Решение № 8029 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5368/2017 г.

Решение № 8029 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5368/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА, Комисия/та) срещу Решение № 2313 от 06.04.2017 г., постановено по адм. д. № 5762 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2016 г. С обжалваното решение е отменено Решение № 2-275 от 04.12.2013 г. на Комисията, с което е обявена принадлежността на К. В. С. към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/ът). В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение, предмет на контрол в противоречие с материалния закон и неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обосноваващи извод за неговата неправилност. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на решението и отхвърляне жалбата на С. срещу Решение № 2-275 от 04.12.2013 г. на Комисията, в частта му, с която е обявена принадлежността на това лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представя писмени бележки и становище по съществото на спора. Ответникът - К. В. С. оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва жалбата, а по същество иска обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: В производство по чл. 226 АПК първоинстанционният съд се е произнесъл по жалбата на С. и е отменил Решение № 2-275 от 04.12.2013 г. на Комисията, в частта, с която е обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона. Съдът определил като спорен въпроса дали С. е бил чл. на Съвета на директорите на "Б." АД към датата на отпускане на кредита. Приел е, че с оглед задължителните указания, дадени в отменителното Решение № 6485 от 01.06.2016 г., постановено по адм. д. № 8232 по описа на Върховния административен съд за 2015 г. и доколкото не се установило, че С. е бил чл. на Съвета на директорите на "Б." АД към датата на отпускане на кредита, то не са били налице и законовите предпоставки за издаване на спорното административно решение. Съдът се позовал и на смисъла на Закона да се установи дали необезпечени и/или необслужвани кредити са били раздадени на лица с принадлежност към Държавна сигурност. Съдът посочил, че обвързващата Комисията сила на бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация за необслужвани кредити е относима към "Б." АД като юридическо лице, посочено в този бюлетин. Приел обаче, че е в тежест на административния орган да установи кои са членовете на управителните органи на дружеството към датата на отпускане на кредита, респективно периода на съществуване на кредитното правоотношение. Съобразил, че това не било установено, макар Комисията да е направила опит да го установи. Доколкото обаче, тази информация не била събрана, както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство, съдът направил извод, че оспореният акт е незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Въпреки правилно установеното от фактическа страна, че с административното решение в оспорената му част от Комисията е обявена установената и обявена с Решение № 2-13 от 31.05.2012 г. принадлежност на С. към органите по чл. 1 от Закона, съдът не е съобразил този факт при решаване на правния спор. Видно е от съдържанието на административното решение в оспорената му част, че с него, след като е проучила и обсъдила наличните материали, Комисията е обявила "... установената и обявена с решение № 2-13/31.05.2012 г. - Българска стопанска камара - принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на ..." К. В. С.. В него е посочено също така, че за С. е обявена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона с Решение № 2-95/30.10.2012 г. - Конфедерация на работодателите и индустриалците в България и с Решение № 2-203/03.07.2013 г. - длъжници към "Стопанска банка". От приобщеното към доказателствата по делото извлечение от Протокол № 71 от 04.12.2013 г. от заседание на КРДОПБГДСРСБНА (л. 48-53 от първоинстанционното дело) се установява, че нейният председател е подложил на гласуване именно решение в посочения по - горе смисъл "Обявява установената и обявена с решение № 2-13/31.05.2012 г. - Българска стопанска камара - принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на: К. В. С.....". Посочил е, че документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 са: "Рег. дневник; картони - обр. 4 - 3 броя и обр. 6; писмо вх. № 2044/25.04.1990 г. за унищожаване с протокол вх. № 393/1990 г. личното и работното дело на "Борис". Председателят е приканил към гласуване "... да се обяви отново установената принадлежност към бившите служби на ДС на К. В. С., в качеството му на Член на управителен орган /Съвет на директорите/ на фирма - длъжник - "Б." АД....". Видно от обявеното на официалната интернет страницата на Комисията на адрес: https:/comdos. bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/D.-V./p/view?DecisionID=595 се установява, че с Решение № 2-13 от 31.05.2012 г. е установена и обявена принадлежността на С. към органите по чл. 1 от Закона като секретен сътрудник агент с псевдоним "Борис", в качеството му на чл. на Управителния съвет на Българска стопанска камара до 06.03.2008 г. въз основа на "Рег. дневник; картони - обр. 4 - 3 броя и обр. 6; писмо вх. № 2044/25.04.1990 г. за унищожаване с протокол вх. № 393/1990 г. личното и работното дело на "Борис". При извършената справка на официалната интернет страница на Комисията на посочения по-горе адрес се установява, че с Решение № 2-95 от 30.10.2012 г. Комисията обявява установената и обявена с Решение № 2-13 от 31.05.2012 г. - Българска стопанска камара принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на С. като секретен сътрудник агент с псевдоним "Борис", в качеството му на чл. на Управителния съвет на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България към 22.12.2006 г., въз основа на "Рег. дневник; картони - обр. 4 - 3 броя и обр. 6; писмо вх. № 2044/25.04.1990 г. за унищожаване с протокол вх. № 393/1990 г. личното и работното дело на "Борис". Наред с това, от обявеното също на официалната интернет страница на Комисията на посочения по-горе адрес Решение № 2-203 от 03.07.2013 г. се установява, че с него КРДОПБГДСРСБНА обявява установената и обявена с Решение № 2-13 от 31.05.2012 г. - Българска стопанска камара принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на С. като секретен сътрудник агент с псевдоним "Борис", в качеството му на "Член на управителен орган (Съвет на директорите) на фирма - длъжник "Б." АД, гр. С.", въз основа на "Рег. дневник; картони - обр. 4 - 3 броя и обр. 6; писмо вх. № 2044/25.04.1990 г. за унищожаване с протокол вх. № 393/1990 г. личното и работното дело на "Борис". Решението касае лицата - длъжници към "Стопанска банка". Следователно, по отношение установяването и обявяването на принадлежността на С. към органите по чл. 1 от Закона въз основа на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество на вербувания: секретен сътрудник - агент с псевдоним "Борис", КРДОПБГДСРСБНА се е произнесла преди постановяване на административното решение, предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство. Освен това, с две последващи решението от м. май 2012 г. решения, Комисията обявява установената и обявена с него принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на С. като секретен сътрудник агент с псевдоним "Борис" въз основа на същите документи, а с това от 03.07.2013 г. и в същото качество като процесното - "Член на управителен орган (Съвет на директорите) на фирма - длъжник "Б." АД, гр. С.", но към "Стопанска банка". Съгласно посоченото от председателя на КРДОПБГДСРСБНА в писмения отговор на първоинстанционната жалба, с който административната преписка е изпратена в АССГ (л. 3 - 9 от първоинстанционното дело) Решение № 2-13 от 31.05.2012 г., Решение № 2-95 от 30.10.2012 г. и Решение № 2-203 от 03.07.2013 г. на Комисията не са обжалвани от С., поради което със спорното решение се обявява установената принадлежност на лицето към Държавна сигурност, която Комисията считала за безспорна. Наред с това, от заявление до Комисията, изходящо от С. на л. 14 от първоинстанционното дело също може да бъде направен извод, че Решение № 2-13 от 31.05.2012 г. не е било обжалвано от него. Предвид това и при липсата на твърдения и доказателства относно обжалването на тези решения в обратния смисъл от С., следва да се приеме, че те са влезли в сила. Ето защо, според настоящия състав на Върховния административен съд, по въпроса за установяване и обявяване принадлежността на С. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е налице стабилен административен акт - Решение № 2-13 от 31.05.2012 г. При това без значение се явява фактът в какво определено качество на лицето е станало това. Комисията не е разполагала с правомощието да се произнесе за пореден път по установяване на принадлежността на същото физическо лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА след като вече е установила и обявила неговата принадлежност към тези органи на база същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество: "секретен сътрудник - агент" с псевдоним "Борис", в това число да обявява установената и обявена негова принадлежност. Комисията има законовото правомощие да постанови последващо решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона - когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на лица, за които вече се е произнесла. Мотиви в тази насока в спорното решение не се съдържат. Принадлежността на С. към органите по чл. 1 от Закона е била установена и обявена в едно и също качество на сътрудничество - секретен сътрудник агент "Борис" и то на база документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, които напълно съвпадат с документите, въз основа на които е обявена установената и обявена принадлежност на това лице към същите органи с процесното решение. Според настоящия състав спорното произнасяне на КРДОПБГДСРСБНА е при липса на материална компетентност, което води на извод за неговата нищожност. Като не е констатирал това, а е приел решението за валидно, макар и да го е отменил, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК подлежи на отмяна. Делото следва да бъде решено по същество, като Решение № 2-275 от 04.12.2013 г. в обжалваната от С. част бъде обявено за нищожно. По разноските съдът не се произнася, доколкото такова искане не е заявено от Станев или неговия процесуален представител. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение