Решение № 7238 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16505/2009 г.

Решение № 7238 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16505/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Геновева Илиева Янкова, от гр. Варна, чрез своя пълномощник срещу решение № 46/31.08.2009 г. по адм. д. № 5217/2007 г. на Административен съд София -град. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът ДНСК-София чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците по делото- областен управител на гр. Варна и Недко Илиев Димитров не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № РД-14-287/19.09.2007 г. на заместник-началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ й е наредено да премахне незаконен строеж" пристройка и надстройка на жилищна сграда" като извършени без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно при следните съображения: Новопристроеното външно стълбище, заедно с направените към него вътрешна и външна стълбищни площадки, както и надстройката на тавана, при която е обособен тавански етаж, са "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За тях възложителят не е имал издадени строителни книжа-инвестиционен проект и разрешение за строеж. Касаторката не е направила и постъпки за узаконяване на строежа в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ. С оглед извършването на строежа- 2000-2005 г., същият не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ. Всички тези обстоятелства са потвърдени от заключенията на единичната и тройната СТЕ, приети като обективни, и безспорни. Поради това така изграденото не може да бъде трактувано като "текущ ремонт", за да игнорира задължителната необходимост от строителни книжа. Липсата им определя строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който като такъв може да предизвика правната последица премахване. Като е издал заповед със съдържание като оспорената, административният орган е установил релевантните факти и правилно ги е подвел под правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приемайки обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение