Решение № 12680 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7622/2016 г.

Решение № 12680 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7622/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на Ц. С. Н., чрез адв. С. Г., срещу решение № 2766/27.04.2016 г., постановено по адм. дело № 6480/2014 г. по описа на Административен съд С. град. И. доводи, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска прогласяването му за нищожно, евентуално обезсилването му като недопустимо или отмяната му като неправилно, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат предявените от него искове. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановеният срок, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град е образувано по исковата молба на Ц. Н. против Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, произтичащи от акт за установяване на дребно хулиганство от 17.02.2011 г., както и за лихва върху претендираната сума, считано от 18.10.2011 г. до 14.12.2013 г., датата на подаване на исковата молба. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените искове. По отношение на главният иск е приел, че актът за констатиране на дребно хулиганство не е административен акт, а акт на правоохранителна дейност, при което не е налице първата законова предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е валидно, като постановено в изискуемата се форма от състав на съда съгласно изискването на чл. 164 АПК и допустимо, като постановено по надлежно упражнено право на иск, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Изводът на първоинстанционния съд, че ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на първата законова предпоставка, обуславящи основателността на предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди е изведен при сочените от касационния жалбоподател и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Именно за установяване на обстоятелства, на които се основава предявеният иск, ищецът още в исковата молба е направил искане за допускане и събиране на относими към предмета на спора доказателства, а именно да се изиска НАХД № 2736/2011 г. по описа на Софийски районен съд, в което се съдържат актът за констатиране проява на дребно хулиганство, на незаконосъобразността на който се основава предявения иск, решението на съда по чл. 6 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство, доказателства за извършените процесуални действия. Това дело не е изискано и приложено, като не се е установява съдът да се произнесъл по направеното искане, при което делото е приключило, без да са представени и приети относими писмени доказателства, на които се основава исковата претенция. Допуснатото нарушение рефлектира върху мотивите на обжалваното решение, които в противоречие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК не съдържат отговор относно фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, което в случая не е сторено. Несъбирането по установения процесуален ред на допустими доказателства, довело до неизясняване на спора от фактическа страна и несъответствието на мотивите на обжалваното решение със законовите изисквания основават неправилност на обжалваното решение при наличието на допуснати съществени нарушения на съдопризводствените правила. Поради изложените съображения решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, от фазата на незаконосъобразните действия, на което се основава връщането на делото, а именно: произнасяне по направените от ищеца доказателствени искания в исковата молба. С оглед резултата от касационното обжалване разноски на страните за настоящата инстанция не следва да се присъждат. Всички направени в производството разноски, включително и тези пред касационната инстанция, върнала делото за ново разглеждане, следва да се съобразят от съда, който се произнася по съществото на спора, при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение