Решение № 11362 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4064/2015 г.

Решение № 11362 от 29.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4064/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане Люлин" против решение № 637 от 9.02.2015 г. на Административен съд София град по адм. дело № 11619/2014 г. С него се отменя заповед № 92-ЗСПД-3513/3.10.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Люлин потвърдена с решение № РД-01560/6.11.2014 г. на директора на РД "СП" София град и изпратена преписката на директор на дирекция "Социално подпомагане" - Люлин за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Прилагат се и доказателства. Ответникът, Снежана Георгиева Бочева не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Снежина Георгиева Бочева срещу цитираната заповед. С нея й се отказа отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца с мотивите, че молителката не е студентка в редовна форма на обучение във висше училище. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна но не по изложените в нея съображения. От доказателствата по делото и съгласно изискванията на ЗСПД и правилника за прилагането му е прието, че материалните предпоставки по чл. 8в от ЗСПД не са доказани в производството пред административния орган. Прието е, че изводите на административния орган за липса на качеството редовен студен във висше учебно заведение, във връзка със събраните в административното производство доказателства за обучение в колеж, не се подкрепят от тях като недостатъчни за обосноваване на такъв извод. При задължение на административния орган в изпълнение на служебното начало за установяване на тези факти за правилното разрешаване на въпроса по същество е допуснато нарушение на административно производствените правила при издаване на акта и при наличе на отменително основание по чл. 146 АПК обжалваната заповед е отменена и делото върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се поддържат доводи и се представят доказателства относно спорния факт пред административния съд. Тези доводи са неоснователни и представените доказателства не могат да бъдат ценени във връзка със спора по делото. Предмет на касационната проверка съгласно чл. 218 АПК са посочените в жалбата пороци на решението и съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В това производство се допускат само писмени доказателства за установяване на касационните основания и не се допускат такива за установяване на обстоятелства несвързани с касационните основания - чл. 219 АПК. Касационните основания по чл. 209 АПК не включват и непълнотата на доказателствата, която в случая е по вина на административния орган и поради това и доказателства за попълване на делото с тях които не са били представени пред административние съд са недопустими и не следва да се обсъждат при касационната проверка. На следващо място в чл. 220 АПК е предвидена забрана за фактическо установяване в касационното производство, като ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстнационния съд в обжалваното решение. Ето защо при съобразяване с горните разпоредби в настоящата инстанция при проверка на обжалваното решение същото е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Принципът за служебното начало в чл. 9 АПК приложим за административния орган предвижда, че той събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованата страна, като осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо разрешаване на въпроса предмет на административното производство. В чл. 35 АПК се предвижда, че административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, а събирането на доказателствата съгласно чл. 36 АПК се извършва служебно от административния орган. На следващо място в производството пред съда съгласно чл. 170 АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Така уредено служебното начало е най-силно в производството пред административния орган и не се допуска установяването на факти и обстотятелства от значение за спора в съдебното производство, ако такива не са събирани при издаване на акта и на които да се основава административният акт, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. На по малко основание установяването на факти от значение за издаване на акта, които не са били установени при издаването му, могат да бъдат установявани, респективно да бъдат събирани доказателства за тях, в касационното производство. С настоящата жалба се представят именно такива доказателства, които е следвало да бъдат събрани и обсъдени в производството пред административния орган и като не е било направено е постановен незаконосъобразен акт както правилно е приел административният съд. При изложените съображения решенито като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС, шесто отделение