Решение № 14039 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11194/2015 г.

ВАСПетчленен състав21.12.2015 г.докладчик Калина Арнаудова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8612 от 13.07.2015 г. постановено по адм. дело № 2908 по описа за 2015 г. на Върховен административен съд, шесто отделение. ОСЪЖДА Николай Симеонов Гемеджиев, с адрес гр. Бургас, ул. "Св. св. Кирил и Методий" 28, ет. 1, ап. десен, да заплати Висшия съдебен съвет сумата от 300,00 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14039 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11194/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Николай Симеонов Гемеджиев срещу решение № 8612 от 13.07.2015 г. постановено по адм. дело № 2908 по описа за 2015 г. на Върховен административен съд (ВАС), шесто отделение. Касационният жалбоподател, счита, че обжалваното решение е неправилно. Излага, че при постановяването му тричленният състав на ВАС не е обсъдил забавянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) да се произнесе по молбата му двадесет месеца, а в същото време е преместил двама негови колеги от Районен съд (РС) - Карнобат в РС - Бургас, които очевидно са подали молба по чл. 194 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) много след него. Не е обсъдено, че РС - Бургас към юни 2013 г. - началото на 2014 г. може да е имал нужда от съдии и след преместването на двама на двама негови колеги от РС - Карнобат тази нужда да е отпаднала. Със забавянето си при произнасянето си по неговото заявление ВСС, освен чл. 8, ал. 2 от АПК е нарушил чл. 2, ал. 2 от собствения си Правилник за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация. До 12.02.2015 г. ВСС е извършвал преместванията по чл. 194 от ЗСВ без решение за откриване на процедура, а директно с решение по същество. Статистическите данни, на които се основава решението касаят периода август - септември 2014 г., а самото решение е постановено осем месеца по-късно, при наличието на данни за цялата 2014 г. Натовареността на РС - Айтос през 2014 г. в сравнение с 2013 г. е намаляла и е под средното ниво. Не е обърнато внимание на обстоятелството, че е съгласен да отиде в съд с 4-5 пъти по-голямо натоварване, за да бъде по-близо до детето си и да реагира максимално бързо при различни обстоятелства. Прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения в депозиран по делото писмен отговор. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното в настоящето производство решение на ВАС, тричленен състав, е отхвърлена жалбата на Николай Симеонов Гемеджиев, съдия в Районен съд - Айтос, против решение на Висшия съдебен съвет, взето по т. 9 по протокол № 7 от заседанието, проведено на 12.02.2015 г., с което не е открита процедура за преназначаване на магистрати по реда на чл. 194 от ЗСВ от Районен съд - Айтос в Районен съд - Бургас, по предложението на Николай Симеонов Гемеджиев. За да постанови решението си, съдът е изложил, че Николай Гемеджиев, съдия в РС - Айтос е подал молба до ВСС с вх. № 11-07-916 от 17.06.2013 г., с искане за бъде преместен на длъжност по реда на чл. 194 от ЗСВ в РС - Бургас. В молбата са изложени подробни съображения, касаещи нуждата от специално отношение и грижи за детето му с проблеми в развитието си и аутистични прояви, необходимостта от непрекъсната готовност на родителите и в частност - неговата, да реагира бързо в определени ситуации, необходимостта от полагане на грижи за другото му дете, наличието на здравословни проблеми на съпругата му, както и на самия съдия. Подадени са и молби вх. № 11-07-916 от 17.09.2014 г. и с вх. № 11-07-916 от 11.11.2014 г. до ВСС, с изложени допълнителни съображения и представени медицински документи, налагащи преместването му. По т. 2.1 от протокол № 5 от заседание на Комисията по предложенията и атестирането (КПА) на ВСС, проведено на 28.01.2014 г., е взето решение, с което е отложено за следващо заседание разглеждането на т. Д-2 от дневния ред по заявлението на съдия Николай Гемеджиев за преназначаване на длъжност "съдия" в Районен съд - Бургас, на основание чл. 194 от ЗСВ. Предложението за преместване на съдия Гемеджиев е разгледано на заседание на КПА на 27.01.2015 г., като по т. 18.1 е взето решение да се предложи на ВСС да не открие процедура за преназначаване на магистрати по реда на чл. 194 от ЗСВ от РС - Айтос в РС - Бургас по предложението на Гемеджиев, с приложени към решението мотиви, касаещи високата натовареност на РС - Айтос, която е над средната за страната. На заседанието на ВСС по протокол № 7, проведено на 12.02.2015 г., по т. 9 е взето единодушно решение, с което ВСС не открива процедура за преназначаване на магистрати по реда на чл. 194 от ЗСВ от РС - Айтос в РС - Бургас, във връзка с предложението от Гемеджиев. Предвид събраните по делото доказателства, съдът е приел за доказан твърдяния от съдия Гемеджиев здравословен проблем на детето му, състоянието на което изисква непрекъснато полагане на специални грижи и внимание от страна на родителите, предполага възможност от възникване на спешни ситуации и необходимост от бърза реакция от страна на родителите. Установил е, че към 31.12.2014 г. има по-висока натовареност на РС - Айтос, дори от тази, която е приета от ВСС в оспореното решение (с данни към 31.12.2013 г.), а именно: брой дела за разглеждане месечно 43,58 и брой свършени дела месечно на един съдия - 39,43, при средни данни за страната - дела за разглеждане - 33,37 свършени дела - 29,67. При така установеното съдът е приел, че оспореното решение на ВСС съответства на изискванията за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Досежно материалната законосъобразност на решението, след анализ на разпоредбите на чл. 194 от ЗСВ и чл. 30, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗСВ е достигнал до извод, че в конкретния случай няма решение на ВСС, с което да е намалена числеността на РС - Айтос и съответно да е увеличена числеността на РС - Бургас, за да е възможно съгласно чл. 194 от ЗСВ съдия Николай Гемеджиев да бъде преместен на разкритата длъжност. Изложил е, че правомощията на ВСС по чл. 30, т. 2 и 3 от ЗСВ са упражнени при съобразяване със степента на натовареност на съответния орган на съдебна власт. Съобразено е, че РС - Айтос има по-висока действителна натовареност по критериите - дела за разглеждане и свършени дела на месец, спрямо същите критерии за страната, поради което не съществува и формално основание за закриване на щатна съдийска длъжност в РС - Айтос. Предвид регламентацията в оповестените от Висшия съдебен съвет Правила за преместване по реда на чл. 194 ЗСВ (приети с решение на ВСС по протокол № 4 от 31.01.2013 г.), е достигнал до извод, че личните мотиви на кандидата имат значение едва при преценката кой от няколкото кандидати за преместване (преназначаване) да бъде преназначен, но не представляват самостоятелно основание за закриване на длъжност, за откриване на нова и за съответно преназначаване. Решението е правилно. Обжалваното в настоящето производство решение е постановено точно установена фактическа обстановка, въз основа на която правилно е приложен материалният закон. Изложените в решението мотиви за законосъобразност на оспорения административен акт се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно нормата на чл. 194 от ЗСВ, в случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на длъжностите в тях Висшият съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите. В настоящия случай, правилно е установено от тричленния състав на ВАС, че предвидените в посочената норма предпоставки за преназначаване на съдия Гемеджиев не са били налице при постановяване на обжалваното от него решение на ВСС. Безспорно установено е, че към момента на постановяване на решението на ВСС, с което не е открита процедура за преназначаване по реда на чл. 194 от ЗСВ, по заявлението на съдия Гемеджиев, не е било постановено предхождащо го решение на ВСС, с което да е намалена числеността на длъжностите "съдия" в РС - Айтос и съответно да е увеличена числеността им в РС - Бургас. Действително - забавеното разглеждане от КПА на заявлението на Гемеджиев от 17.06.2013 г. и внасянето до ВСС на предложение за решение едва на 27.01.2015 г. е в нарушение на принципа за бързина, регламентиран в чл. 11 от АПК, но не съставлява основание за отмяна на решението само на посоченото основание. Още повече, че в случая не се установява в предходен на решението на ВСС момент предпоставките на чл. 194 от ЗСВ да са съществували и предвид забавянето на произнасянето по заявлението да се е стигнало до решението за отказ за откриване на процедура. Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че правомощията на ВСС в случая са упражнени в съответствие с чл. 30, т. 3 от ЗСВ и с чл. 2 от Правилата за преместване по реда на чл. 194 от ЗСВ (приети с решение на ВСС по протокол от 31.01.2013 г.), при съобразяване със степента на натовареност на съответния орган на съдебна власт. От данните по делото и от обобщените статистически данни за дейността на съдилищата, публикувани на официалната страница на ВСС в Интернет, тричленният състав на ВАС е достигнал до правилен извод, че през 2013 г. и през 2014 г. РС - Айтос е имал по-висока действителна натовареност по критериите "дела за разглеждане" и "свършени дела на месец", спрямо същите критерии за страната, поради което не е съществувало формално основание за закриване на щатна съдийска длъжност в него. Необсъждането на степента на натовареност в РС - Бургас, в предходен на произнасянето на ВСС момент, не представлява основание за отмяна на оспореното решение, тъй като безспорно през целия период от момента на подаване на заявлението, до момента на произнасянето на ВСС, не е била налице първата предвидена в чл. 194 от ЗСВ предпоставка, в случая - намаляване числеността на длъжностите "съдия" в РС - Айтос. Едва при наличието й ВСС би могъл да пристъпи към преценка за необходимостта от разкриване на съответната длъжност в друг орган на съдебната власт, съобразно чл. 3 от Правилата за преместване по реда на чл. 194 от ЗСВ. Неоснователни се явяват изложените в касационната жалба твърдения, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от АПК, предвид произнасянето по молбите по чл. 194 от ЗСВ на двама колеги на Гемеджиев и преместването им в РС - Бургас, тъй като случаите на жалбоподателя и на колегите му не са сходни. Преместените в РС - Бургас съдии са правораздавали в РС - Карнобат, който видно от обобщените статистически данни за дейността на съдилищата, публикувани на официалната страница на ВСС, е с по-ниска степен на натовареност от РС - Айтос. Правилно е прието от тричленния състав, че съгласно т. 8 от Правилата за преместване по реда на чл. 194 от ЗСВ, значимостта на личните мотиви на кандидата е критерий за приемане на решение от ВСС единствено в случай, че са налице останалите предвидени в чл. 194 от ЗСВ предпоставки и желаещите да бъдат преназначени са повече от броя на преместените длъжности. Формулираните от съда изводи са в съответствие с материалния закон и почиват на вярно установените релевантни за спора факти. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от тричленния състав на ВАС решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 300,00 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

2