Решение № 13151 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8509/2025 г.

ВАСЧетвърто отделение17.12.2025 г.докладчик Светослав Славов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 6219 от 09.07.2025 г., постановено по адм. д. 126/2025 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА К. Н. К. с адрес гр. Бургас да заплати на Община - Бургас сумата 200 /двеста/ лева за разноски по настоящото производство.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ

Мотиви

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Н. К. от гр. Бургас, чрез адв. Р. Василева от Адвокатска колегия - Бургас (АКБ) против решение 6219 от 09.07.2025 г., постановено по адм. д. 126/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена неговата жалба против отказа на кмета на Община - Бургас за възстановяване на внесен депозит за участие в публичен търг, обективиран в решение с изх. 94-01-738/08.01.2025г., и е осъден да заплати на Община Бургас сумата от 100 лв. разноски по делото. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Наведените възражения в касационната жалба са идентични с направените пред първоинстанционния съд, като изразява несъгласие с изводите на съда по тях. С писмени бележки прави ново възражение, че на страницата на Община Бургас не е публикувана актуална Програма за управление и разпореждане на общинската собственост, което съставлявало нарушение по чл.8, ал.10 от Закона за общинска собственост (ЗОС). Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кмета на Община Бурагас, чрез процесуалния си представител гл. юрк. З. Райнова в писмено становище оспорва касационна жалба като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага, предвид липсата на касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. Н. К. от гр. Бургас против решение на кмета на Община Бургас, с което му е отказано за възстановяване на внесен депозит за участие в публичен търг с тайно наддаване, насрочен за 18.06.2024 г., за продажба на поземлен имот в кв. Банево, гр. Бургас, съгласно заповед за откриване на публичния търг с рег. 1968/05.06.2024г. С обжалваното решение, кмета на община Бургас отказва да възстанови сумата от 3 969 лв. в полза на община Бургас, внесена от настоящия касационен жалбоподател. От фактическа страна, съдът приел за установено, че със заявление с рег. 94-01-19771/17.06.2024 г. по отношение на ПИ с идентификатор 07079.705.1578 по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр. Бургас, кв. Банево, оспорващият поискал да бъде допуснат до участие в публичен търг, който ще се проведе на 18.06.2024 г. от 10.00 ч. в зала 1 на сградата на Община Бургас, към което е приложил платежен документ за внесен депозит по сметка на общината за сумата от 3 969 лв. С протокол за провеждане на публичен търг с тайно наддаване от 18.06.2024 г., назначената за процесния търг тръжна комисия, допуснала до участие в търга офертите на трима участници, като един от тях е касационния жалбоподател. При отваряне на наддавателните предложения, по отношение К. Н. К., комисията установила, че е посочил начална тръжна цена в размер на 39 690 лв. с 0 /нула/ брой стъпки. Въз основа на това комисията приела, че съгласно чл. 72, т. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи (Наредабата), внесеният от К. Н. К. депозит за участие не следва да бъде възстановен. Това обстоятелство било отразено в протокала, и участника е бил запознат. За спечелил търга е обявен участникът П. С. Н. със заповед 2334/09.07.2024 г. на кмета на Бургас. К. Н. К. подал заявление на 13.08.2024 г. за възстановяване на депозита за участието си в търга, като с писмо с рег. ЕД-3829-/1 от 26.08.2024 г. директора на Дирекция УОС при Община Бургас отказал възстановяване на внесения депозит. К. Н. К. оспорил писмото на директора на Дирекция УОС при Община Бургас и с решение 4211 от 08.05.2025 г. по адм. дело 1951/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, писмото било обявено за нищожно, като издадено от некомпетентен орган. Същото влязло в сила на 04.06.2025 г. Така било издадено обжалваното решение на кмета на община Бургас, с което е отказано възстановяване на внесения депозит, а жалбата на К. Н. К. срещи него била отхвърлена. За да достигне до този резултат, съдът приел, че обжалваният изричен отказ е действителен и законосъобразен. Приел, че при издаването му не са допуснати и нарушения на административно-производствените правила. Преценил, че издадения отказ отговаря на изискванията за форма и съдържа фактическо основание за издаването - протокол на комисията за провеждане на търга и чл. 72, т.1 от Наредбата, съгласно която внесените депозити за участие в публичния търг не се възстановяват, когато наддавателното предложение не е посочена поне една стъпка на наддаване. Обсъдил доводите на жалбоподателя и приел, че твърдяното противоречие на чл. 72, т. 1 от Наредбата с публикуваните мотиви за нейното приемане са в противоречие със Закона за общинската собственост, за неоснователни и ирелевантни за настоящият административноправен спор, защото касаят законосъобразността на разпоредба от подзаконов нормативен акт, който не е предмет на разглеждане в настоящото производството. Оттам извел и втория си извод, че в този случай депозитите на участници, които не са посочили поне една стъпка за наддаване, депозитът за участие в търга не подлежи на връщане. Постановеното съдебно решение е правилно, съобразено е с материалния и процесуалния закон. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелавантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Съдът правилно е преценил, че оспореното решение, с което се отказва възстановяване на внесения депозит за участие в публичен търг, е издадено от компетентния за това орган - кмета на общината, съгласно чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА и на когото е възложено изпълнението на посочената по-горе наредба. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че обжалваният отказ е издаден в изискуемата писмена форма и определящо за законосъобразността му е неговото съдържание. Процесният отказ е мотивиран и предмет на преценка в настоящия правен спор е доколко съответстват изложените в него мотиви на действителното фактическо и правно положение. Твърдението на касационния жалбоподател, че по делото не са представени доказателства за надлежно обнародване на Наредбата и не е публикувана в сайта на община Бургас, са ирелевантни за разрешаване на спора, с който съдът е сезиран. Същите се отнасят за законосъобразността на разпоредба на подзаконов нормативен акт. Разпоредбата, с която административният орган е мотивирал решението си за отказа за възстановяване на внесен депозит е действаща и не са представени доказателства за нейното оспорване или обявяването й за незаконосъобразна. Неоснователно е възражението на касационния жалбаподател за противоречие с чл. 35, ал. 6 от ЗОС и Наредбата, тъй като посочените норми касаят приключване на тръжната процедура с издаване на заповед за резултатите от търга и сключване на договор с избрания купувач, а в конкретната хипотеза спорът е относно издаден от компетентния орган акт по задържане на внесения депозит поради непосочване на поне една стъпка на наддаване в наддавателното предложение, като задържането е регламентирано изрично в чл. 72, т. 1 от Наредбата. Горепосочената наредба е действащ нормативен акт, задължителен както за кмета на общината, така и за участниците в търга, които са закупили тръжната документация и са се съгласили с условията на публичния търг. Твърденията в жалбата, че в заповедта за откриване на търга не е посочено изискване в наддавателното предложение да е посочено поне една стъпка на наддаване, не намират опора в доказателствата по делото. Изискването е уредено в чл.72, т.1 от Наредбата. Независимо, че в тръжната документация не е препратила към тази разпоредба, това не прави акта незаконосъобразен или поставен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В заповедта за откриване на процедурата за провеждане на публичения търг е посочена стъпка за наддаване, която е била определна в размер на 1984,50 лева. В допълнение следва да се посочи, че разпоредбата на чл.67 от Наредбата също урежда, че в случай че явилите се участници в търга потвърдят началната тръжна цена, но никой от тях не обяви следващата по размер цена, по-висока от началната с една стъпка, търгът се закрива и внесените от тях депозити за участие в търга се задържат. Санкционният характер е налице, както в хипотезата на чл.72, т.1 от Наредбата, така в разпоредбата на чл.64 от Наредбата. Изискването за наддавателно предложение с една стъпка е законово регламентирано в Наредбата, а нейното непознаване не освобождава касационния жалбоподател от отговорност. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията за разноски на касационния жалбоподател е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, по арг. от чл. 143, ал. 4 АПК. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да му ги заплати в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,