Решение № 12357 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2981/2010 г.

Решение № 12357 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2981/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Павлинка Минева Цонева, против решение № 62/29.12.2009 г. по адм. д. № 605/2008 г. на Административен съд - Русе като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и съществени процесуални нарушения. Ответната страна - Прокуратурата на Република България чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил иска на Павлинка Цонева против Прокуратурата на РБългария в общ размер на 125000 лв. - обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за периода от м. април 2006 г. до 13.11.2008 г., причинени й от бездействието на Главния прокурор, изразяващо се в неприемането на инструкция по смисъла на чл. 23, ал. 4 от Закона за защита на личните данни и неупражняване на контрол върху прокурора от окръжна прокуратура - Люлин Матев, който в издадена от него книга описва наказателен процес с подсъдима жалбоподателка, в която се изнасят факти и обстоятелства, свързани с разкриването на извършеното от нея престъпление. Съдът е изложил съображения, че книгата е издадена от Люлин Матев не като длъжностно лице по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ, нито в качеството си на обработващ лични данни по смисъла на ЗЗЛД, а е част от неговия личен живот. Не е налице незаконно действие или бездействие на Главния прокурор върху автора на книгата като прокурор, поради което не са налице предпоставките на състава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, обосноваващи законосъобразните му изводи като е изложил пълни и подробни правни съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Съдът е преценил обстоятелствено всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, с което е изпълнил процесуалните си задължения за всестранно изясняване на фактите по делото, поради което е неоснователен доводът в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилен и обоснован е правният извод на съда, че написването и публикуването на едно художествено произведение като издаване на книга от едно лице е част от неговия личен живот, а не в качеството му на съответно длъжностно лице в системата му по трудово правоотношение. За причинени от това му поведение евентуално вреди на друщги лица, авторът на книгата отговаря единствено по съответните разпоредби на ЗЗД, но не и по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, защото не действа като длъжностно лице при и по повод изпълняваната държавна длъжност. Само този правен факт, безспорно установен в разглеждания случай е достатъчен за изключване приложението на състава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ както законосъобразно съдът е приел. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение