Решение № 7647 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3910/2014 г.

Решение № 7647 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3910/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ренета Нанкова Данова-Савова от гр. София срещу решение № 45 от 6.01.2014 г., постановено по адм. дело № 11268/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че лице, което е пенсионер и същевременно реализира доходи като адвокат не е задължено да внася здравноосигурителни вноски. Касационната жалбоподателка прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането за възстановяване на сумата от 1821,90 лв., недължимо платена за здравно осигуряване, да бъде уважено. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" (ОДОП) при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Ренета Нанкова Данова-Савова срещу акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1301494 от 25.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1607 от 20.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че Савова упражнява адвокатска дейност след пенсионирането си и следва да внася здравноосигурителни вноски като самоосигуряващо се лице съобразно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която разпоредба предвижда лицата да се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и окончателно върху доходите от дейността и доходите от работата без трудово правоотношение. Обосновал е извод, че жалбоподателката като задължително здравноосигурено лице по смисъла на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО е била длъжна да внася здравноосигурителни вноски върху получения доход като адвокат, което тя е реализирала чрез осигурителна каса "Адвокат". По тези съображения е направил заключение за законосъобразност на оспорения акт, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София. Административният съд е обсъдил и неприложимостта към конкретния казус на Решение № 5 от 29.06.2000 г. на Конституционния съд. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че Ренета Нанкова Данова - Савова е подала искане за прихващане или възстановяване на недължимо внесени суми за здравни осигуровки на основание чл. 129, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за периода от 1.08.2011 г. до 1.03.2013 г. в размер на 1 821,90 лв. Въз основа на извършена проверка от длъжностното лице при ТД на НАП - гр. София е установено, че Савова е регистрирана като лице, упражняващо свободна професия - адвокат, поради което няма основание да бъдат възстановени внесените здравноосигурителни вноски. Издаден е АПВ № 1301494 от 25.06.2013 г., с който органът по приходите при ТД на НАП - гр. София е отказал на Савова възстановяването и прихващането на поисканите от нея суми в общ размер на 1 821,90 лв. В резултат на оспорването му по административен ред горестоящият орган е постановил решение № 1607 от 20.09.2013 г., с което е потвърдил първоначалния административен акт. В разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО е посочено, че здравноосигурени лица са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава. В чл. 40 от ЗЗО са диференцирани редът, начинът на внасяне на здравноосигурителната вноска, определена по чл. 29, ал. 3 от ЗЗО и доходът, върху който се внася, като са изброени категориите субекти, които именно в това качество на здравноосигурени лица са задължени да внасят такива вноски. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е предвидено, че лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. В чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО е уредено здравното осигуряване на пенсионерите, като е предвидено, че дължимите от тях здравноосигурителни вноски са за сметка на републиканския бюджет. Правилно съдът е приел, че тази категория лица не получават доход от трудова дейност, а само такъв от пенсия. В конкретния случай няма спор, че жалбоподателката има качеството пенсионер, но също така тя притежава и качеството на лице, регистрирано като упражняващо свободна професия - адвокат, т.е. реализира доход и от трудова дейност. Именно посоченият критерий в случая определя приложимостта на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, а не тази на т. 4 от същата разпоредба, тъй като касационната жалбоподателка получава доход като работещ пенсионер. В разглежданата хипотеза същата дължи здравноосигурителна вноска, която е независима от вноската за нея като пенсионер и която е за сметка на републиканския бюджет. В този смисъл е и трайната съдебна практика, цитирана в обжалваното решение. Предвид изложеното сумата за здравно осигурителни вноски, направени от Савова в периода от 1.08.2011 г. до 1.03.2013 г., не се явява недължимо платена, поради което оспореният акт е постановен при правилно прилагане на ЗЗО. Възражението, направено и в касационната жалба относно приложимостта на Решение № 5 от 29.06.2000 г. по конституционно дело № 4/2000 г. на Конституционния съд на Република България, е обсъдено от първоинстанционния съд и неговите изводи се споделят от настоящия съдебен състав. С посоченото решение е обявена за противоконституционна разпоредбата по чл. 4, ал. 3 от КЗОО в частта за работещите пенсионери, като е прието, че тази категория лица не подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По аналогия не може да се приеме приложимост на това решение по отношение на задълженията по ЗЗО. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,