Решение № 7688 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2019 г.

ВАСI отделение22.05.2019 г.докладчик Милена Златкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2327/30.11.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело № 1943/2018 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП да заплати на В. Йонова, [ЕГН] с адрес: [населено място], [адрес] разноски за касационната инстанция в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7688 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1669/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – Варна при ЦУ на НАП против решение № 2327/30.11.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело № 1943/2018 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03002717005685-091-001/9.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 85/23.05.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, и в полза на жалбоподателката са присъдени разноски в размер на 2 300 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Претендира се отмяна на обжалваното решение, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата по касационната жалба – В. Йонова от [населено място] оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Димитров и заявява искане да бъде оставено в сила решението на Административен съд – Варна, както и да й бъдат присъдени направените разноски за касационното производство, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № Р-03002717005685-091-001/9.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 85/23.05.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП. С него на ревизираното лице В. Йонова са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2013 г. върху доходите от стопанска дейност в размер на 21 652. 86 лв. и лихви в размер на 8 483. 56 лв. в резултат на непризнато право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма по чл. 120 ДОПК, след проведено ревизионно производство, което е възложено със заповед за възлагане на ревизия, издадена от оправомощен за това орган по приходите от директора на ТД на НАП – Варна, без да са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е изложил мотиви за това, че спор между страните по фактите няма и те са следните: В. е регистрирана като земеделски производител по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители на 23.03.2012 г. Притежава регистрационни карти на земеделски производител, издадени от ОД "Земеделие" – Шумен, заверени за 2012 г. и 2013 г., 2014, 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Има регистрация и по ЗДДС от 27.08.2013 г. През 2013 г. като земеделски производител осъществява дейност по отглеждане на зърнени и бобови растения и маслодайни семена с КИД 01.11. Обработва 1 548 дка, засети с пшеница, 1 529. 70 дка, засети със слънчоглед, 47 дка, засети с царевица и 35 дка, засети с тритикале. В ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2013 г. е декларирала преотстъпен данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в размер на 20 885. 84 лв. Така декларираният преотстъпен данък е инвестиран в покупката на земеделска техника – царевичен хедър – 8 редов със сгъваема греда/преса, придобит с фактура № 100001047/28.11.2014 г. с данъчна основа 75 100 лв. и ДДС – 15 020 лв., издадена от "Агропът 2011" ООД – гр. Добрич, т. е. преотстъпеният данък не надвишава 50 % от стойността на закупената земеделска техника. Царевичният хедър е заведен по сметка 204 "Машини и съоръжения" на 28.11.2014 г. и е регистриран по Закона за земеделската и горска техника. Фактите са установени в хода на ревизионното производство и в съдебното производство чрез представените писмени доказателства и чрез заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/. Не се оспорва от страна на приходната администрация, че са изпълнени всички изисквания на чл. 189б ЗКПО, а именно, че активът е придобит при пазарни условия, че дейността е извършвана три години след годината на преотстъпване, че земеделския производител не е бенефициент на други помощи, както и че е изпълнено общото изискване на чл. 167 ЗКПО. Преотстъпването на данъка е отказано с РА с единствения мотив, че земеделският производител не е регистриран като ЕТ и поради това разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ не е приложима за него. Както правилно е приел първоинстанционният съд, спорът между страните не е по фактите, а е правен и се свежда до това има ли право физическото лице, което е регистриран земеделски производител и не е вписано в ТР като ЕТ, да се ползва от предвиденото в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ преотстъпване на данъка в размер на 60 на сто. На този въпрос административният съд е дал правилен отговор. Правилно е приел, че жалбоподателката като регистриран земеделски производител на основание чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ в приложимата редакция ДВ бр. 31/2011 в сила от 1.01.2011 г. формира облагаем доход от стопанска дейност по реда на чл. 26 и чл. 28 от същия закон, а именно като едноличен търговец по реда на ЗКПО. С оглед на това законосъобразен е изводът на съда, че изразът "данъкът върху годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва" в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ не изключва от кръга на субектите, имащи право на регламентираното в нея данъчно облекчение, физическите лица, регистрирани като земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци, доколкото той определя годишната данъчна основа. В този смисъл тестът на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ регламентира, че данъкът върху формираната по посочения начин годишна данъчна основа се преотстъпва на лицата, регистрирани като земеделски стопани. Едва с изменението на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ в сила от 1.01.2014 г. законодателят е изключил изрично от обхвата на чл. 48, ал. 6 физическите лица, извършващи стопанска дейност като земеделски производители по чл. 29а. Нормата няма тълкувателен характер и поради това не се прилага с обратна сила. Същата е материалноправна и действа за напред, т. е. след влизането й в сила на 1.01.2014 г. /виж в този смисъл решение № 6222 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 1657/2019 г. /. С оглед изложеното неоснователни са доводите на касатора за неправилно тълкуване на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ във връзка с изменената разпоредба на чл. 48, ал. 7 от същия закон. Неоснователен е и другият довод на касатора, че след като не е регистриран като ЕТ, по отношение на земеделския производител не може да бъде преценено изискването на пар. 6 от решението на ЕК за предоставяне на държавна помощ № 546/2010, т. 29 от Насоките на Общността за държавната помощ, както и чл. 4, т. 5 от Регламент /ЕО/ № 1857/2006 г., според които помощта не може да се предоставя на предприятие в затруднение. Така предвиденото данъчно облекчение, действително, както твърди и касаторът, представлява държавна помощ под формата на данъчно предимство за земеделските производители, базирана върху изискванията на Насоките за държавна помощ в селското и горското стопанство за периода 2007 г. – 2013 г. и Регламент (ЕС) 1857/2006 г. от 15 декември 2006 г. за прилагането на членове 87 и 88 от Договора за Европейска общност. Поради това съгласно § 41 от ПЗР към ЗИДЗКПО, обн. ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила 1.01.2010 г. данъчното облекчение по чл. 189б се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. В същия смисъл е и § 26 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ Визираната мярка по преотстъпване на данък като помощ за инвестиции в земеделските стопанства е приета за съвместима с чл. 107, § 3, б. "в" ДФЕС с решение на Европейската комисия С

2011

863 от 11.02.2011 г. с действие на преотстъпването до 31.12.2013 г. Съгласно това решение предоставената държавна помощ под формата на преотстъпване на данък се отнася до земеделските стопанства, независимо от организационната им форма. Доводите на касатора, че по отношение на ревизирания субект не може да се изследва отрицателната предпоставка да не е предприятие в затруднение, многократно са обсъждани в съдебните решения на Върховния административен съд, постановени по идентични казуси. Безпротиворечиво се приема в тези решения, че те са неоснователни, поради следното:

–

След като лицето е регистрирано по ЗДДС и като земеделски производител, то за целите на ЗДДС и във връзка с дейността си като земеделски производител прилага двустранна форма на счетоводно записване, т. е. прилага изискванията на Закона за счетоводството. Така организирана дейността му не изключва търговското му качество по смисъла на чл. 2, т. 1 ТЗ, а напротив - определя го като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ и предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството ;.

–

Съгласно т. 2.1.9 от Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (2004/С 244/02) дадено предприятие е в затруднено положение когато то е неспособно, било чрез свои собствени ресурси или чрез средства, които може да получи от своите собственици/акционери или кредитори да се справи със загуби, които без външна намеса от страна на публичните власти почти сигурно го обричат да се оттегли от бизнеса в кратък или средносрочен период от време. Систематичното място на разпоредбата на т. 2. 10 от Насоките е указание, че изискването "предприятието да отговаря на критериите на вътрешното право за прилагане на процедура по обявяване в несъстоятелност" е само примерно и за целите на по-лесната квалификация на конкретния случай при липса на легална дефиниция за понятието в Насоките на Общността. В подкрепа на този извод е следващото съображение 11, което регламентира случаи, при които едно предприятие може да се приеме за намиращо се в затруднение, дори да липсват обстоятелствата, предвидени в т. 10 от Насоките. При действието на чл. 607а, ал. 1 ТЗ откриването на производство несъстоятелност е допустимо за лице с качеството търговец, а вписването в ТР не е условие за придобиване на това качество и за допустимост на производството по несъстоятелност (в този смисъл е решение № 653/1.10.2008 г. по т. д. № 296/2008 г. на II отд. на ВКС). Съгласно пар. 1, т. 30 ДР ЗКПО в приложимата редакция /ДВ бр. 110/2007 г. / "предприятие в затруднение" е предприятие, за което е налице един от изброените критерии: в/ да са налице условията по ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Както беше посочено, този критерий е възможно да бъде преценен. Критериите по б. "а" и б. "б" на пар. 1, т. 30 са неприложими за физическите лица, а само за капиталовите дружества, но критериите не са регламентирани в условията на кумулативност, и именно затова са приложими не само за търговските дружества, но и за физическите лица – търговци.

–

Неоснователен е и доводът на касатора за това, че разпоредбата на чл. 29а ЗДДФЛ не е съществувала към момента на одобряването на помощта от ЕК, поради което е недопустимо на това основание да се разширява кръгът на правните субекти, имащи право на нея. Съгласно § 26 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 е приложимо след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. Вярно е, че разпоредбата на чл. 29а ЗДДФЛ /ДВ бр. 31/2011 г./ е приета след решението на ЕК - С

2011

863 от 11.02.2011 г., но на същата законодателят е придал обратно действие от 1.01.2011 г., а дори и да не беше така, при наличието на разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, според която по реда на чл. 26, ал. 1 – 6 се облагат доходите на от стопанска дейност на физическите лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като ЕТ, това обстоятелство не е основание да се откаже данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в случая. В този смисъл са изложените мотиви в решение № 4410 от 13.04.2016 г. по адм. д. № 6846/2015 г., решение № 10840 от 18.10.2016 г. по адм. д. № 11243/2015 г., решение № 12088 от 11.10.2017 г. по адм. д. № 8463/2016 г., които настоящият касационен състав споделя изцяло като правилни/. По изложените съображения решението на Варненския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответницата по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция.

Цитирани разпоредби

1