Решение № 14724 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2014 г.

Решение № 14724 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8342/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Цано Петров Цанов от гр. Пазарджик против решение № 301 от 15.05.2014 г. по адм. дело № 239 по описа за 2014 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-10-1 от 27.02.2014 г., издадено от директора на Териториално поделение на НОИ, гр. Пазарджик. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пазарджик, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пазарджик е решение № Ж-10-1 от 27.02.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 121-00-2503-4 от 27.01.2014 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което Цано Петров Цанов от гр. Пазарджик е задължен на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за безработица за периода 1.11.2012 г. - 31.10.2013 г. в размер на 3790.08 лв. заедно с лихви в размер на 255.86 лв. С постановеното решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е установил, че в подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица жалбоподателят е декларирал, че не е придобил право на пенсия. Невярната декларация е доказателство за недобросъвестността на заявителя, който е скрил обстоятелство, което ако е било известно на административния орган, същият не би отпуснал исканото обезщетение. Така постановеното решение е необосновано и неправилно. Съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава. Декларациите на лицата относно правото им на пенсия не освобождава административния орган от задължението да изясни всички правнорелевантни обстоятелства и да извърши проверка относно наличието на нормативно предвидените условия, за да осигури издаването на законосъобразен акт. В разглеждания случай е установено, че жалбоподателят Цанов е упражнил правото на парично обезщетение за безработица с подаването на заявление вх. № 121-00-2503/31.10.2012 г. с приложен към него опис на придобития осигурителен стаж през времето от 1972 г. до 2012 г. При ненавършена пенсионна възраст по чл. 68 от КСО лицето не е затаило обстоятелствата относно продължителността и категорията на придобития от него осигурителен стаж. Приложена е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 1.10.2012 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда и документ от Агенцията по заетостта за регистрация като безработен. При тези данни не може да се приеме за доказано, че при подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица жалбоподателят е имал съзнанието и субективното убеждение, че не му се дължат парични обезщетения за безработица и поради това е подал невярна декларация относно правото му на пенсия, придобито при условията на § 4 от ПЗР на КСО, считано от 12.05.2012 г. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че пенсията за осигурителен стаж и възраст, която е отпусната на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО с начална дата 21.11.2013 г., е със значително по-висок размер от размера на полученото средномесечно обезщетение за безработица (405 лв. - 315.33 лв.). Специалната разпоредба на чл. 54е, ал. 3 от КСО предвижда, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. В случая за периода на получаване на паричното обезщетение за безработица на лицето не е била отпусната пенсия. Двете осигурителни плащания не са били съвместени, поради което не е налице законовото основание по чл. 54е, ал. 3 от КСО за възстановяване на едното от тях - паричното обезщетение за безработица съгласно законовата разпоредба. Лишаването на осигуреното за всички социални рискове лице от осигурителни плащания от фондовете на ДОО по времето, когато е останало без доходи от трудова дейност, е явно несправедливо и в противоречие със същността на задължителното обществено осигуряване. Оспорените административни актове за възстановяване на получените суми за парични обезщетения за безработица са издадени в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност и подлежат на отмяна. Обжалваното решение на Административен съд - Пазарджик, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество за отмяна на административните актове. Следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за разноски, които при непредставен списък се установяват в размер на 250 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,