Решение № 6625 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5932/2016 г.

Решение № 6625 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5932/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. И. от с. Я., общ. Д., обл. К., против Решение № 47/11.04.2016 г., постановено по адм. дело № 33/2016 г., по описа на Административен съд К., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № 1300з - 57/03.11.2015 г., на Началник "Пътна полиция" при ОД на МВР К., с която му е иззето свидетелството за управление на МПС. И. са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - Началника на "Пътна полиция" при ОД на МВР К., редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в касационната жалба, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд К. е отхвърлил жалбата на С. М. И. срещу Заповед № 1300з - 57/03.11.2015 г., на Началник "Пътна полиция" при ОД на МВР К., с която му е иззето свидетелството за управление на МПС. З. да постанови този резултат съдът е приел, че свидетелството за управление на жалбоподателя е подменено въз основа на подадена от него декларация с невярно съдържание относно обстоятелството, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на ЕС. Т. декларация е предвидена като задължителен документ в разпоредбата на чл. 13, т. 6 от Наредба № I - 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съгласно разпоредбата на чл. 19 от същата Наредба свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил. По тези съображения Административният съд е приел, че жалбата е неоснователна и е постановил оспорения съдебен акт. Решението е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК фактическите обстоятелства, установени чрез събраните доказателства, всички доводи и възражения на страните и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Правилно е определен предмета на оспорване - заповед от 03.11.2015 г. на началник "Пътна полиция" при ОД на МВР-К., която е различна от предходна заповед, отменена с влязло в сила решение на Административния съд. Независимо от факта, че се отнасят до отнемане на едно и също свидетелство за управление на превозно средство, не се касае за произнасяне при едни и същи фактически обстоятелства. При настоящата заповед е установено, че изложените данни за трудовата заетост и пребиваване на жалбоподателя в Германия в писмо от 02.10.2015 г. на дирекция МОС се обосновават с установено обичайно пребиваване по см. на § 6, т. 46 от ДР ЗДВП. Съгласно чл. 19 от Наредба № 1-157/2002 г. се предвижда свидетелство за управление, което е издадено/подменено въз основа на документ с невярно съдържание, да се изземва, което в случая е направено с оспорената заповед. Жалбоподателят е подал декларация с невярно съдържание относно факта на обичайното му пребиваване, като е декларирал, че не е в друга държава - членка на ЕС. О. в декларацията по чл. 13 от Наредбата постоянно пребиваване в България е опровергано от цитираното писмо, което установява пребиваване за повече от 185 дни в Германия. В този смисъл правилно е прието, че се касае за документ с невярно съдържание, като не се изисква установяване на извършено престъпление, а изземването на свидетелството за управление на моторно превозно средство не съставлява произнасяне относно наказателна отговорност. В случая се касае за прилагане на принудителна административна мярка, като са осъществени фактическите елементи на състава, предвидени в законовата норма, което от своя страна обосновава правилно прилагане на материалния закон. Подробно и аргументирано съдът е обсъдил адресната регистрация, трудова ангажираност и пътувания в България и Германия на жалбоподателя, които факти са обосноваващи извода за пребиваване в Германия, което е с характера на постоянно по смисъла на закона. При съпоставяне на този факт с декларираното от жалбоподателя пребиваване се налага извод, че декларацията съдържа факти, които не са осъществени. Предвид обстоятелството, че е използвана тази декларация при искането за подмяна на свидетелството, административният акт е издаден при правилно прилагане на закона. Съдът е обсъдил всички доказателства, включително доводите и възраженията на страните, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, поради което не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а направеният правен извод е обоснован. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд К. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение