Решение № 13668 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 192/2020 г.

Решение № 13668 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 192/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Асеновград против Решение № 2199/31.10.2019 г., постановено по административно дело № 2612/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е обявена за нищожна негова Заповед № 35/30.07.2019 г., с която на основание чл. 99, т. 1 АПК е отменил схема по чл. 56 ЗУТ за поставяне на преместваеми обекти в УПИ V – озеленяване, кв. 2 по плана на ПЗ "Север", гр. Асеновград, собственост на "Експлоатация и владение на находища – ЕВН" ЕООД. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, като по същество се оспорва възприетия от съда извод за това, че схемата по чл. 56 ЗУТ не представлява индивидуален административен акт. Ответната страна - "Експлоатация и владение на находища – ЕВН" ЕООД се представлява от адвокат Георгиев, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити писмено, както и претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административен съд – Пловдив подробно е анализирал събраните доказателства, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Касационният съд споделя мотивите, развити в съдебното решение, обуславящи нищожност на оспорената пред него заповед. Същата е издадена по реда на чл. 99 и следващите от АПК – за възобновяване на производство по издаване на индивидуален административен акт, който ред е извънреден и приложим единствено в изчерпателно изброените в закона случаи. Този способ може да бъде приложен само досежно влязъл в сила индивидуален или общ административен акт. В конкретния случай административният орган е превишил правомощията си, упражнявайки го спрямо акт, който не представлява индивидуален или общ административен акт. Споделяеми са изводите на съда относно характера на отменената с процесната заповед схема за поставяне на преместваеми обекти. Схемата по чл. 56 ЗУТ е междинен акт - част от административното производство и подготвяща издаването на крайния индивидуален административен акт, който е разрешението за поставяне на преместваемия обект или отказа да се издаде такова разрешение. В този смисъл, оспорената заповед се явява издадена при пълна липса на предпоставките, които следва да са налице за да бъде упражнено правомощието по чл. 99 АПК, което обуславя нейната нищожност. С оглед на изложените мотиви, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените разноски, които са в доказан размер от 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,