Решение № 4567 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6827/2011 г.

Решение № 4567 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6827/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е образувано по касационна жалба на "Ваджо Комерс" ООД, гр. София против решение № 256 от 7.03.2011 г. по адм. дело № 1051/2010 г. по описа на Административен съд - Благоевград и по частна жалба от кмета на община Банско срещу определение № 463 от 7.04.2011 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по същото дело. Касационният жалбоподател чрез пълномощника му адв. В. Тотев поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и за произнасяне по съществото на спора с отмяна на заповедта на кмета на Община Банско. Изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на деловодните разноски. Частният жалбоподател чрез пълномощника му адв. А. Гебова моли за отмяна на определението като неправилно и за постановяване на ново такова, с което да му се присъдят направените разноски. Оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната и частната жалба на посочените в тях основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, за да се произнесе по съществото им съобрази следното. С решение № 256 от 7.03.2011 г. по адм. дело № 1051/2010 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на "Ваджо Комерс" ООД, гр. София срещу заповед № 05-116 от 1.12.2010 г. на кмета на Община Банско, с която на жалбоподателя е отказано определянето на категория на туристически обект - самостоятелни стаи "Ваджо", находящ се в гр. Банско, м. "Забиница", стопанисван от дружеството. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че касаторът е подал заявление до кмета на Община Банско за категоризиране на туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Закона за туризма (ЗТ), находящ се в землището на гр. Банско, м. "Забиница", а именно - място за настаняване под формата на самостоятелни стаи "Ваджо", собственост на дружеството и стопанисвани от него. От приложения формуляр за определяне на категория е видно, че са заявени за категоризиране 5 броя стаи с общо 12 броя легла, от които 3 стаи с по две легла и 2 апартамента. Искането е за категория "три звезди". Към същото са приложени следните документи: актуално удостоверение за вписване на дружеството в търговския регистър; нотариален акт № 110/2005 г. за покупко-продажба на недвижим имот - ПИ № 001739, в землището на гр. Банско, м. "Забиница", удостоверяващ правото на собственост на заявителя върху имота, в който е изграден строеж "Склад за търговия на строителни материали, магазин за промишлени стоки и офиси"; удостоверение № 45/29.09.2010 г. за въвеждане в експлоатация на строеж "Склад за търговия на строителни материали, магазин за промишлени стоки и офиси", с възложител "Ваджо комерс" ООД. С протокол от 15.11.2010 г. Общинската експертна комисия по категоризиране на туристическите обекти е констатирала непълнота в представените документи, изразяваща се в липса на акт за собственост на заявения за категоризиране обект и е предоставила на дружеството 14-дневен срок за отстраняването й чрез представяне на посочения документ за собственост. В определения срок заявителят е представил допълнително разрешение за строеж на "Склад за търговия на строителни материали, магазин за промишлени стоки и офиси", издадено му от главния архитект на община Банско и извадка от одобрен архитектурен проект, от който е видно, че вторият етаж на сградата се състои от 3 бр. стаи за гости и 2 бр. офиси. Като се е позовал на неотстраняване на констатирани непълноти в представените документи, кметът на Община Банско е издал оспорената заповед № 05-116 от 1.12.2010 г., с която е постановил отказ за определяне на категория на туристически обект - самостоятелни стаи, находящ се в гр. Банско, м. "Забиница", стопанисван от "Ваджо комерс" ООД. Като правно основание за издаване на отказа е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (НКСПМНЗХР/ (Наредбата). При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Обосновал е извод по съществото на спора за наличие на фактическите и правни основания за постановения отказ. Според съда доказателствата по делото безспорно установяват собствеността на "Ваджо Комерс" ООД върху имот № 001739, в землището на гр. Банско, м. "Забиница", както и собствеността му върху изградената в същия имот и въведена в експлоатация сграда "Склад за търговия на строителни материали, магазин за промишлени стоки и офиси". Счел е обаче, че тези доказателства не сочат на собственост на дружеството върху имот с жилищно предназначение. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Закона за устройство на територията относно предназначението на сградите и липсата на доказателства за проведена процедура за промяна на предназначението на помещенията, заявени за категоризация, съдът е приел, че дружеството не е представило документ за собственост върху туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 2 ЗТ - самостоятелни стаи за настаняване, намиращи се в гр. Банско, м. "Забиница". С тези мотиви съдът е приел, че процесният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил оспорването му като неоснователно. На основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 ответникът по жалбата - кметът на община Банско е поискал от съда допълване на така постановеното решение в частта му за разноските, като се осъди жалбоподателя да заплати в полза на органа сторените от него в съдебното производство такива. С определение № 463 от 7.04.2011 г. по адм. дело № 1051/2010 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил искането на ответника за допълване на решение № 256 от 7.03.2011 г. по адм. дело № 1051/2010 г. по описа на същия съд в частта му за разноските, като е приел, че искането за присъждане на разноски е несвоевременно направено, с оглед предявяването му след съдебното заседание, в което са приключили устните състезания и делото е обявено за решаване. По касационната жалба: По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Предмет на касационно обжалване са правните изводи на съда за съответствие на административния акт с материалноправните разпоредби. Спорът в случая се свежда до въпроса за наличието или липсата на фактическото и правно основание, послужило за издаване на процесната заповед, а именно - налице ли е твърдяната от административния орган непълнота на подадените от дружеството документи досежно легитимирането му като собственик на обекта, чиято категоризация се иска. Решението е неправилно. От установените фактически обстоятелства и анализа на приложимата нормативна уредба се налага извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Категоризацията на туристическите обекти има за цел да гарантира съответното качество на предоставяната услуга и е израз на държавната политика за въвеждане на единни критерии за извършване на туристическите дейности и за защита на потребителите на туристическите продукти. Условията и редът за извършването на туристически дейности по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за туризма са уредени в глава четвърта, която съдържа и правната уредба на категоризирането на туристическите обекти (раздел IV). Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗТ предвижда, че на категоризиране по този закон подлежат туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 10, независимо от формата на собственост и начина на стопанисване. Съгласно чл. 50, ал. 5 ЗТ и чл. 3, ал. 1 от Наредбата, категорията на туристическите обекти се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала. По силата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗТ и чл. 2, ал. 3, т. 2 от НКСПМНЗХР компетентен орган във връзка с категоризацията на местата за настаняване с категория "три звезди", в случая - самостоятелни стаи, е кметът на съответната община, който може да определи заявената от търговеца категория или да откаже определянето на такава при хипотезите на чл. 54, ал. 1 от ЗТ, респективно - чл. 21 от Наредбата. Според нормата на чл. 21, ал. 1, т. 1 отНКСПМНЗХР, което правно основание е посочено в оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, категоризиращият орган издава заповед за отказ за определяне на категория, когато не се отстранят нередовностите по заявлението и приложените към него документи в сроковете по чл. 10, ал. 1 и 3. В разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ЗТ, съответно - в чл. 7 от наредбата, са посочени документите, които лицето, което ще извършва хотелиерство в самостоятелни стаи, следва да представи за категоризацията на обекта. Един от тях е копие от документ за собственост. В случая заявителят е представил нотариален акт за собственост на земята, върху която е изграден и въведен в експлоатация строеж "Склад за търговия на строителни материали, магазин за промишлени стоки и офиси", чийто възложител е дружеството в качеството му на собственик на имота, като видно от одобрените строителни книжа вторият етаж от сградата е предвиден за 3 бр. стаи за гости и 2 бр. офиси. Бидейки собственик на строежа, дружеството е собственик и на отделните помещения и обекти в него. При това положение не е налице визираната в заповедта непълнота на документите поради липса на акт за собственост на заявения за категоризация обект, съответно липсва и хипотезата на неотстраняване на непълнотата в указания срок. Постановеният от кмета на общината отказ поради това, че дружеството не е представило документ за собственост, не кореспондира на доказателствата и на закона. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е приел, че "Ваджо Комерс" ООД е собственик на имота и на изградената в него сграда. Неправилен обаче е крайният му извод, че при липса на промяна на предназначението на строежа, респективно - на отделните обекти или помещения в него, дружеството не може да се легитимира като собственик на заявения за категоризация обект "самостоятелни стаи за настаняване". По този начин съдът е изместил предмета на спора на друга плоскост, неотносима към конкретното спорно правоотношение. От значение за правилното решаване на спора е единствено преценката осъществен ли е фактическият състав на чл. 21, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от наредбата, тъй като това е основанието за постановяване на обжалвания отказ. От заявителя е изискано представянето на акт за собственост, а не на документи относно промяна на предназначението. Чия е собствеността и какво е предназначението на сградата или на отделни обекти в нея са два различни въпроса, като последният не е бил предмет на обжалваната заповед. Дали помещенията са годни за категоризация като туристически обект и дали отговарят на изискванията, посочени в приложение № 3 на наредбата, включително с оглед предназначението им, е отделен въпрос, който касае съществото на заявлението. В случая обаче отказът е постановен на формално основание поради неотстраняване на непълнота в документацията, а именно - акт за собственост на обекта, но както се посочи по-горе кметът на община Банско е отказал определяне на категория без да е налице визираното в издадената от него заповед основание. Ето защо, като е приел заповедта за законосъобразна първоинстанционният съд е приложил неправилно закона. Предвид изложеното касационната жалба се явява основателна. Обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което подлежи на отмяна като неправилно. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като заповедта на кмета на община Банско следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, а преписката - върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на "Ваджо Комерс" ООД съобразно дадените указания. С оглед изхода на спора в касационната му фаза, направеното от "Ваджо Комерс" ООД искане за присъждане на деловодните разноски следва да бъде уважено, като се осъди община Банско да заплати на касатора сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, от които: 50 (петдесет) лева - държавна такса за първоинстанционна жалба и 25 (двадесет и пет) лева - държавна такса за касационна жалба. Доказателства за извършени от касационния жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощения адв. Тотев не са представени, поради което такива не се присъждат. По частната жалба: Съобразявайки крайния изход на производството по делото, съдът намира за неоснователна частната жалба срещу определението, с което първоинстанционният съд е отхвърлил искането на ответника за допълване на решението в частта му за разноските. Отговорността за разноските се състои в правото на едната страна да иска и в задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Изходът на спора предопределя възлагането на разноските. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта, респективно - когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. Следователно присъждането на разноските в полза на страната, която ги иска, е обусловено от решението на спора по същество. В случая с отмяната на решението на Административен съд - Благоевград и на атакуваната заповед е постановен съдебен акт в полза на жалбоподателя "Ваджо Комерс" ООД. При това положение и по аргумент от чл. 143, ал. 1 АПК кметът на община Банско като издател на отменения в касационното производство административен акт няма право на разноски, поради което въпросът своевременно ли е било предявено искането му пред първоинстанционния съд за присъждане на такива се явява безпредметен. Доколкото обаче е сезиран с частна жалба срещу определение на съда настоящият касационен състав дължи съответно произнасяне. Определението, с което съдът е отказал да присъди в полза на ответника по жалбата претендираните от него разноски е правилно и като краен резултат, и като мотиви. Въпреки, че първоинстанционното решение е било благоприятно за административния орган съдът законосъобразно е приел, че искането за възлагане на сторените от него разноски в тежест на жалбоподателя е несвоевременно заявено. Видно от материалите по делото пълномощникът на кмета на общината е направил за пръв път искане за разноски едва в писмени бележки, депозирани в съда на 16.02.2011 г., т. е. два дни след съдебното заседание, на което са приключили устните състезания и съдът е обявил, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения срок. Не е вярно твърдението на частния жалбоподател, че му е бил предоставен 7-дневен срок за представяне на писмена защита. Видно от протокола от проведеното на 14.02.2011 г. открито съдебно заседание решаващият съд не е предоставял на страните такава възможност, от една страна, а от друга - дори и да беше, искането за присъждане на разноските е следвало да бъде изрично заявено най-късно в съдебното заседание на 14.02.2011 г., за да може насрещната страна да изрази становище по него. Такова искане от страна на процесуалния представител на административния орган обаче липсва. Поради това, като е отказал допълване на решението с присъждане на разноски в полза на кмета на община Банско, съдът е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - седмо отделение,