Решение № 9581 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9577/2019 г.

Решение № 9581 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9577/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Самарджиев, от [населено място], чрез адв. Бързаков като процесуален представител, против решение № 3729 от 03.06.2019 г., постановено по адм. дело № 13363/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против отказ, обективиран в писмо изх. № РПН18-ГР94-3642(1)/29.10.2018 г. на главния архитект на район "Панчарево", Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна. Ответникът - главният архитект на район "Панчарево", Столична община, чрез пълномощника си юрк. Стоименова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за което съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е писмо изх. № РПН18-ГР94-3642(1)/29.10.2018 г. на главния архитект на район "Панчарево", Столична община, обективиращо отказ за издаване на виза за проектиране на еднофамилна жилищна сграда в имот с идентификатор 35239.6103.618 по искане на жалбоподателя. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че отказът е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 140 ЗУТ във вр. с § 1, ал. 4 ДР ЗУТ, в предвидената форма, при спазване на установената процедура и правилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че съобразно одобрения и влязъл в сила подробен устройствен план, процесният имот с идентификатор 35239.6103.618 попада в улица и изграждането на жилищна сграда в него не съответства на това предназначение. Приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, основани на непроведени отчуждителни производства в предвидените срокове по отношение изграждането на обекти - публична общинска собственост, определени с действащия план, доколкото наличието на основания за неговото изменение са извън предмета на делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени след анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Извършената от съда проверка на законосъобразността на оспорения отказ за издаване на виза за проектиране е на всички основания по чл. 146 АПК. В тази връзка възражението в касационната жалба за неизпълнение на задължението по чл. 168 АПК и липса на произнасяне с обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗУТ компетентен да се произнесе по искане за издаване на виза за проектиране е главният архитект на общината. По делото е представена заповед на главния архитект на Столична община, с която предоставя това свое правомощие на основание § 1, ал. 4 ДР ЗУТ на главните архитекти на райони. Изводът за валидност на оспорения отказ е законосъобразен. Безспорно е установено, че по действащия подробен устройствен план (ПУП), одобрен с решение № 82 по протокол № 24/30.03.2001 г. на Столичния общински съвет, имот с идентификатор 35239.6103.618 е предвиден за улица. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащия ПУП. Съобразно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗУТ, застрояване се допуска само ако е предвидено в ПУП, каквото в случая не е налице. Поисканата виза за проектиране е за изграждане на еднофамилна жилищна сграда в имота на жалбоподателя, отреден за улица. Действащият ПУП - ПРЗ на с. Казичене е одобрен след влизане в сила на решенията по адм. дело № 1701/1995 г. на СГС и адм. дело № 764/1997 г. на Върховния административен съд, с които е отменен предходен отказ да се издаде виза за проектиране за имота, собственост на жалбоподателя. При тези данни правилно съдът приема, че одобреният план е новонастъпило обстоятелство, което законосъобразно е преценено от органа при постановяване на оспорения отказ. По делото са представени доказателства за започнало производство по изменение на ПУП - ПР за процесния имот с искане регулационните линии да минат по съществуващите имотни граници, като по заявлението е постановен отказ да се разреши изработването на проект за исканото изменение. Липсват данни за допуснато и одобрено изменение на действащия план във връзка с твърдението на жалбоподателя за наличие на предпоставките по чл. 208 ЗУТ. Без правно значение е обстоятелството дали са изтекли предвидените в разпоредбата срокове. Незапочналите отчуждителни мероприятия за процесния имот могат да бъдат основание единствено за провеждане на процедура за промяна на регулационния план в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Наличието или липсата на предпоставките за това не подлежат на изследване в производството по искане за издаване на виза. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение