Решение № 7688 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2019 г.

Решение № 7688 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – Варна при ЦУ на НАП против решение № 2327/30.11.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело № 1943/2018 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03002717005685-091-001/9.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 85/23.05.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, и в полза на жалбоподателката са присъдени разноски в размер на 2 300 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Претендира се отмяна на обжалваното решение, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата по касационната жалба – В. Йонова от [населено място] оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Димитров и заявява искане да бъде оставено в сила решението на Административен съд – Варна, както и да й бъдат присъдени направените разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № Р-03002717005685-091-001/9.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 85/23.05.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП. С него на ревизираното лице В. Йонова са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г. върху доходите от стопанска дейност в размер на 21 652. 86 лв. и лихви в размер на 8 483. 56 лв. в резултат на непризнато право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма по чл. 120 ДОПК, след проведено ревизионно производство, което е възложено със заповед за възлагане на ревизия, издадена от оправомощен за това орган по приходите от директора на ТД на НАП – Варна, без да са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е изложил мотиви за това, че спор между страните по фактите няма и те са следните: В. е регистрирана като земеделски производител по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители на 23.03.2012 г. Притежава регистрационни карти на земеделски производител, издадени от ОД "Земеделие" – Шумен, заверени за 2012 г. и 2013 г., 2014, 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Има регистрация и по ЗДДС от 27.08.2013 г. През 2013 г. като земеделски производител осъществява дейност по отглеждане на зърнени и бобови растения и маслодайни семена с КИД 01.11. Обработва 1 548 дка, засети с пшеница, 1 529. 70 дка, засети със слънчоглед, 47 дка, засети с царевица и 35 дка, засети с тритикале. В ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2013 г. е декларирала преотстъпен данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в размер на 20 885. 84 лв. Така декларираният преотстъпен данък е инвестиран в покупката на земеделска техника – царевичен хедър – 8 редов със сгъваема греда/преса, придобит с фактура № 100001047/28.11.2014 г. с данъчна основа 75 100 лв. и ДДС – 15 020 лв., издадена от "Агропът 2011" ООД – гр. Добрич, т. е. преотстъпеният данък не надвишава 50 % от стойността на закупената земеделска техника. Царевичният хедър е заведен по сметка 204 "Машини и съоръжения" на 28.11.2014 г. и е регистриран по Закона за земеделската и горска техника. Фактите са установени в хода на ревизионното производство и в съдебното производство чрез представените писмени доказателства и чрез заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/. Не се оспорва от страна на приходната администрация, че са изпълнени всички изисквания на чл. 189б ЗКПО, а именно, че активът е придобит при пазарни условия, че дейността е извършвана три години след годината на преотстъпване, че земеделския производител не е бенефициент на други помощи, както и че е изпълнено общото изискване на чл. 167 ЗКПО. Преотстъпването на данъка е отказано с РА с единствения мотив, че земеделският производител не е регистриран като ЕТ и поради това разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ не е приложима за него. Както правилно е приел първоинстанционният съд, спорът между страните не е по фактите, а е правен и се свежда до това има ли право физическото лице, което е регистриран земеделски производител и не е вписано в ТР като ЕТ, да се ползва от предвиденото в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ преотстъпване на данъка в размер на 60 на сто. На този въпрос административният съд е дал правилен отговор. Правилно е приел, че жалбоподателката като регистриран земеделски производител на основание чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ в приложимата редакция ДВ бр. 31/2011 в сила от 1.01.2011 г. формира облагаем доход от стопанска дейност по реда на чл. 26 и чл. 28 от същия закон, а именно като едноличен търговец по реда на ЗКПО. С оглед на това законосъобразен е изводът на съда, че изразът "данъкът върху годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва" в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ не изключва от кръга на субектите, имащи право на регламентираното в нея данъчно облекчение, физическите лица, регистрирани като земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци, доколкото той определя годишната данъчна основа. В този смисъл тестът на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ регламентира, че данъкът върху формираната по посочения начин годишна данъчна основа се преотстъпва на лицата, регистрирани като земеделски стопани. Едва с изменението на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ в сила от 1.01.2014 г. законодателят е изключил изрично от обхвата на чл. 48, ал. 6 физическите лица, извършващи стопанска дейност като земеделски производители по чл. 29а. Нормата няма тълкувателен характер и поради това не се прилага с обратна сила. Същата е материалноправна и действа за напред, т. е. след влизането й в сила на 1.01.2014 г. /виж в този смисъл решение № 6222 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 1657/2019 г. /. С оглед изложеното неоснователни са доводите на касатора за неправилно тълкуване на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ във връзка с изменената разпоредба на чл. 48, ал. 7 от същия закон. Неоснователен е и другият довод на касатора, че след като не е регистриран като ЕТ, по отношение на земеделския производител не може да бъде преценено изискването на пар. 6 от решението на ЕК за предоставяне на държавна помощ № 546/2010, т. 29 от Насоките на Общността за държавната помощ, както и чл. 4, т. 5 от Регламент /ЕО/ № 1857/2006 г., според които помощта не може да се предоставя на предприятие в затруднение. Така предвиденото данъчно облекчение, действително, както твърди и касаторът, представлява държавна помощ под формата на данъчно предимство за земеделските производители, базирана върху изискванията на Насоките за държавна помощ в селското и горското стопанство за периода 2007 г. – 2013 г. и Регламент (ЕС) 1857/2006 г. от 15 декември 2006 г. за прилагането на членове 87 и 88 от Договора за Европейска общност. Поради това съгласно § 41 от ПЗР към ЗИДЗКПО, обн. ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила 1.01.2010 г. данъчното облекчение по чл. 189б се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. В същия смисъл е и § 26 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ Визираната мярка по преотстъпване на данък като помощ за инвестиции в земеделските стопанства е приета за съвместима с чл. 107, § 3, б. "в" ДФЕС с решение на Европейската комисия С