Решение № 7459 от 6.7.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение Българска асоциация на млекопреработвателите, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Изгрев 46, Беленски ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. Панайот Хитов 2, Камаджиев Милк ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. Марица 51, ап. 2 и Лактоком ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Света Неделя 16, ет. 4, ап. 14, всички чрез адвокат С. Христов,, против Решение 52 от 05.01.2023 г., постановено по адм. дело 1288/2022 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление на Министерския съвет (ПМС) 260 от 29.07.2021 г., обн. ДВ, бр. 64 от 03.08.2021 г., влязла в сила на 04.11.2021 г. (Наредбата). Изложени са съображения за неправилност на решението поради неговата необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново, по съществото на спора, като Наредбата бъде обявена за нищожна, евентуално за незаконосъобразна. Претендират разноски. Ответната страна Министерският съвет на Република България, чрез А. Георгиева експерт в Дирекция Правна, в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна министърът на земеделието и храните, чрез главен юрисконсулт Д. Филева, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление на Министерския съвет (ПМС) 260 от 29.07.2021 г., обн. ДВ, бр. 64 от 03.08.2021 г., влязла в сила на 04.11.2021 г. От фактическа страна по делото е установено следното: На основание чл. 35 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (УПМСНА), с писмо, вх. 104.08-46 от 26.07.2021 г. от министъра на земеделието, храните и горите е представил свой доклад и проект за постановление за приемане на Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. Проектът е изпратен за съгласуване по реда на чл. 32 от УПМСНА с писмо 9104-53 от 18.09.2020 г. Предложението е придружено с доклад на вносителя относно включената в наредбата регламентация. Проектът е изпратен за съгласуване на останалите министри, които да депозират писмени становища. Приложени са писмени становища, справка за становищата, получени по проекта за постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. Към проекта са приложени и частична предварителна оценка на въздействието, становище на дирекция Модернизация на администрацията в Министерски съвет, Финансова обосновка, Справка за отразяване на постъпилите по реда на чл. 32-34 от УПМСНА становища, постъпили становища, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от проведените обществени консултации, проект на съобщение за средствата за масова информация на хартиен и електронен носител. Проектът е разгледан на заседание на Министерския съвет, проведено на 28.07.2021 г., в присъствието на 17 членове на кабинета и проектът е приет на същото заседание с направените изменения и уточнения (т. 33 от протокол 40 от 28.07.2021 г.). На 03.08.2021 г., в бр. 64 на Държавен вестник, е обнародвано ПМС на Република България 260 от 29.07.2021 г., с което е приета оспорената Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, която влиза в сила в тримесечен срок от обнародването, а именно от 04.11.2021 г. С §1 от Наредбата се отменя Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с ПМС 119 от 2012 г. (обн. ДВ, бр. 48 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 1 от 2013 г.; Решение 5890 на Върховния административен съд от 2020 г. бр.96 от 2020 г.). Съгласно чл. 1 от Наредбата, с нея са определени: 1. Специфичните изисквания за млечните продукти; 2. Изискванията към имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко и 3. Изискванията към етикетирането и предлагането на продуктите по т. 1 и т. 2, както и при етикетирането на храните, при чието производство или приготвяне са използвани имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко. В Глава втора, раздел І от Наредбата са дадени наименованията на млечните продукти, ведно с тяхно определение, съобразно съдържанието и начина на производството им. В чл. 4 са дадени дефиниции на наименованията сурово мляко и мляко, съобразно стандартите в Европейските регламенти, приложими към тези продукти. В чл. 5 до 23 от Наредбата са посочени наименованията на млечните продукти и тяхното съдържание. В чл. 24, Раздел ІІ Изисквания към състава на млечните продукти, са посочени изчерпателно допустимите при производство на млечни продукти и сирене съставки (ал. 1-2), както и забранените за добавяне съставки (ал. 3) и изискването към казеините и казеинатите, които се предлагат на пазара да отговарят на Наредбата за специфичните изисквания към казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека по чл. 5 от Закона за храните (ЗХ). В Глава трета, Раздел І са предвидени специфични изисквания при етикетирането и предлагането на млечните продукти (чл. 25-29), а в Раздел ІІ на същата глава специфични изисквания при етикетирането и предлагането на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, както и етикетирането на храните, при чието производство или приготвяне са използвани имитиращи продукти (чл. 30-32). С оспореното решение, предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция, съдът е приел, че административният орган е приложил правилно материалния закон, като при постановяване на решението не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, наведени и пред първата инстанция, за нищожност на административния акт, поради липса на компетентност на органа, който го е издал. Оспорената наредба е издадена на основание чл. 5 от Закона за храните, който оправомощава Министерския съвет да издава наредби досежно специфичните изисквания към групи и подгрупи храни или определена храна от групи или подгрупи храни, тяхното производство, преработка и/или дистрибуция, какъвто е настоящият случай. Наредбата съдържа разпоредби, целящи повишаване качеството на предлаганите млечни продукти и гарантиране съответствието между техния състав и наименование. Визираният от касатора чл. 7, ал. 4 от ЗХ е неприложим. Макар този текст да дава право на министъра на земеделието да издава наредби, те са само за определянето на специфичните изисквания към суровото мляко, предлагането на пазара на мляко и млечни продукти, както и към други храни от животински произход. Министърът на земеделието няма правомощия да регулира производството, преработката и/или дистрибуцията, каквито законът е дал на Министерския съвет. В този смисъл, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за липса на компетентност на административния орган. Обосновани са изводите на съда и за липсата на съществени процесуални нарушения и съответствие с материалния закон. Проведено е обществено обсъждане, съгласно чл. 26, ал. 2 Закона за нормативните актове (ЗНА), получени са становища и предложния от браншовите асоциации на производителите, потребителските организации, университетските и научните среди. Проектът на нормативния акт е бил публикуван на електронната страница на Министерството на земеделието и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни, заедно с мотивите, доклада и предварителната оценка на въздействието. Не са налице твърдените съществени изменения между проекта на административния акт и окончателно приетия от Министерския съвет вариант на Наредбата, които не са били обсъждани и мотивирани. Извършените промени, в резултат от проведеното обществено обсъждане и нотифициране на Наредбата, не са от съществено значение, изискващо повторно съгласуване. Неоснователни са доводите и за противоречие на Наредбата с разпоредбите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). В чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗОАРАКСД са изброени мерките за административен контрол извършване на проверки, издаване на разрешения, удостоверения, лицензни, извършване на регистрация, прилагане на принудителни административни мерки и др., докато целта на оспорения административен акт е да се предостави максимално достъпна информация на потребителите, за да направят своя информиран избор относно съдържанието на предлаганите продукти, а не да ограничава и да налага тежести при извършване на стопанска дейност. Въведените мерки целят защитата на интересите и здравето на потребителите, като се гарантира съдържание и качество на предлаганите на пазара млечни и имитиращи продукти съгласно възприетите в Европейския съюз стандарти, като се създават и еднакви пазарни условия, при отсъствие на нелоялна конкуренция. Това по никакъв начин не накърнява правото на свободна стопанска инициатива. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответниците за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателна. Касационните жалбоподатели следва да заплатят на всеки един от тях по 100 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,