Решение № 3111 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11242/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ректора на Университет за национално и световно стопанство срещу решение 3233/17.10.2024 г., постановено по адм. д. 553/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново (АС Велико Търново). Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба против Заповед 1741/25.06.2024 г. на ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и пледоария по същество на спора в открито заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът П. В. Й. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 3233/17.10.2024 г., постановено по адм. д. 553/2024 г. по описа на АС Велико Търново по жалба на П. В. Й. е отменена Заповед 1741/25.06.2024 г. на ректора на УНСС, с която П. В. Й., редовен докторант, е отчислен от докторантура без право на защита на дисертационен труд, считано от 20.05.2024 г. Административният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не е необходимо да бъдат обосновавани допълнително. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при допуснати нарушения по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, съставляващи основание за отмяна. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно материалноправните основания на оспорената заповед за отчисление на докторанта чл. 89, ал. 3, т. 2 и чл. 95, ал. 3, т. 1, 2, 5 и 10 от Правилника за учебната дейност на УНСС. Действително всички разписани основания се отнасят към неизпълнение на задължения от страна на докторанта във връзка с процеса на обучение по докторантурата. Въпреки принципа на академичното самоуправление (чл. 37 от Закона за висшето образование (ЗВО), вътрешните правилници на учебното заведение не са в положение да създават норми, които противоречат и/или дописват приложимите норми на чл. 74 ЗВО по начин, по който да променят съдържанието му. В съответствие с това тълкуване на приложимите норми АС-Велико Търново е обосновал законосъобразен правен извод, че съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗВО студент, докторант или специализант се отписва при: 1. успешно завършване на курса на обучение и 2. напускане или преместване, а на основание чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗВО студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище само за определен срок при системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище. Налага се извод, че за описаните в оспорената пред първата инстанция заповед фактически обстоятелства (чрез препращане към други документи, в които те са изброени) в закона е предвидена възможност само за временно отстраняване на докторанта, но не и окончателно преустановяване на обучението му. Правилни са и изводите на АС Велико Търново за характера, същността и правното значение на заповедите за спиране на процеса на обучение. Спирането на определена процедура (в случая обучение) има за последица временно преустановяване на извършването на дължимите по нея действия, включително и на сроковете, в които по принцип се изисква извършването им. Прекъсването на срока на докторантурата на П. Й. с две отделни заповеди за периодите от 20.05.2022 г. до 20.05.2023 г. и от 01.04.2024 г. до 01.04.2025 г. следва да се разглежда именно като такова спиране на процеса по обучение, което изключва санкционирането на докторанта за неизпълнение на задълженията във връзка с обучителния процес в тези периоди. Установените от съда пороци са довели до незаконосъобразност на издадения административен акт, поради което при наличието на основанията по чл. 146, т. 4 и т 5 АПК, правилно административният съд е отменил оспорената заповед. По изложените съображения обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. Обжалваното съдебно решение е правилно и в частта относно разноските, които са определени съобразно фактическата и правна сложност на спора и направеното възражение за прекомерност и размера, установен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът П. Й. е направил разноски в размер на 2000 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които с оглед изхода на спора има право да му бъдат възстановени, но само до размер от 1000 лв. поради съобразяване с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се явява основателно с оглед фактическата и правна сложност на спора, осъществените процесуални действия по защита и съдействие от упълномощения адвокат и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение