Решение № 12255 от 11.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5818/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Митница Бургас в Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Попова против Решение 2693 от 19.04.2023 г., постановено по адм. дело 8460/2022 г. по описа на Административен съд София -град, с което е отменено по жалба на Ауто Партс Лукс ЕООД, [ЕИК] Решение 32-185105/07.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което по повод подадена от дружеството митническа декларация с МРН 21BG001009007441R8 от 14.05.2021 г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени за досъбиране публични задължения в размер на 881,29 лева - мито и 1938,84 лева ДДС, или общо в размер на 2820,13 лева ведно с начислена лихва за забава. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касатора оспорва изводите на съда, че не са налице основания за неприемане на договорната стойност на процесния автомобил. Иска се отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ауто Партс Лукс ЕООД, [ЕИК] оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Петкова в представен по делото в писмени отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е Решение 32-185105/07.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което по повод подадена от дружеството митническа декларация с МРН 21BG001009007441R8 от 14.05.2021 г., е извършена корекция на митническа стойност на стока под режим на допускане за свободно обръщение и са установени за досъбиране публични задължения в размер на 881,29 лева - мито и 1938,84 лева ДДС, или общо в размер на 2820,13 лева ведно с начислена лихва за забава. Според фактическите установявания, оспорения административен акт е издаден след осъществен на основание чл. 48 от Регламент 952/2013 във връзка с чл. 84 от ЗМ последващ контрол на подадена от жалбоподателя декларация във връзка с внос от САЩ на употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка Toyota, модел C-HR, шаси NMTKHMBX4JR039299, при която е установено, че митническата стойност е определена на база цена на автомобила в размер на 1800 щатски долара и разходи за международен транспорт в размер на 400 щатски долара, съгласно приложена фактура /INVOICE/ 3434/16.03.2021 г. При възникнали съмнения относно действителната цена на стоката е извършен последващ контрол на митническата декларация и е взета предвид налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси, открита на уебсайт www.autoauctions.io, с обявена продажна цена на аукцион за сумата от 7000 щатски долара, със статус "продаден" (SOLD). На основание чл. 48 от Регламент 952/2013 митническите органи са започнали проверка на пълнотата и точността на посочената в митническата декларация информация, като е установено, че липсват доказателства в подкрепа на декларираната цена, приложената към нея фактура не съдържа всички необходими реквизити като условия на доставка, условия на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение, поради което е прието, че същата не може да служи в подкрепа на декларираните данни. За да отмени административния акт първоинстанционния съд е приел, че в случая органа не е изпълнил задължението си да обоснова основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Наред с това съдът е приел, че дори да се приеме, че митническите органи са установили липсата на предпоставки за приложение на метода по чл. 70 от Регламента, то те де факто отново са приложили същия метод, но при завишаване на стойността на вносната стока, съответно транспортните разходи, какъвто подход би бил обоснован само в съответствие с вторичните методи съгласно чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. което не е осъществено в настоящият казус. Съдът е приел за незаконосъобразно и решението в частта, с определените транспортни разходи поради липса на анализ на всички компоненти на размера на разходите за транспорт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е определил основният спор по делото, а именно: митническите органи дали са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, който предвижда възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случая митническият орган е отхвърлил договорната стойност на процесния автомобил, без да е установил предпоставките за приложението на цитираната разпоредба. Позоваването на данни обявени в интернет за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износ, и обявена продажна цена от 7000 щатски долара съгласно които автомобила е продаден на друго лице, различно от Ауто Партс Лукс ЕООД, не е достатъчно да се обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила. Не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. Извършването на справка на страниците на интернет сайт, каквато де факто е послужила на митническия орган, за да определи новата митническа стойност/ не е нормативно установен метод. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност. На следващо място дори да бъде прието, че за административният орган е било налице основание за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно - по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е сторил това, а е заместил декларираната цена на стоката с публикуваната в интернет сайт цена и е приел тази цена за договорна стойност на стоката по смисъла на чл. 70, § 1 и 2 от регламента, директорът на ТД Митница Бургас е допуснал нарушение на материалния закон, довело до незаконосъобразно определяне на процесната митническа стойност, съответно - и до незаконосъобразно определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС по така осъществения внос на лек автомобил. Изложените мотиви, подкрепящи този извод се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. Решението на Административен съд София град не страда от заявените пороци в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 439.20 лева. Съобразно правната сложност и материалния интерес на конкретния спор възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение настоящият касационен състав счита за неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение