Систематичното и логическо тълкуване на същата, използваният израз и между прекратява ангажимента и предприема действия обосновава извод, че прекратяването на ангажимента и предприемането на действията по възстановяване на получената финансова помощ следва да бъде извършено едновременно. Като е приел друго и е отменил акта на това основание, административният съд е допуснал нарушение на закона. Другото основание за отмяна на акта според административния съд е допуснати нарушения на чл.26 и чл.6,ал.2 АПК при издаването на акта свързани с това, че при издаването му административният орган не е положил усилия и не е установил фактическата обстановка. Този извод на решаващият съд е необоснован на фактите по делото и е в противоречие със закона. От изложеното в мотивите на решението става ясно, че аргументите на съда в тази насока са свързани с неизясняване на въпроса свързан с настъпилата трансформация и правоприемство между дружеството бенефициер и дружеството правоприемник. Изложените доводи в тази насока са необосновани. Както бе посочено, в Търговския регистър е вписано заличаването на Вила Кибела ЕАД и правоприемството на Кибела Инвест ЕООД. В чл.28 на Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. регламентирана процедурата при прехвърляне на стопанството. Според алинея първа, в редакцията действала към момента на правоприемството, При прехвърляне на стопанство, подпомагано по реда на тази наредба, приобретателят може да продължи извършването на дейностите до края на петгодишния период, когато: 1. е регистриран в ИСАК; 2. отговаря на изискванията за подпомагане за съответното направление; 3. е преминал агроекологично или биологично обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 "Трансфер на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014 2020 г. с минимална продължителност 3 дни или е доказал наличието на опит в извършването на дейността преди датата на одобрение на декларацията за прехвърляне на стопанството, в случай че прехвърлянето е извършено след втората година от поетото агроекологично задължение;4. прехвърлителят и приобретателят подават пред областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОД на ДФЗ) по регистрация на прехвърлителя съвместна декларация по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ РА, за прехвърляне на стопанството, по реда на чл. 14, ал. 4 от Наредба 5 от 2009г. и в срока по чл.14,ал.9 от същата наредба. В случая това нормативно установено изискване не е изпълнено, в подаденото заявление за подпомагане за 2020г. от Кибела Инвест ЕООД няма посочване на мярка 11 Биологично земеделие. Изложените обстоятелства са достатъчни за прекратяване на ангажимента на основание чл.15,ал.3, т.4 от наредбата, като за административния орган не съществува задължение да установява други обстоятелства, каквито доводи е посочил административния съд. Най накрая са неоснователни и изводите на административния съд, че в случая не са ангажирани доказателства относно подлежащата на възстановяване сума. Видно от протокола от съдебното заседание от 10.11.2023г. /л.189 от първоинстанцонното дело/, между страните по делото принципно не е имало спор относно сумата, подлежаща на възстановяване, но независимо от това, административният орган е представил доказателства в тази насока, като обстоятелството, че това е станало пред съда, не прави сумата недоказана. След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на издадения административен акт и е отменил същия, Административен съд Ямбол е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такава, с което жалбата на КИБЕЛА ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК 202742034, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Х. Михов, против акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 за кампания 2020г. и за установяване на публично държавно вземане с 01 2600/4442#3 от 20.10.2022т., издаден от зам.изпълнителния директор на ДФ Земеделие, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на ДФ Земеделие, в качеството му на юридическо лице, в състава на което влиза административния орган, издател на акта, разноски по делото за двете инстанции в размер на 536,65лв. включващиюрисконсулско възнаграждение в размер на по 100лв. за всяка съдебна инстанция и 336,65лв. заплатена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 , АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,