Решение № 2403 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10915/2017 г.

ВАСПетчленен състав23.02.2018 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на А. А. Р. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК на влезли в сила решения № 530/11.03.2016 г., постановено по административно дело № 1592/2015 г. от Административен съд П. и решение № 12745 от 24.11.2016 г., постановено по административно дело № 5413/16 г. от В. А. съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2403 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10915/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на А. А. Р., подадена чрез процесуален представител за отмяна на влязло в сила решения № 530/11.03.2016 г., постановено по а. д. № 1592/2015 г. на Административен съд П., с което и решение № 12745 от 24.11.2016 г., постановено по а. д № 5413/16 г. на В. А. съд, като твърди, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за делото, както и че в следствие на нарушаване на съответните правила трето лице - Ш. А. Б., който според молителя е установен като извършител на строежа бил лишен от възможност да участва в производството още от фазата му пред административния орган. Моли съда да постанови решение, с което да отмени посочените в молбата съдебни решения и върне делото за ново разглеждане. Ответникът - Началникът на РДНСК - Южен централен район, чрез процесуален представител моли молбата за отмяна да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав - II-ра колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Молбата е неоснователна. Обстоятелствата, че заповед № ДК-02-ЮЦР-423/23.11.2012 г. на Началника на РДНСК ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. ЗУТ е разпоредено да се премахне незаконен строеж - масивна едноетажна жилищна сграда и масивна органа, намиращи с в УПИ IV-обществен, кв. 152 по плана на гр. К., с административен адрес ул. "Р." ..№..., предмет на контрол от първоинстанционния съд по адм. дело № 1592/2015 г. е съобщена на жалбодателя чрез негов пълномощник на 09.06.2015 г. не води до извод за нарушаване на правата му, тъй като заповедта е оспорена и в производството по делото същият е представляван от надлежно упълномощен адвокат. При това процесуалният му представител е изложил твърдения в хода на производството по това дело, че строежът е извършен от праводателя на Рамаданов, както и такива, че е започната процедура по узаконяване на процесния строеж. Представени са доказателства, че строежът е започнат от праводателя на Рамаданов, но е довършен от него. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства - ръчна скица от геодезическо заснемане - на обект "сгради, попадащи в ПИ с идентификатор 39921.502.157 по кадастралната карта на гр. К., одобрена със заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. и и скица на същия поземлен имот № 9155/29.03.2012 г., собственост на Д. С. Р. на първо място са неотносими към предмета на спора, а освен това не представляват документи, които при решаването на спора не са могли да бъдат известни на страната, тъй като същите са съставени преди започване на административното производство - съставяне на констативния акт № 141/17.08.2012 г., а освен това не установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото. При това настоящият състав намира, че в случая липсват доказателства, установяващи наличие на предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК - не се установява наличие на нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му в редовното производство да не са били известни на страната. Не са налице и предпоставките по чл. 239, т. 5 АПК. Молбата е подадена от лице, участвало редовно в проведеното административно и съдебно производство не обосновават извод, че по отношение на молителя са налице предпоставките по чл. 239, т. 5 АПК. Наведените доводи, че трето лице - Ш. А. Б. е бил лишен от възможност да участва в редовното производство по оспорване на заповедта за премахване на строежа също не обосновават такъв извод по отношение на молителя, а и същият не разполага с право да претендира права на трети лица. При така установеното настоящият състав намира, че молбата за отмяна на посочените решение на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд, Петчленен състав - II-ра колегия