Решение № 8243 от 31.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение 359 от 28.09.2022 г. по адм. дело 170/2022 г. на Административен съд- Стара Загора (АС- Стара Загора), с което е отменено Уведомително писмо с изх. 02-240-2600/844 от 02.06.2020 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. по заявление за подпомагане с УИН: 24/080618/08426 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. в размер на 0 лв. и за наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 19 249.36 лв. В касационната жалба се мотивират съображения за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли се за отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Прави се възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба ЕТ Мирад- М. Минчев, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата и изразява становище за нейната недопустимост. Твърди,че същата е бланкетна и необоснована, като в нея липсват посочени конкретни пороци на съдебния акт. Алтернативно оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото, удостоверени с договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Твърденията за недопустимост на жалбата, изложени от процесуалния представител на ЕТ Мирад- М. Минчев са неоснователни. Жалбата е подадена от участвала в първоинстанционното производство страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, а именно от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и издател на оспорения в съдебното производство административен акт. В жалбата се съдържат конкретни твърдения относно незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Касасационната жалба е подадена и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС- Стара Загора е Уведомително писмо с изх. 02-240-2600/844 от 02.06.2020 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. /ПРСР/ по заявление за подпомагане с УИН: 24/080618/08426 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2018 г. в размер на 0 лв., съответно за наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 19 249.36 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорваният административен акт няма изискуемото от чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК съдържание, макар да е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон и в предписаната от закона писмена форма. Приел е също,че изводите на органа не съответстват на действителната фактическа обстановка, като съдът не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, а именно да извърши обективно и всестранно изясняване на фактите от значение за случая. За да се обоснове се е позовал на заключението на допуснатата по делото съдебно агротехническа експертиза, чийто заключение опровергавало част от констатациите в акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Нарушението на императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорвания административен акт и не може да бъде санирано след издаването му със становища или писмена защита от процесуален представител на органа-издател. Още повече когато не е налице хипотезата на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, какъвто е настоящия случай. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Съдържанието на таблиците обаче не позволява установяване на конкретно фактическо и правно основание за отказаната с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на земеделския производител. От представените таблици може да се извлече само заключението, че наддекларираните площи в крайна сметка се явяват последица на разликата между декларираната и установената на място площ, като размерът на последната очевидно е драстично намален /почти 0 ха/ поради установени и констатирани несъответствия след извършените проверки. Не става ясно обаче каква е конкретната причина за установената недопустимост на заявените за подпомагане площи. Същата се свързва от органа с неспазването на базови и други изисквания, но нито в поясненията към съответните колони, нито в приложени към преписката доказателства не се установява кои точно от базовите изисквания не са спазени от земеделския производител. Дадени са различни хипотези, които могат да обосноват различни несъответствия. Следва да се има предвид, че е налице и противоречие между посоченото в Таблицата, колона 15 обстоятелство, а именно, че установената от извършената проверка на място земеделска култура на съответните парцели се различава от заявената и констатациите, съдържащи се в доклада от извършената на място проверка, според които в по-голямата си част парцелите не са поддържани, не отговарят на условията за допустимост. Видно от установяванията в доклада от извършената проверка на място, случаят касае по- скоро неспазени условия за допустимост по смисъла на приложимата в случая Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, а не неспазване на базови изисквания от страна на земеделския производител. Позоваването от страна на органа, издател на уведомителното писмо на доклада за проверка на площи, установяващ разлика между декларирани и заявени площи, съответно култури по Мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично растениевъдство /Мярка 11:БР 12/ само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, доколкото той съдържа факти относно разлики в площи, а не конкретни съображения, обосноваващи посочените от органа намаления. Констатираната липса на мотиви на оспорения административен акт, както правилно е приел и първоинстанционният съд съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност. Настоящият касационен състав споделя и изводите на АС- Стара Загора за допуснати тежки нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Според заключението на приетата по делото съдебна агротехническа експертиза се наблюдават несъответствия между установеното от експерта при проверката и констатациите на органа. Вещото лице не оспорва извода на органа за парцели, в които не е била засята земеделска култура или такива, които не са обработвани по надлежния начин, в междуредията, но в заключението си сочи, че са налице и парцели, които са приведени в норми съгласно изискванията, като е налице необходимата почвообработка. С оглед на изложеното,съдът намира,че решаващият административен орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като събере и обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая и след като извърши преценка по какъв начин фактическото установеното се съотнася към приложимата нормативна регламентация. Допуснатите нарушения на административно-производствените правила очевидно са се отразили върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалваното писмо, поради което същите следва да бъдат квалифицирани като съществени такива, представляващи също основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен. Неспазването на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК досежно съдържанието на оспорения акт, постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, обуславя извод за незаконосъобразност на Уведомително писмо с изх. 02-240-2600/844 от 02.06.2020 г. В този смисъл изводите на първоинстанционният съд за нарушение на закона са обосновани. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответната по касация страна ЕТ Мирад- М. Минчев- , своевременно заявени, които възлизат на 1 120 лева заплатени за адвокатски хонорар за настоящото касационно производство. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, с оглед фактическата и правна сложност на делото и същото следва да бъде отхвърлено. Заплащането на сумите е доказано с представения договор за правна помощ и съдействие от 25.10.2022., видно от който сумата е действително заплатена в брой, за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,