Решение № 10187 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 907/2009 г.

Решение № 10187 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 907/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадени две касационни жалби от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и от Стоян Налбански в качеството му на ЕТ" Металпласт СДН - Стоян Налбански" против решение № 450/18.11.2008 г., постановено по адм. дело № 108/2008 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт № 0400524/28.09.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 825/03.12.2007 г. на Директора на Дирекция ОУИ, в частта относно извършено увеличение на финансовия резултат на търговеца по ЗКПО и определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм) за 2005 г. в размер на 91249.60 лв. и лихви в размер на 16 916.63 лв., съответно в частта с която е отхвърлена жалбата. И в двете касационни жалби се поддържа неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени подробно и в двете жалби се иска отмяна на решението и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена подадена жалба против РА, с алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане, съответно искане от страна на търговеца за отмяна на РА. И двете страни претендират присъждане на разноски. Всяка една от страните оспорва касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура счита подадената касационна жалба от Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново за неоснователна. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. По отношение жалбата на ЕТ"Металснаб-Стоян Налбански", счита същата за недопустима като просрочена и заявява становище, че същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново, е отменен ревизионен акт № 0400524/28.09.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 825/03.12.2007 г. на Директора на Дирекция ОУИ в частта относно извършено увеличение на финансовия резултат на търговеца по ЗКПО и определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм) за 2005 г. в размер на 91249.60 лв. и лихви в размер на 16 916.63 лв. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата. С решението е осъдена дирекция "ОУИ" да заплати на ЕТ"Металснаб-Стоян Налбански" разноски по делото в размер на 6441.58 лв. По жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново. Същата е подадена срещу решението в частта, с която е отменен обжалвания РА, но касае само частта относно увеличението на финансовия резултат по доставките извършени от "Преслав М 2003" и "Хамелеон ВВ" ЕОО, общо в размер на 310 869.00 лв., на която сума съответства данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм) общо в размер на 75009.60 лв. и съответните лихви, вкл. и частта за разноските. В останалата част с която е отменен РА касаеща издадените фактури от "Мега Стандарт"ЕООД, решението не е предмет на обжалване. За да постанови решението в обжалваната част съдът е приел следното: Съгласно констатациите в РА за 2005 г. е извършено увеличение на финансовия резултат на търговеца по реда на чл. 23, ал. 2 т. 10 и т. 13 ЗКПО (отм) вр. с чл. 14 и чл. 15 ЗКПО, със стойността на издадените от "Преслав -М"ЕООД 29 броя фактури за доставка на стоки- ламарина, РВС и услуги-прецизно рязане на ламарина" и 43 броя фактури от "Хамелион ВВ". Органите по приходите са приели, че издадените фактури не отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги. По отношение на документирането на стопанските операции с редовни първични счетоводни документи и начина на тяхното осчетоводяване при жалбоподателя между страните не е имало спор. Преценявайки заключението на вещото лице прието неоспорено в производството и събраните по делото доказателства съдът е приел, че доставеното количество ламарина е отразено с осчетоводяване по сч. сметка Д302" материали, като там е отнесена и част от фактурираните услуги по рязане на ламарина и с което е увеличена отчетната стойност на материалите, а другата част от услугите е била включена в с) ка 602" разходи за външни услуги". Установено е също така, че доставеното количество ламарина е използвано като е вложено в производството през ревизирания период, а отчетените услуги са формирали отчетна стойност на произведените от жалбоподателя продукти, като са отчитани приходи по сметка Д701 "постъпления от продажба на продукция". По делото не е бил спорен факта на плащанията по фактурите и извършения разход. Съдът е приел, че при жалбоподателя са били налице и разходи за материали които са били изписвани при влагане в производствена дейност, за което са били съставяни редовни първични документи. Осчетоводявани са всички разходи в съответствие с индивидуалния сметкоплан и счетоводните изисквания като съдът е посочил, че всички разходи по сделките могат да бъдат надлежно измерени и съответстващи на принципа на съпоставимост между приходи и разходи, като тези разходи са формирали себестойността на продукцията, при продажбата на която жалбоподателят е отчитал приходи за процесния период. Предвид всичко това и като е отчел , че органът по приходите е този, който трябва да докаже положителния факт, че сделките са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, а не да се налага доказване на отрицателни факти от ревизирания субект, съдът е приел за неправилно увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2 т. 13 и т. 10 ЗКПО вр. с чл. 14 и 15 от с. з. Според съда само от наличието на факта, че доставчикът не е представил при извършената насрещна проверка всички изискани му документи не може да се презумира извод, че доставката не е реално осъществена, след като останалите доказателства по делото сочат на противоположен извод. Съдът е посочил и това, че основание за приложение на разпоредбата на чл. 14 във вр. с чл. 23, ал. 2 т. 13 ЗКПО предпоставя доказване наличие на условието посочената сделка да е сключена с цел отклонение от данъчно облагане, което в случая не е установено. Така постановеното решение е неправилно, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Действително по делото е безспорно установено, че стойността по фактурите е платена, както и че осъществените плащания са отразени надлежно в счетоводството на ревизираното лице, което е потвърдено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото. Единственото основание на органа по приходите видно от РА и решението на директора на дирекция "ОУИ" за да увеличи финансовия резултат на дружеството със стойността на процесните фактури издадени от тези двама доставчици е това, че същите не са намерени на посочените адреси и не са представили изисканите от тях документи. Съдът правилно е посочил, че само този факт не може да доведе до извода за липса на реална доставка, след като останалите доказателства водят до различен извод, като в случая се е позовал на заключението на вещото лице прието неоспорено в производството и кредитирано от съда като компетентно и обосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗКПО (отм) касаеща процесния период, финансовият резултат (счетоводната печалба (загуба) за данъчни цели се увеличава със: т. 10. разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба) загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост"и т. 13. разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV. В случая именно на тези две основания е увеличен финансовия резултат на търговеца и изводите които е направил съда във връзка с приложението на тези две хипотези биха били напълно правилни и обосновани, ако освен в счетоводството на ревизираното лице, вещото лице беше направило проверка и в счетоводството на двамата доставчици и установи, че направените плащания са отразени надлежно освен в счетоводството на получателя, така и в счетоводството на доставчика, като негов приход. Това би било основание да се приеме, че действително издадените фактури не са с невярно съдържание, какъвто извод фактически са направили данъчните органи от това, че не са представени изисканите документи от доставчиците. Следвало е съдът с оглед правилното изясняване на делото да постави допълнителна задача на вещото лице в този смисъл, като се провери и счетоводството на двамата доставчика. При това положение решението следва да се отмени в обжалваната част и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав който да събере допълнителни доказателства във връзка с реалността на доставките за които са направени отчетените разходи. По жалбата на ЕТ"Металпласт СДН-Стоян Налбански". Съдът счита за основателно направеното възражения от Представителя на Върховна административна прокуратура за недопустимост на жалбата като просрочена. Видно от данните по делото разписката за изготвеното решение на АС гр. Велико Търново е получена от страната на 28.11.2008 г., а жалбата е подадена до ВАС чрез Велико Търновския административен съд по пощата, с пощенско клеймо от 15.12.2008 г. т. е извън 14 дневния срок, който е изтекъл на 12.12. 2008 г. (петък работен ден). Този срок е преклузивен и след изтичането му се погасява правото на жалба, което е от категориите на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът е длъжен да следи служебно. По изложените съображения, касационната жалба на ЕТ"Металпласт СДН-Стоян Налбански"следва да се остави без разглеждане, като недопустима, а производството по жалбата се прекрати, предвид разпоредбите на чл. 215, т. 3, във вр. чл. 211, ал. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 и чл. 222 ал. 2 АПК и чл. 215 т. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,