Решение № 8606 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6656/2016 г.

Решение № 8606 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6656/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Весмар машинекс" ЕООД, против Решение № 610 от 5.04.2016 г. постановено от Административен съд /АС/ Б. по адм. дело № 1553 по описа на същия съд за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-02002014002073-091-001/28.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Б., потвърден с Решение № 193/13.07.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ Б. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано - основания по чл. 209, ал. 3 АПК. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" гр. Б. при ЦУ на НАП в законоустановения срок не подава отговор по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил жалбата на "Весмар машинекс" ЕООД против Ревизионен акт /РА/ № Р-02002014002073-091-001/28.04.2015 г., издаден от Г. Д. П. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Бургаса - възложил ревизията и Е. Р. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 193/13.07.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ Б. при ЦУ на НАП, с който е отказано право на данъчен кредит за периоди м. 11.2013 г., м. 06 и м. 07.2014 г., в общ размер на 31 105,05 лв., ведно със съответните лихви за забава, по фактури издадени от "Смарт системс" ЕООД. Правото на данъчен кредит е отказано на основание неизпълнение на изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, с мотива, че не обективират реално осъществени доставки на стоки между посочените в данъчния документ доставчик и получател. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключене по назначената ССчЕ. Приел е, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващото в случая за обосноваване на отказа да бъде признато приспадането на данъчен кредит по основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 6, 9 и 25 от същия закон е недоказаността на реалността на доставки на услуги и стоки по процесните данъчни фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регистрирано по ДДС лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Разпоредбата на чл. 9 от ЗДДС регламентира, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а чл. 6 от ЗДДС сочи, че доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. По назначената ССчЕ, вещото лице е дало заключение, че счетоводството на касатора е водено редовно и при спазване на Закона за счетоводството (ЗС). Първоинстанционният съд правилно е приел, че от заключението на ССчЕ, се установява единствено счетоводното отразяване на фактурите и поради това само въз основа на него не може да се направи извод, че доставките са реално осъществени. Нито от страна на жалбоподателя, нито от доставчика са представени договори за извършване на процесните доставки, като само е уговорено, че транспортът по отделните доставки е за сметка на клиента. Законосъобразно пъровоинстанционният съд не е кредитирал представените приемателно-предавателни протоколи, тъй като същите не дават възможност да се установят какви конкретно стоки са получени и за какви марки и модели техника са предназначени. Правилно съдът е приел, че процесните фактури не обуславят реално извършени доставки, поради липса на индивидуализация на стоките. Предвид естеството на процесните стоки е задължително подробното им описание по марка, модел, технически данни, продуктов код и т.н., тъй като същите ще се влагат в различни по естество електронни машини, за които е нужно подробно описание на техническите спецификации на всяка стока. В настоящия случай по повод лимитираното описание на стоките само по родовите им признаци е очевидно, че предметът на процесните фактури е неясен, тъй като не са посочени никакви индивидуализиращи белези. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС фактурата задължително съдържа количеството и вида на стоката. Съдържанието на фактурите не отговаря на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на цитираната разпоредба на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на стоките не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Непълнотата на фактурата възпрепятства установяване съответствието й на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тази фактура. В свое Решение от 8.05.2013 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Следователно, на още по-силно основание, отказът е допустим, в случай като процесния. Тази неяснота относно предмета на доставката не е преодоляна чрез съпътстващи фактурата документи или представени такива от ревизираното лице, както до издаване на спорния ревизионен акт, така и в хода на обжалването му. Неоснователно е извършеното в касационната жалба позоваване на практика на СЕС, тъй като същата касае възникване на право на приспадане, но само при установена реалност, т.е. при доказано при условията на пълно доказване извършване на стопанската операция - услуга. В процесния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод за фактическо извършване на услугите, за които са издадени фактурите, по които се иска признаване на данъчен кредит. Основополагащо за системата на ДДС, в това число и за правото на приспадане за получателя по доставката, е наличието на осъществена реално облагаема сделка. След като, жалбоподателят не е доказал наличието на реални сделки по данъчните фактури, то необосновано би било да се приеме, че той е имал "легитимно" очакване за ефективно възползване от право на собственост във връзка с данъчен кредит. Предвид гореизложеното, правилно административният съд е счел, че законосъобразно на ревизираното дружество на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Предвид изхода на спора не се дължат разноски за касационното производство в полза на касатора. Такива не се дължат и в полза на ответника по касация, тъй като няма данни такива да са направени и поискани. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение