Решение № 1056 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2010 г.

Решение № 1056 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Ивайло Стоянов Кьосовски от гр. София, против решение № 343/9.03.2010 г., постановено по адм. дело 4003/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му срещу заповед № ДК-02-СО-74 от 26.05.2008 г., издадена от Началника на СРДНСК, на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: "магазин за компютърна техника, аксесоари и офис", намиращ се в съществуваща жилищна сграда в УПИ IV-4, кв. 206, м. "Центъра" по плана на гр. София, ул. "Княз Борис I" № 138, р-н "Възраждане" - СО, като бъдат възстановени разпределението и предназначението на съществуващия апартамент, съгласно проектите заснемане на съществуващото положение от 30.03.2001 г. С с оплаквания за неправилност на съдебния акт, се претендира отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява, жалбата се поддържа от адв. Цановска, по съображенията, подробно изложени в нея. От ответните страни се явява лично Петър Веселинов Аладжов, представляван от адв. Василева, а за Диана Костадинова Лилакова и Димитър Маринов Лилаков се явява адв. Пунева. Същите оспорват касационната жалба, считат решението за правилно и настояват за оставянето му в сила. Началникът на Столична РДНСК, чрез юрк. Георгиева, моли да отхвърли жалбата, налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т. к. същия е изграден преди да е влязло в сила издаденото за него разрешение за строеж, впоследствие отменено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. При подробно и точно изясняване на фактическата обстановка по конкретния спор, първостепенният административен съд е извел законосъобразени с относимата нормативна уредба изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, са възприети констатациите на административния орган за извършено преустройство, преди да е влязло в сила издаденото разрешение за строеж (впоследствие отменено с влязло в сила решение на СГС), което обуславя характера на извършеното като "незаконен строеж" по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване. Съдът е разграничил съществените спорни моменти в процеса и детайлно ги е обсъдил. Неоснователно е оплакването, че процесното строителство е изпълнено законно - както се подчерта, РС е било отменено, след което е ирелевантно дали строежът е реализиран съобразно проектите, а от друга страна ВАС многократно е подчертавал в актовете си, че разрешението за ползване не заменя строителните книжа и не придава на строежа друга квалификация, различна от тази по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обоснован е извода, че § 12 ПР на ЗУТ е неприложим, тъй като процесното разрешение за строеж е издадено на 30.03.2001 г., т. е., производството по издаването му е било довършено, разрешението за ползване на обекта е издадено на 12.08 2002 г. - при действието на ЗУТ, затова и възражението за приложение на чл. 154а ЗТСУ, се явява неоснователно. С отмяната на разрешението за строеж, отпада действието и на издаденото разрешение за ползване, т. е. което не налага специално производство по отмяната му, какъвто довод без основание се прави. Съдебният контрол е проведен в пълнота, не са допуснати и твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствени правила в насоката, поддържана от касатора - касационният жалбоподател не е оправомощен да предявява чужди права, а решаващият състав напълно обосновано не е уважил молбата за отлагане на делото и е дал ход по същество на 1.03.2010 г. В останалата си част касационната жалба преповтаря основанията за отмяна на заповедта, на които съдът е дал изчерпателен отговор, с оглед което същите не следва да се коментират отново. С оглед изложените съображения, решението не страда от визираните в жалбата пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, оспорването правилно е било отхвърлено, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,